Теодор Траянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодор Траянов
български поет и шахматист
BASA-1735K-2-127-1-Teodor Trayanov, 1928 (crop).jpg
Теодор Траянов, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал

Националност Flag of Bulgaria.svg България
Литература
Псевдоним Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.
Период 1899 – 1945
Жанрове поезия
Направление символизъм
Семейство
Съпруга Елена Петерс (брак от 1906 г., раздяла без развод от 1912 г.)[1]
Теодор Траянов в Общомедия

Теодор Василев Траянов е български поет символист, шахматист и шахматен деятел.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на съдия и учителка[3]. Баща му Васил Тодоров Траянов е роден в Скопие, по произход от Кожле, Македония, а майка му Елена Лютова е родена в град Велес.[4][5][6] Брат му Асен Траянов (1885 – 1940) е военен инженер и изследовател на Венецуела[7]. Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София (1899)[8]. Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899 – 1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901 – 1908). Дипломира се, като архитект[3]. Участва, като доброволец в двете балкански войни през 1912 – 1913. Включва се в четата на Христо Чернопеев.[2]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914 – 1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 г. временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 г. правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926 – 1933 е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.[9]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, Художник, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Свобода“, „Художествена култура“, „Факел“, „Звено“, „Народ и армия“, Везни, „Парнас“, Хиперион, „Модерно изкуство“, на алманаха Южни цветове, на вестниците „Ден“, „Оса“, „Злъчка“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Зора“, „Литературни новини“, Мисъл, „Заря“, Литературен глас, „Литературен свят“, „Мир“, „Литературен живот“ и др. Участва в литературни сборници и антологии – „Българска антология“ (1910), „Поетична година“ (1915), „Най-отбрани песни“ (1917), „Млада България“ (1922), „Одрин“ (1923), „Лорд Байрон“ (1924). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922 – 1931 най-голямото българско символистично списание – Хиперион[5] [2] [10].

Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена: запознава се в оригинал с трудове на немски философи като Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Хегел, Едмунд Хусерл, Фридрих Ницше, с писатели романтици и неоромантици; приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Стефан Георге, Херман Бар и др. Включва се във виенския културен живот – негова драматизация (пантомима) на „Младият крал“ от Оскар Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914).[2]

Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с Пейо Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около списание Хиперион) смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. Художник, 1905) за начало на символистичното направление в България. Иван Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература.[2]

Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция – постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма („Regina mortua“, „Химни и балади“) и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в историческата съдба („Български балади“), националния мит („Романтични песни“) и националния гений („Пантеон“). Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата – мъртвата царкиня, да проследи подсъзнателния ѝ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в българската съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на освободения европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството.[2]

Въплъщение на житейското и творческото му кредо – победа на духа над материалния живот, е кн. „Пантеон“ – поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български прокълнати поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с „На Острова на блажените“ на П. П. Славейков.[2]

Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. Хиперион.[2]

Превежда драмите „Ричард III“ от Уилям Шекспир, „Фиеско“ от Фридрих Шилер, „Шутът Тантрис“ от Е. Хард, „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст, поставяни в Народния театър в София. Адаптира на български език произведения за деца.[2]

Псевдоними: Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.[2]

Една част от личния му архив се съхранява във фонд 110К в Централен държавен архив. Той се състои от 5 архивни единици от периода 1938 – 1945 г.[11] Друга част се съхранява във фонд 562К в Държавен архив – Пазарджик. Той се състои от 294 архивни единици от периода 1873 – 2012 г.[12]

Шахмат[редактиране | редактиране на кода]

Траянов започва да се занимава с шахмат като ученик в Първа мъжка гимназия под влиянието на тогавашния директор Кунчо Кутинчев[8]. През 1898 г. в София играе в първото официално шахматно състезание в България с професора по математика Димитър Табаков, като завършват наравно 3:3[3][8]. Впоследствие развива шахматния си талант във Виена[3][8]. През 1907 г. печели първото неофициално първенство по шахмат, провело се в кафене „Смолницки“, като побеждава във всички партии[8]. През 1931 г. става председател на новоучредения Българския шахматен съюз.[13] На 13 април 1936 г. играе партия, която завършва наравно с Александър Алехин на сеанса му в София[14].

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Христо Троански пише в книгата си “Убийствено червено” (София, самиздат, 2004 г.):

"На 20 декември 1944 г. започват първите два процеса на “народния съд”. В София се засилват мерките за “удържане на положението срещу надигащите се реакционни сили”. Но що за “реакционна сила” е внезапно арестуваният и отведен в Дирекцията на милицията поет Теодор Траянов? По-това време авторът на знаменитата балада “Тайните на Струма” е болен от рак. Знаели ли са инквизиторите му? Няма значение. Неговото име отдавна фигурира в “писателския” списък на Главинчев, а той още живее! Нечий пропуск, който трябва да бъде отстранен.

Поетът многократно е пребиван от бой дотолкова жестоко, че очните му ябълки се пръснали. И за да не умре в подземията на Дирекцията, откарват го в Александровската болница. Негови близки, получили разрешение да го посетят, намират Траянов захвърлен в някакъв склад сред купища въжета. През повечето време е в полусъзнание, ръцете му треперят и едвам повдига с пръсти клепачите си, за да гледа – те са парализирани.

Няма документ, който да потвърждава, че поетът е “пребивавал” в сградата при Лъвов мост и изобщо, че е бил привикан от органи на милицията. Още през септември Трайчо Костов е предупредил: никакви документи! В противен случай ще се търси лична отговорност. Има фалшифициран акт за смъртта на Траянов. От 15 януари 1945 г. Безсмислено е да се цитират неистини.

Така си отива от този свят “най-храбрият български писател”, както го нарича Николай Райнов, понеже включваният в номинациите за Нобелова премия автор на “Пантеон” е и един от малцината българи, носители на златния кръст за храброст – от участието му във войните".

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]


  • Regina mortua. Стихотворения. 1909
  • Химни и балади. Избрани стихотворения. 1902 – 1909. 1912
  • Български балади. 1921, 1995
  • Песен на песните. 1923
  • Романтични песни. София, 1926
  • Освободеният човек. 1905 – 1911, 1929
  • Пълно събрание на съчиненията: Т. 1 – 3: Т. 3 София: Ст. Атанасов 1929.
  • Декламаториум. Най-популярни песни и поеми. 1932
  • Пешо чорлавият. Истории за непослушни деца. Нагодил на бълг. ез..., 1933
  • Пантеон, 1934.
  • Най-хубавите басни за деца. Нагодил на бълг. ез... 1934
  • Едно, две, три... Стихове от... Пантеон. 1934
  • Земя и дух. 1921 – 1926. Кн. 1. 1941
  • Избрани стихотворения. 1966
  • Избрани творби. 1981
  • Венчани духовно Дневник и стихотворения: Писма от Теодор Траянов. София УИ „Св.Кл.Охридски“ 2000.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бенароя, Моис. Теодор Траянов и неговият мир. София: сп. Хиперион, 1926.
  • Кирил Христов, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов в спомените на съвременниците си. София: Бълг. писател 1969.
  • Балабанова, Вера. Теодор Траянов, София: Изд. на БАН 1980.
  • Балабанова, Вера. Теодор Траянов: Литературни анкети. София: Наука и изкуство 1980.
  • Илиев, Стоян. Теодор Траянов – грядущ и непознат. София: Български писател 1983.
  • Теодор Траянов: Нови изследвания. София: БАН, 1987.
  • Udolph, Ludger. Teodor Trajanov: Die Entwicklung seiner Lyrik, 1904 bis 1941: Eine philol. Studie. Koln etc.: Bohlau, 1993.
  • Младенов, Иван. Теодор Траянов в развитието на българския символизъм. София: Акад. изд. Проф. М. Дринов 1997.
  • Дачев, Мирослав. Слово и образ: Български балади. Теодор Траянов. Сирак Скитник. София: Планета 3, 2003.
  • Теодор Траянов и неговата епоха. София Изд. център Боян Пенев 2008.
  • Dakova, Bisera. Der unanthologische Trajanov. Die getilgte Dekadenz: Uber die Verwandlungen der poetischen Sprache. Hamburg: Kovac, 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Галина Минчева, „Поетът Теодор Траянов“, в-к „Монитор“, 22.10.2005 г.
  2. а б в г д е ж з и к Атанасова, Цветанка. „Теодор Траянов“. // Речник по нова българска литература (1978 – 1992). София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8.
  3. а б в г Попов, Георги. Във виенско кафене ли Теодор Траянов получи шахматна закалка? // в-к Сега, 22 септември 2006.
  4. списание България Македония, Брой 2, 2009 г.
  5. а б Албум-алманах „Македония“. София, 1931. (2. фототип. изд., Фондация ВМРО, Варна-София, 2008, с. 855 ISBN 978-954-92064-1-8)
  6. Теодор Траянов. Нови изследвания. София, Издателство на Българската академия на науките, 1987. с. 7.
  7. Александрова, Мария. „България и Венецуела – 30 години дипломатически отношения“. // Сдружение на испаноговорящите журналисти в България, 08.2004.
  8. а б в г д Петков, Петко. Траянов – поетът и апостолът. // Дума. N 11, 14 януари 2006.
  9. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  10. Теодор Траянов: От мъртвата царица до поетичното безсмъртие. // публикувано от inspiro-bg.com, 12.12.2010, раздел: Архив – Брой № 4. Посетен на 18.11.2016.
  11. Теодор Василев Траянов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 27 август 2019 г. (на български)
  12. Теодор Василев Траянов. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 27 август 2019 г. (на български)
  13. Сергиев, Стефан. Доклад относно честването 75 г. БФШ. // Българска федерация по шахмат, 15.12.2006.
  14. Alekhine’s Simultaneous Exhibition:Sofia, Bulgaria, April 1936, chess-bg.nm.ru, посетен на 31 март 2014. ((en))
     Портал „Македония“         Портал „Македония