Роза Попова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Роза Попова
BASA-914K-2-107-1-Roza Popova (crop).jpg
Снимка на Роза Попова, преди 1939 г. Източник: ДА „Архиви“
Родена
1879 г.
Починала
11 април 1949 г. (70 г.)
Националност Флаг на България България
Професия актриса, режисьорка
Брачни партньори Чичо Стоян
Роза Попова в Общомедия

Руска Михайлова Мануилова[1], приела сценичното име Роза Попова, е българска театрална актриса и режисьорка. Съпруга е на детския писател Чичо Стоян[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в София през 1879 г. Руска, още 15-годишна, се запознава с бъдещия си съпруг; вече 16-годишна, се омъжва за него тайно от родителите си[1].

Докато продължава средното си образование, постъпва в пътуващата театрална трупа „Зора“. Учи театрално изкуство при Константин Сапунов. Дебютира с ролята на София в „Искрено приятелство“ от Сарду в Търново през 1897 г., но за начало на творческата си кариера смята ролята на Лукреция в „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго[3]. Пътува с театралната трупа на съпруга си, която по-късно оглавява. В периода 1900 – 1902 г. играе в „Сълза и смях“ и участва в хърватската трупа на М. Стойкович.

От 1900 г. е преследвана от ухажващия я 25-годишен учител и поет Тодор Богданов от Враца. На 20 януари 1903 г. той прострелва Роза и себе си, като умира на място. Тя е тежко ранена, но се излекува. Прострелването е по обяд, събират се хора и бързо се разчува в София. На 12 март същата година Министерството на просвещението я уволнява от Народния театър в интерес на службата[1].

От 1904 до 1906 г. с прекъсвания ръководи и играе в театралната трупа в Пловдив. След това заминава за Виена, където изучава литература и медицина във Виенския университет. Завръща се в България през 1908 г. и е поканена от Йозеф Шмаха да играе в Народния театър. В него е актриса до 1910 г.

През 1910 – 1911 г. е избрана за първи директор-режисьорка на театъра в Русе[4]. Основава собствен театър „Роза Попова“ в София през 1918 г. За кратко е актриса в Свободния театър. През 1923 г. създава Българската театър-студия, в която се занимава с театрална педагогика. Завършва своята актьорска дейност през 1937 г.[2]

През 1926 г. Теодор Траянов посвещава стихотворението си „Скитнишки напев“ на Роза Попова[5].

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

По-значимите роли, които играе Роза Попова, са:

Друга дейност[редактиране | редактиране на кода]

Освен с театрална дейност, Роза Попова се занимава с превод и литература – превежда по-голямата част от пиесите, които поставя на сцена, пише мемоари, стихове, легенди, разкази, критически статии[2].

Роза Попова се включва в македоно-одринското революционно движение. През 1913 г. е милосърдна сестра във военна амбулатория на Македоно-одринското опълчение[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Актрисата Роза Попова простреляна от ревност – monitor.bg, 22 януари 2005
  2. а б в г д Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3524 – 3525.
  3. Енциклопедия на българския тетаър. София, Издателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 371.
  4. История на русенския драматичен театър. // Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе. Посетен на 21 януари 2015. (на български)
  5. Траянов, Теодор. „Скитнишки напев“. // Моята библиотека. Посетен на 21 януари 2015. (на български)