Държавен архив – Пазарджик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Държавен архив – Пазарджик
Информация
Държава Флаг на България България
Тип държавен архив
Местоположение Пазарджик
Създаване 1960 г.
Акт Указ № 515
Клон на Държавна агенция „Архиви“
Фонд
Размер 2863 архивни фонда (1997,33 линейни метра)
Друга информация
Директор Ненка Иванова
Награди орден „Кирил и Методий“ І степен
Уебсайт ДА – Пазарджик
Map of Pazardzhik.png
42.1897° с. ш. 24.3325° и. д.
Местоположение в България Пазарджик

Държавен архив – Пазарджик е отдел в дирекция „Регионален държавен архив“ – Пловдив.[1]

Дейност[редактиране | редактиране на кода]

В него се осъществява подбор, комплектуване, регистриране, обработване, съхраняване и предоставяне за използване на определените за постоянно запазване документи на областната администрация, на общините на територията на Пазарджишка област, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, организации и значими личности от местно значение, както и научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите в деловодствата и учрежденските архиви, тяхното опазване и използване.[1]

Към архива функционират читалня, библиотека, изложбена зала с постоянна експозиция на поета Теодор Траянов. В научно-справочната библиотека са заведени 1739 тома специализирана литература по история, архивистика и други области на науката, речници, енциклопедии, справочници, пътеводители, каталози, документални сборници, периодични издания.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Архивът е създаден през 1960 г. като отдел на Окръжно управление на Министерство на вътрешните работиПазарджик[2]. От 1961 г. е на административно подчинение на Окръжен народен съвет – Пазарджик, от 1988 г. е в структурата на Община Пазарджик.През 1992 г. преминава на пряко административно подчинение на Главно управление на архивите при Министерски съвет. От 1978 г. получава статут на дирекция, а през 2010 г. е преструктуриран в отдел. От 1981 г. архивът се помещава в новопостроена сграда, предназначена за нуждите на Окръжен държавен архив – Пазарджик, с работни помещения, кабинети, читалня, библиотека и архивохранилища за наличния документален масив.[1]

Фонд[редактиране | редактиране на кода]

Първите постъпления на архивни фондове са предадени от Държавен архив – Пловдив, комплектувани преди промяната на административно-териториалното деление на страната през 1959 г. и създаването на архива в Пазарджик. През 1994 г. е приет фондовият масив на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия, възлизащ на 815 фонда с 22 943 архивни единици (365,78 линейни метра), 2971 спомена и 33 частични постъпления.[1]

Общата фондова наличност на архива към 1 януари 2017 г. възлиза на 1997,33 линейни метра с 2863 архивни фонда (2687 учрежденски и 176 лични) с общ брой 159 338 архивни единици (включително от Партийния архив), 802 частични постъпления и 3478 спомена. Застрахователният фонд се състои от 585 ролки с 439 363 кадъра негатив.[1]

Ръководители[редактиране | редактиране на кода]

През годините ръководители на архива са:[1]

  • Мария Шишиньова (1960 – 1969)
  • Цветан Д. Гиздов (1969 – 1985)
  • Атанас Икономов (1986 – 1994)
  • Димитър Трендафилов (1994 – 1997)
  • Надка Митрева (1997 – 1999)
  • Венета Бабачева (1999 – 2014)
  • Мария Керезова (2014 – 2015)
  • Ненка Иванова (2015 – )

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Архивът е награден с орден „Кирил и Методий“ І степен през 1985 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Държавен архив – Пазарджик. // Държавна агенция „Архиви“. Посетен на 25 октомври 2017 г. (на български)
  2. на основата на Указ № 515 на Президиума на Народното събрание и ПМС № 344 от 18 април 1952 г.