Борис Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за известният оперен певец. За съвременния български писател и поет вижте Борис Христов (писател).

Борис Христов
български певец
През 1970 година
През 1970 година

Роден
Починал
28 юни 1993 г. (79 г.)
Музикална кариера
Глас Бас
Направление Опера
Активни години 1930 – 1986 г.
Известни творби Борис Годунов в „Борис Годунов
Крал Филип в „Дон Карлос
Мефистофел във „Фауст
Семейство
Баща Кирил Совичанов

Уебсайт Страница в IMDb
Борис Христов в Общомедия

Борис Кирилов Христов е български певец (бас), работил през голяма част от живота си в Италия. Определян е като един от най-великите оперни изпълнители на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив,[1] в семейството на Райна и Кирил Христови. По това време Кирил Христов е гимназиален учител за кратко в Пловдив. Баща му Кирил Христов Совичанов произхожда от будно българско семейство от Битоля, деец е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядо му по бащина линия Христо Совичанин-Псалта участва в борбите за самостоятелна българска църква, а по-късно е и касиер на Битолския революционен окръг. Майката Райна е софиянка, дъщеря на Тодор Попиванов. Борис Христов има по-голям брат – Николай.

Още докато Борис Христов е дете, семейството му се премества в София, където живее в къща на улица „Цар Самуил“ №43, днес Музикален център „Борис Христов“.[1] Още от дете Христов демонстрира много добри гласови възможности в хора на катедралата „Св. Александър Невски“. От 1930 година пее в Хор „Гусла“, на който след 1940 година е солист.[1] През 1934 година присъства на изпълнение на Фьодор Шаляпин на ролята на Годунов в Софийската опера, което изиграва важна роля за засилване на интереса му към операта.[1] През това време бъдещият маестро завършва гимназия, а през 1942 г. – и Юридическия факултет на Софийския университет.

Начало на музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Певческите умения и качества на Христов като солист на Хор „Гусла“ впечатляват мнозина и това става причина през май 1942 година той да получи стипендия от правителството (с личното участие и подкрепа от страна на цар Борис III) за обучение и специализация в Милано при известния баритон Рикардо Страчари (1875 – 1955).

Борис Христов започва да участва в концерти, съвместно с оркестъра на Академия „Санта Чечилия“.[1] След няколко гостувания и рецитала в Австрия през 1944 и 1945 година, през декември той се връща в Италия. Оперния си дебют прави в малката роля на Колин от операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини в Реджо ди Калабрия[1] на 12 май 1946 г. След още няколко малки роли, Христов за пръв път привлича вниманието на критиката с ролята на Пимен в „Борис Годунов“ на Мусоргски през февруари 1947 година в Рим, а през 1948 година за пръв път изпълнява коронната си роля на Годунов в Каляри.[1] През 1946 г. се запознава с бъдещата си съпруга Франка де Рензис (1915 – 2010), с която сключват брак през 1949 г.

През следващите няколко години Христов продължава с изявите си в различни италиански театри, в началото на 1949 година гастролира в лондонския „Ковънт Гардън“, на 15 февруари за пръв път пее в миланската „Ла Скала“, а на 9 август – в „Арена ди Верона“.[1]

Международен успех[редактиране | редактиране на кода]

Международният успех на Борис Христов идва през 1950 година. На 12 февруари той за пръв път пее във венецианския театър „Ла Фениче“, а няколко дни по-късно изпълнява една от най-значимите си роли – на Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, която получава широк отзвук в европейския печат. През май за пръв път пее крал Филип в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, друга от най-популярните му роли.[1]

През 1950 година получава покана да пее в нюйоркската „Метрополитън Опера“, но не е допуснат на територията на Съединените щати поради имигрантския закон на Маккарън, забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок, въпреки че не живее в България от десетилетие и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в Съединените щати в операта на Сан Франциско. След това, въпреки многото покани от „Метрополитън Опера“, той така и не гостува там.

През 1951 година в „Сицилианска вечерня“ на Верди Борис Христов за пръв път пее с Мария Калас, с която често си партнират през следващото десетилетие. В края на 1953 година участва в получили широка известност записи на „Борис Годунов“, в които изпълнява и трите басови партии – на Борис Годунов, Варлаам и Пимен.[1]

През 1959 година Борис Христов записва четири грамофонни плочи с пълния цикъл от песни на Мусоргски, авторът на „Борис Годунов“. По собствените му думи: „Безпределната ми любов към гения на Модест Мусоргски ме накара да прегърна певческото изкуство.“[1]

60-те години[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1960 година Христов участва в постановка на „Борис Годунов“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Николай Гяуров като Варлаам и Димитър Узунов като Самозванеца.[1]

През цялото време на пребиваване в чужбина отношенията на Борис Христов с комунистическото правителство в България остават напрегнати и на моменти направо враждебни. На великия бас е отказвана входна виза за България. Христов открито и често е противопоставян на певци от България (Николай Гяуров, например) чрез интриги и задкулисни машинации. Стига се дотам, че Христов не е допуснат на погребението на баща си през 1961 г., като за пореден път му е отказана входна виза.

Борис Христов се завръща в България през 1962 година, за първи път от двайсет години. Посрещнат е на летището от стотици почитатели, присъства на юбилея на хор „Гусла“ и на конкурса за млади оперни певци. По време на това посещение той прави записи в „Свети Александър Невски“, дарява на правителството къщата си в София за създаване на музикален център и договаря превръщането на вилата му в Рим в Български център по изкуството, където преподава на млади български изпълнители.[1]

След кратко отсъствие от сцената през 1964 година поради претърпян инсулт, през 1965 година Христов продължава кариерата си. През 1967 г. пристига в България за погребението на майка си. По това време участва в постановка на Борис Годунов при гастроли в Италия на Софийската опера – единственото му сътрудничество с този театър.[1]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1970 година Борис Христов посещава Съветския съюз, подготвяйки участие в „Болшой театър“ като Борис Годунов, но се отказва, след като дни преди представлението диригентът Генадий Рождественски получава сърдечен пристъп. През следващите години участията на Христов все повече намаляват, заради различни здравословни проблеми.[1]

През седемдесетте години на миналия век отношенията на Борис Христов с българските власти постепенно се затоплят. През 1976 година той осъществява записи на български и руски църковни песнопения заедно с Българска хорова капела,[1] а през 1978 година отново прави нови записи в катедралния храм „Свети Александър Невски“. Получава високи държавни награди, но никога не е допуснат да пее на българска сцена. Приключва кариерата си с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986 година

Борис Христов умира в Рим на 28 юни 1993 година, но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Свети Александър Невски“ и е погребано в София.[1]

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Борис Христов е познат предимно с изпълненията си в опери от Верди и в такива от руски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята Борис в „Борис Годунов“ – счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля след Фьодор Шаляпин. Изпълнявал е ролята на Сенека от „Коронацията на Попея“ от Клаудио Монтеверди. Доказал се е и като отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски.

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Борис Христов остава ярка следа не само с големия си талант, но и с огромната обич към родината си и стремежа да помага и поддържа всичко българско. Прекарал голяма част от живота си по световните сцени и извън България, маестрото пази българския си паспорт през целия си живот, въпреки че това му коства някои неприятности заради комунистическия режим в България, а същевременно и самата комунистическа власт му създава неприятности.

През 1968 г. композитор от югославска Македония му изпраща писмо, с което го уведомява за написана от него опера „Самуил“, като пита Борис Христов дали би се съгласил да му изпрати партитурата на операта за преценка и евентуално одобрение и да отговори, готов ли е да пее на премиерата, която ще се състои в открития театър на Скопското кале. Композиторът уверява Борис Христов, че е осигурил за неговото участие хонорар по най-високите размери, каквито певецът получава на западните сцени. Борис Христов проявява професионален интерес към операта на младия автор и иска от него да му изпрати либретото и нотния материал. От него е видно, че Самуил е титулуван като македонски княз, а останалият персонаж са дейци от някаква си македонска нация. Борис Христов отказва участие със следното писмо:

Бюст на Борис Христов в София
Господин Македонски,

Получих програмата на „ВАШИЯ“ Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин.

Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора.

Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така както цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский.

Желая Вам и на Вашето семейство Честита Нова година.

12 януари 1969 г. Борис Христов

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 95 – 105.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Карло Курами, Маурицио Модуньо. Борис Христов: Живот, глас, изкуство. С., Литературен форум, 1998, преиздадена 2014 г.
  • Атанас Божков. Борис Христов.Изд."Музика". София, 1985. 231 стр. Sommario in italiano. Summary in English.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Борис Христов в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)