Георги Генов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Генов
Георги Петров Генов
български юрист
Роден
Починал
1967 г. (83 г.)

Образование Софийски университет
Право
Област Международно право
Образование Софийски университет
Работил в

Свободен университет за политически и стопански науки. Софийски университет "Св. Климент Охридски".

БАН
Политика
Депутат
XXIII ОНС   
„Дипломатическо право“

Георги Петров Генов е виден български учен – юрист и академик. Професор по международно право в Юридическия факултет на Софийския университет и в Дипломатическо-консулския факултет на Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). Бил е ректор на Софийския университет в периода 1937 – 1938 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Генов е роден на 15 март 1883 в град Котел, Царство България[1]. Дипломира се в специалност „право“ на Юридическия факултет в Софийския университет през 1912 г. Година по-късно заминава за Рим, а после и Париж, където специализира междудържавно право. Редовен професор е в Софийския университет от 1930. В периода 1935 – 1945 г. е академик на БАН, но след налагането на комунистическата власт в България, академичната титла му е отнета[2]. Възстановен е като академик през 1991. Професор Генов е бил ръководител на Катедрата по междудържавно и международно частно право в Юридическия факултет за 1930 – 1944 г., а в 1923 – 1925 г., 1923 – 1925, 1929 – 1930) е бил декан на факултета. Ректор е на Софийския университет през 1937 – 1938 и зам.-ректор 1938 – 1939.

Освен в академичните среди, проф. Генов е участвал дейно и в българската политика преди 1945 г. Бил е народен представител в XXIII (1931 – 1934) ОНС. Един от ръководителите е на радикалдемократите в България през 1934 – 1944[3]. След преврата на 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на седем и половина години затвор и е лишен от право на преподавателска дейност. След освобождаването си от затвора е заточен в провинцията за шест години. Реабилитиран е посмъртно от Народното Събрание през 1990.

В Софийския университет и Свободния университет (днес УНСС) е чел курсове по Междудържавно право, Политическа и дипломатическа история на Източния въпрос и Международно частно право.

Умира 1967 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах 90 години Университет за национално и световно стопанство. ИК „Стопанство“. София. 2005 г.
  2. rdp-bg.org
  3. rdp-bg.org