Борис Христов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за оперния певец. За писателя и поет вижте Борис Христов (писател).

Борис Христов
български оперен певец
Борис Христов. crop.jpg
Роден
Починал
28 юни 1993 г. (79 г.)
Погребан София, Република България

Учил в Софийски университет
Награди Награда Сонинг (1969)
Музикална кариера
Стил опера
Инструменти вокал[1]
Глас бас-баритон, бас
Активност от 1940 г.
Семейство
Баща Кирил Христов Совичанов
Братя/сестри Николай Христов

Уебсайт
Борис Христов в Общомедия

Борис Кирилов Христов е български певец (бас), работил през голяма част от живота си в Италия. Определян е като един от най-великите оперни изпълнители на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование, музикална кариера в България[редактиране | редактиране на кода]

Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на Райна Совичанова и Кирил Христов Совичанов. По това време баща му е гимназиален учител в Пловдив.[2] Той произхожда от будно българско семейство от Битоля, деец е на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Дядото на Борис по бащина линия – Христо Совичанов–Псалта, участва в революционните борби, касиер е на Битолския революционен окръг.[3] Той пеел толкова хубаво, че при служба в битолската българска черква „Света Богородица“ пред входа се събирали и друговерци (турци, евреи) да го слушат и разказвали, че когато Христо псалта пеел, дори птичките замлъквали, за да го чуят.[4][5] И трите му деца имат певчески дар, Кирил (бащата на Борис Христов), е тенор, Георги е бас-баритон, Олга е мецосопран.[5] Майката на Борис Христов – Райна Тодорова Попиванова, е софиянка по баща и прилепчанка по майка, с дядо самоук цигулар и певец. Борис Христов има по-голям брат – Николай, юрист, с голяма музикална култура, който пее и композира.[5]

Още докато Борис Христов е дете, семейството му се премества в София, където живеят в малката родна къща на майка му на улица „Цар Самуил“ № 43, скътана навътре в двора. После по инициатива и концепция на майка му родителите построяват новата къща, изнесена вече до улицата (днес Музикален център „Борис Христов“).[2][5]

През 1932 година завършва гимназия и е раздвоен за пътя, по който да поеме. По настояване на майка си постъпва, както по-рано и брат му, в Юридическия факултет на Софийския университет[6] и го завършва през 1938 година.[7] След това отбива военната си служба в ескадрона за запасни офицери при Първи конен полк в София. Изкарва служебен стаж в Пазарджик.[8]

През 1933 година е приет в хор „Гусла“, издържайки конкурс, толкова тежък, колкото и постъпването в операта. Диригентът на хора проф. Асен Димитров цени високо дарбата му: „Трябва да бъдеш благодарен на небето! Ти трябва да се отдадеш на пеене. Трябва да учиш. Имаш дарование, което ще те отведе до висоти, за гордост на България! Инак – грях ти на душата!“[6] При гостуването на Фьодор Шаляпин през 1934 г. в Софийската опера в ролята на Годунов, за по-голяма мащабност на постановката и подсилване на оперния хор са поканени няколко души от хор „Гусла“, сред които и Борис Христов. Така той участва в някои от представленията с Шаляпин и според думите на Любен Живков, негов приятел и хорист, е зашеметен: „Какво ми говориш ти – сола да пея! Видя ли го Шаляпин? Къде ще се бъркаме ние в работи за богоизбрани хора?“[9] Все пак, според разказаното от Николай Масалитинов пред негови студенти, Борис Христов се явява пред Шаляпин с молба за прослушване. „Великият певец, може би завладян от присъствието на този строен и стеснителен млад човек, веднага се съгласи. Когато младежът изпя едно-две неща и очакваше строгата присъда, Феодор Николаевич стана, прегърна го и очарован възкликна: „Мили мой, вие трябва да се учите! И непременно в Италия да се учите!“[10]

Поради вродената му сдържаност и скромност дълго време от хор „Гусла“ не успяват да склонят Борис Христов да е солист. Но на концерт на хора през 1940 година в зала „България“ Борис Христов изпълнява като солист песента „Ех ты, степь широкая“ и получава възторга на публиката и три биса.[11] Освен в „Гусла“ пее и в Академичния хор, а след това постъпва и в хора на храм-паметника „Свети Александър Невски“, където работи с диригента Добри Христов и неговия помощник Ангел Попконстантинов. Все повече се увлича в концертната дейност на хоровете, а гласът му прави все по-силно впечатление.[6] В началото на 40-те години е поканен в камерния църковен хор към дворцовия параклис, висококвалифициран състав, в който са и Рафаил Алексеевич, Георги Алексеевич и Ангел Попконстантинов.[11] Пак по това време колегите му от хор „Гусла“ го насърчават за певческа кариера и изпращат писмо до Министерството на просветата за отпускане на стипендия за обучението му в Италия.[12]

Писмо от Министерството на образованието до Борис Христов, с което се уведомява, че му се отпуска едногодишна стипендия, 22 април 1942 г.

На Богоявление 1942 година (19 януари) Борис Христов участва в службата на малкия хор пред дворцовия параклис. Температурата е минус 18 градуса и след службата са поканени на малка закуска; започват песни, а цар Борис III влиза и чува изпълнение на Борис Христов. Възхитен от гласа му, той проявява желание да присъства на негов спектакъл в операта и, разбирайки, че е съдия, изразява мнение, че съдиите са нещо важно, но има достатъчно, а добрите певци са рядкост. Ангел Попконстантинов обяснява за отдавна чаканата стипендия.[13] През април Министерството на народното просвещение отпуска на Борис Христов стипендия за едногодишно усъвършенстване в Италия.

Заминава за Италия на рождения си ден, 18 май 1942 година. От хор „Гусла“ му дават писмо до Бениамино Джили с молба за изслушване и съдействие.[14] Така той приключва с юридическото поприще, но години по-късно споделя: „Правото ми даде много за израстването ми като личност, като съзнателен гражданин, ме накара да мисля широко и да преценявам всички постъпки по-мъдро, да анализирам, да вземам бързи, логични решения“.[15]

Музикално обучение (1942 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В Италия Борис Христов се явява пред Джузепе де Лука, който му препоръчва Рикардо Страчари (1875 – 1955) в Рим и обещава да следи обучението му.[16][17] Възниква въпросът бас или баритон е гласът му: Де Лука повече клони към бас с високи тонове, Страчари обаче смята, че е баритон. Следва прослушване при Бениамино Джили, който също се колебае, но по-скоро смята, че е бас-кантанте; препоръчва му Кароци в Милано. Първоначално Христов избира Кароци (който също смята гласа му за баритон), но след месец отива в Рим при Страчари,[16] Самият той е много объркан: „Какъв певец съм аз – бас или баритон? Ужасно, ужасно!“[18], но постепенно се убеждава, че е бас, и успява да убеди и Страчари, че е такъв. Уроците са интензивни, дори през ваканцията маестрото го кани в родното си място, за да продължат.[19] През 1943 година военновременните условия и бомбардировките на Рим усложняват положението на певеца; през тази година той два пъти се връща в България (април – юни, август – октомври),[20] единия път внезапно и Страчари го търси чрез българското посолство: „Къде е този момък? Намерете го и го доведете с полиция! Знаете ли какво губите? Та той е изключение. Неговите заложби не могат да се проиграват – те принадлежат на света!“ [21][22] В София той се среща с български музиканти, прави самостоятелен концерт в Радио София, акомпанира му Асен Димитров; от концерта оцелява един запис.[22]

Борис Христов

На 1 ноември 1943 година Борис Христов отново се отправя на запад, този път спира в Австрия.[21][23] Взима уроци при проф. Грасроот във Виена, при проф. Карпи в Прага, записва се на курс по драматично изкуство в Моцартеума в Залцбург, учи немски – но „все мечтая за Страчари и Де Лука“. Има концерти във Виена и Дрезден.[24] Във Виена се явява на прослушване в Щатсоперата, но председателят на журито Карл Бьом го отхвърля, държейки се надменно и пренебрежително; казва му, че нямат нужда от такива гласове. Когато Христов става известен, Бьом се явява пред него с комплименти за гласа му, канейки го в свои представления, но Борис Христов му припомня случая и отказва всякакви участия под негово диригентство.[25]

В края на 1944 година България е вече във война с Германия. В Австрия Александър Цанков създава българско правителство в изгнание и формира военен корпус от българи, които да се бият на страната на Германия. Борис Христов е поканен, но отказва да се включи в него. След няколко дена е арестуван и изпратен в пленнически лагер до Фелдкирх. Освободен е от него през май 1945 година от френските войски. Командващият полковник, чул неговото пеене, му помага да отиде в Италия, осигурявайки му придвижване до границата с военен джип. По-късно Борис Христов полага всички усилия да намери този човек („Той беше моят спасител!“), но безуспешно.[23]

В Италия се оказва без никакви средства. Маестро Страчари с готовност подновява уроците си безвъзмездно, предишният му хазяин го настанява също безплатно, от Ватикана му отпускат карта като на бедняк за паничка чорба дневно. За да засити глада си, той пие много вода, но тревогата му е да не съсипе гласа си.[26]

Начало на музикалната кариера в Италия[редактиране | редактиране на кода]

Първият концерт на Борис Христов в Италия е през декември 1945 година в Рим, със симфоничния оркестър на музикалната академия „Санта Чечилия“, и е посветен на българската и руската музика. Той е част от цикъл концерти за международната култура, организирани от „Конвеньо д'арте“. Извикан на бис, пее оперни арии от Моцарт и Мусорски. Пресата отбелязва както прекрасния му глас, така и отличната школовка и зряло музикално чувство.[27]

Оперния си дебют прави на 12 май 1946 г. в малката роля на Колин от операта „Бохеми“ на Пучини при откриването на новата опера в Реджо ди Калабрия. По-късно той разказва на Пенка Касабова: Като се изправих на сцената и прегърнах палтото, което уж трябваше да подавам, изведнъж се почувствах Колин. Просто не усещах, че играя, а бях Колин. Излезе чудесно. Салонът гръмна от ръкопляскания, които продължиха много. Тогава диригентът ми помаха с палката си и рече „Давай, Борис, ще го повторим“. Изпях арията повторно, но с това не се свърши. Аплодисментите се засилиха, та трябваше и трети път да пея арията на Колин. Тогава усетих, че мястото ми е на сцената. Колкото се радвах аз, толкова се радваха и другите млади певци край мен, а бях единствен чужденец между тях. Ето, това беше кръщението ми на оперната сцена.[28] (бисовете са за арията „Веккия дзимара“[29].

Следват много покани за участия. Междувременно след деветосептемврийския преврат новата власт в България не му подновява българския паспорт, което създава пречки и за музикалната му кариерата – поканен е на 3-месечно турне в Испания с най-големите италиански артисти, включително Бениамино Джили и Мафалда Фаверо, но липсата на паспорт осуетява участието му (1946). Нещо повече, от българското посолство го заплашват, че ако отиде, ще пишат до министерството в България и до всички вестници против него. „Не заминах само от страх да не пострадат родителите ми. От такива хора всичко може да се очаква <...> Нещастна България!“ – пише той до Пенка Касабова, а малко по-късно: „Реших в никакъв случай сега да не идвам, защото вече знам със сигурност, че няма да изляза“. Въпреки това идеята му за концерти в България не го напуска.[30]

През 1947 – 1948 година в репертоара му са повече от 10 значими роли: Рамфис от „Аида“, Оровезо от „Норма“, Досифей от „Хованщина“, Пимен и Борис Годунов от „Борис Годунов“ и други. Участва в спектакли в Римската опера, Сан Карло в Неапол, в операта на Триест, в летния театър „Терми ди Каракала“ в Рим, във венецианския оперен театър Ла Фениче, в оперния театър в Палермо и други.[31][32] Пее за първи път в Ла Скала в „Реквием“ от Брамс под диригентството на Виторио Гуи, по време на концертния сезон.[33]

В този период особено значение за неговото развитието има работата му с големия руски педагог, театрален и оперен режисьор Александър Санин. Участва в три негови постановки: на „Борис Годунов“ в Римската опера, в ролята на Пимен (февруари 1947), на „Хованщина“ в Триест (февруари 1948) и отново на „Борис Годунов“, но в Каляри и вече в главната роля на Борис Годунов (март 1948).[34]

По това време започва и сътрудничеството му с Исай Добровен, изиграл значима роля за музикалния му път. Добровен го кани в „Хованщина“ и в „Борис Годунов“ (1949)[35]. Правят записи на „Княз Игор“ и „Садко“ (1950).[36][33] Той го убеждава във възможностите му да изпее едновременно две партии в „Княз Игор“: на Галицки и Кончак, както и трите басови партии в „Борис Годунов“: на Борис, Пимен и Авраам (при запис).[35]

През 1949 година пее в няколко опери в Ла Скала, сред които първата постановка в този театър на „Живот за царя“ („Иван Сусанин“), с голям успех.[37]

Международен успех[редактиране | редактиране на кода]

Борис Христов в ролята на Борис Годунов

След като прави грамофонен запис на „Борис Годунов“ с оркестъра на Лондонската филхармония под диригентството на Караян,[33] Борис Христов е поканен за участие в същата опера в Кралския театър „Ковънт Гардън“ през декември 1949 година. Неговото условие е да се приеме партитурата на Римски-Корсаков и е постигнат компромис. При първата репетиция с декор обаче настъпва критичен момент – той отхвърля сценографията на Питър Брук като несъвместима с духа и трактовката на произведението. Отхвърля и съветите на Караян да не пропуска шанса си и в резултат на конфликта отказва участието си и си стяга куфарите; в последния момент директорът на театъра Дейвид Уебстър отстранява Брук и дава право на Христов да действа според своите схващания. Промените в сценографията и в цялостното изграждане на спектакъла, създаването на творческа атмосфера и блестящото изпълнение на Борис Христов водят до огромен успех. Това е началото на дългогодишно сътрудничество с „Ковънт Гардън“.[38][39]

Изпълнява една от най-значимите си роли – на Мефистофел във „Фауст“ на Шарл Гуно, която получава широк отзвук в европейския печат. През май за пръв път пее крал Филип в „Дон Карлос“ на Джузепе Верди, друга от най-популярните му роли.[40]

През 1950 година получава покана да пее в нюйоркската „Метрополитън Опера“, но не е допуснат на територията на Съединените щати поради имигрантския закон на Маккарън, забраняващ издаването на входни визи на жители на държавите от Съветския блок, въпреки че не живее в България от десетилетие и фактически има разрешение за постоянно пребиваване в Италия. След отпадането на това ограничение Христов прави дебюта си в Съединените щати в операта на Сан Франциско. След това, въпреки многото покани от „Метрополитън Опера“, той така и не гостува там.

През 1951 година в „Сицилианска вечерня“ на Верди Борис Христов за пръв път пее с Мария Калас, с която често си партнират през следващото десетилетие. В края на 1953 година участва в получили широка известност записи на „Борис Годунов“, в които изпълнява и трите басови партии – на Борис Годунов, Варлаам и Пимен.[40]

През 1959 година Борис Христов записва четири грамофонни плочи с пълния цикъл от песни на Мусоргски, авторът на „Борис Годунов“. По собствените му думи: „Безпределната ми любов към гения на Модест Мусоргски ме накара да прегърна певческото изкуство.“[40]

60-те години[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1960 година Христов участва в постановка на „Борис Годунов“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Николай Гяуров като Варлаам и Димитър Узунов като Самозванеца.[40]

През цялото време на пребиваване в чужбина отношенията на Борис Христов с комунистическото правителство в България остават напрегнати и на моменти направо враждебни.

През 50-те години брат му Николай се разболява от рак в главата и Борис Христов прави официални постъпки да бъде пуснат за операция в Италия. Получава отказ. Изживява много тежко смъртта на брат си (1954), с когото е много близък.[41]

На великия бас е отказвана входна виза за България. Стига се дотам, че Борис Христов не е допуснат на погребението на баща си през 1961 г.[41][42] Христов открито и често е противопоставян на певци от България (Николай Гяуров, например) чрез интриги и задкулисни машинации.

Борис Христов се завръща в България през 1962 година, за първи път от двайсет години. Посрещнат е на летището от стотици почитатели, присъства на юбилея на хор „Гусла“ и на конкурса за млади оперни певци. По време на това посещение той прави записи в „Свети Александър Невски“, дарява на правителството къщата си в София за създаване на музикален център и договаря превръщането на вилата му в Рим в Български център по изкуството, където преподава на млади български изпълнители.[40]

След кратко отсъствие от сцената през 1964 година поради тежка операция на мозъчен аневризъм (кръвоизлив) Борис Христов продължава кариерата си.[43] През 1967 г. пристига в България за погребението на майка си. По това време участва в постановка на Борис Годунов при гастроли в Италия на Софийската опера – единственото му сътрудничество с този театър.[40]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Борис Христов при гостуването си в Стара Загора

През 1970 година Борис Христов посещава Съветския съюз, подготвяйки участие в „Болшой театър“ като Борис Годунов, но се отказва, след като дни преди представлението диригентът Генадий Рождественски получава сърдечен пристъп. През следващите години участията на Христов все повече намаляват, заради различни здравословни проблеми.[40]

През седемдесетте години на миналия век отношенията на Борис Христов с българските власти постепенно се затоплят.

През октомври 1976 г. той осъществява записи в катедралата „Свети Александър Невски“ в София на църковнославянски песнопения, заедно с хора на катедралата и диригента Ангел Попконстантинов. Издадени са като грамофонна плоча „Български и руски църковни песнопения“ от „Балкантон“ следващата година,[44][45] като Борис Христов взима активно участие и в самата работа по създаването на плочата.

През 1978 година отново прави записи в храм-паметника „Свети Александър Невски“ – през септември записва първата част на „Литургия Доместика“ от Александър Гречанинов, с участието на Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ и малък струнен състав от Симфоничния оркестър на Българското радио и диригент Георги Робев.[46] Това е първият запис в света на „Литургия Доместика“, а в изпълнението ѝ за пръв път е включен оркестър, макар и малък.[47] Записите на Борис Христов, направени в България, се преиздават през 1983, 1987 и 1998 г. от „Балкантон“. [48]

Борис Христов получава високи държавни награди, но никога не е допуснат да пее на българска сцена.

Приключва кариерата си с концерт в Българската академия за изкуство и култура в Рим на 22 юни 1986 г.

Умира в Рим на 28 юни 1993 г., но тялото му е пренесено за поклонение в софийската катедрала „Свети Александър Невски“[40] и е погребано в парцел 46 на Централните софийски гробища.[49]

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Борис Христов остава ярка следа не само с големия си талант, но и с огромната обич към родината си и стремежа да помага и поддържа всичко българско. Прекарал голяма част от живота си по световните сцени и извън България, маестрото пази българския си паспорт през целия си живот, въпреки че това му коства някои неприятности заради социалистическия режим в България, а същевременно и самата социалистическа власт му създава неприятности.

През 1968 г. композиторът от югославска Македония Кирил Македонски му изпраща писмо, с което го уведомява за написана от него опера „Самуил“, като пита Борис Христов дали би се съгласил да му изпрати партитурата на операта за преценка и евентуално одобрение и да отговори, готов ли е да пее на премиерата, която ще се състои в Открития театър на Скопското кале. Композиторът уверява Борис Христов, че е осигурил за неговото участие хонорар в долари по най-високите размери, каквито певецът получава на западните сцени. Борис Христов проявява професионален интерес към операта на младия автор и иска от него да му изпрати либретото и нотния материал. От него е видно, че Самуил е титулуван като македонски княз, а останалият персонаж са дейци от някаква си македонска нация. Борис Христов отказва участие със следното писмо:[50]

Бюст на Борис Христов в София
Господин Македонски,

Получих програмата на „ВАШИЯ“ Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин. Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора. Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така както цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский. Желая Вам и на Вашето семейство Честита Нова година.

12 януари 1969 г., Борис Христов

Гробът на Борис Христов, неговите родители и брат му в парцел 46 на Софийските централни гробища (42°42′48.1″ с. ш. 23°19′58.5″ и. д. / 42.713361° с. ш. 23.332917° и. д.)

Борис Христов излива възмущението си и в писмо до Любен Живков от 1 септември 1969 година:[51]

...През време на тази зима композиторът Македонски имà тупето да ми изпрати една програма от премиерното представление на „Цар Самуил“ в „Македонския народен театър“ в Скопие. Изпращам ти прибавено към писмото фотокопие от предговора към програмата – пример на официално предателство към род, родина и човешко достойнство, и фотокопие на моето кратко писмо-отговор.

Без да коментирам повече, искам да ти съобщя, че ще страдам, докато не видя тези двама български юроди, да им извия врата, да им изтегля ушите и да ги изпратя по дяволите с един мощен и свещен ритник... Боже, успокой раба твоего Бориса!

По-късно получава писмо от композитора, в което пише: „И аз мисля като вас за всичко, което ми пишете. Ако някога се видим, ще ви разкажа много неща, които вие не знаете“.[52]

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

Борис Христов е познат предимно с изпълненията си в опери от Верди и в такива от руски композитори. Особено място в репертоара му заема ролята на Борис в „Борис Годунов“ – счита се, че е най-добрият изпълнител на тази роля, заедно с Филип II в „Дон Карлос“ и Мефистофел във „Фауст“. Алфред Рубинщайн казва за него: „Грехота е да се сравнява Борис Христов с Шаляпин. Да, Шаляпин е велик певец, но Борис Христов е единствен, неповторим и няма да се роди друг като него.“ Репертоарът му включва всички големи роли: Да Силва в „Ернани“, Фиеско в „Симоне Боканегра“ – Гуардиан „Силата на съдбата“, Прочида – „Сицилиански вечерни“, Захария – „Набуко“, Атила – „Атила“ от Верди, Мефистофел – „Мефистофел“ от Боито, Иван Сусанин в „Иван Сусанин“ от Глинка, Досифей в „Хованщина“ от Модест Мусоргски, Княз Галитски и хан Кончак в „Княз Игор“ от Бородин, като единственият певец след Шаляпин, който изпълнява двете роли в един спектакъл – Кончак и Галитски. Доказал се е и като отличен изпълнител на вокална църковна музика. Записал е всички песни на Модест Мусоргски и Великата петорка „Могучая кучка“. Църковните песнопения, които Борис Христов записва, са единствени по рода си и нямат аналог като изключително певческо и вокално майсторство. Борис Христов пръв записва „Литургия Доместика“ с Българската хорова капела „Светослав Обретенов“ на Гречанинов, заради която композиторът е отлъчен от Руската православна църква и умира забравен в Париж. „Литургия Доместика“ е монументално произведение, единствено по рода си. Сред произведенията, които изпълнява, има и руски песни, издадени през 1999 г. от „Балкантон“ по повод 85-годишнината от рождението на певеца.

Оперен репертоар (непълно)
Роля Заглавие Автор
Роко Фиделио Бетовен
Оровезо Норма Белини
Сър Джорджо Пуритани Белини
Мефистофел Мефистофел Бойто
Галицки
Кончак
Княз Игор Бородин
Кочубей Мазепа Чайковски
Граф Робинзон Тайният брак Чимароза
Енрико (Хенри VIII) Анна Болейн Доницети
Иван Сусанин Живот за царя (Иван Сусанин) Глинка
Мефистофел Фауст Гуно
Юлий Цезар Юлий Цезар в Египет Хендел
Началникът на полицията
Търговецът на злато
Кардилак Хиндемит
Слепият Ирис Маскани
Дон Кихот Дон Кихот Масне
Сенека Коронацията на Попея Монтеверди
Ахиор Освободената Бетулия (KV 118) Моцарт
Зарастро Вълшебната флейта Моцарт
Борис Годунов Борис Годунов Мусоргски
Досифей Хованщина Musorgskij
Колин Бохеми Пучини
Мойсей Мойсей Росини
Закария Набуко Верди
Дон Руи Гомес де Силва Ернани Верди
Атила Атила Верди
Банко Макбет Верди
Граф Максимилиян Разбойници Верди
Джовани да Прочида Сицилианска вечерня Верди
Якопо Фиеско Симон Боканегра Верди
Падре Гуардиано Силата на съдбата Верди
Филип II Дон Карлос Верди
Рамфис Аида Верди
Херман Танхойзер Вагнер
Крал Марк Тристан и Изолда Вагнер
Погнер Нюрнбергските майстори певци Вагнер
Гурнеманз Парсифал Вагнер
Каспар Вълшебният стрелец Вебер

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни записи[редактиране | редактиране на кода]

  • Борис Годунов – Борис Христов (Boris Christoff) (в ролите на Борис, Варлаам и Пимен), Николай Геда (Nicolai Gedda), Ким Борг (Kim Borg), Евгения Зареска (Eugenia Zareska), Людмила Лебедева (Ludmilla Lebedeva), диригент Исай Добровен (Issay Dobrowen) – HMV, 1952
  • Дон Карлос – Марио Филипески (Mario Filippeschi), Борис Христов (Boris Christoff), Антониета Стела (Antonietta Stella), Тито Гоби (Tito Gobbi), Елена Николай (Elena Nicolai), Джулио Нери (Giulio Neri), диригент Габриеле Сантини (Gabriele Santini) – EMI, 1954
  • Аида – Зинка Миланов (Zinka Milanov), Юси Бьорлинг (Jussi Björling), Федора Барбиери (Fedora Barbieri), Леонард Уорън (Leonard Warren), Борис Христов (Boris Christoff), дир. Йонел Перлеа (Jonel Perlea) – RCA, 1955
  • Мефистофел – Борис Христов (Boris Christoff), Джачинто Прандели (Giacinto Prandelli), Ориета Москучи (Orietta Moscucci), дир. Виторио Гуи (Vittorio Gui) – HMV, 1956
  • Симоне Боканегра – Тито Гоби (Tito Gobbi), Виктория де лос Анхелес (Victoria de los Ángeles), Борис Христов (Boris Christoff), Джузепе Кампора (Giuseppe Campora), дир. Габриеле Сантини (Gabriele Santini) – HMV, 1957
  • Живот за царя (Иван Сусанин) – Борис Христов (Boris Christoff), Тереза Щих-Рандал (Teresa Stich-Randall), Мелани Бугаринович (Melanie Bugarinovic), Николай Геда (Nicolai Gedda), дир. Игор Маркевич (Igor Markevitch) – HMV, 1957
  • Фауст – Николай Геда (Nicolai Gedda), Борис Христов (Boris Christoff), Виктория де лос Анхелес (Victoria de los Ángeles), Ернест Бланк (Ernest Blanc), дир. Андре Клюитанс (André Cluytens) – HMV, 1958
  • Реквием (Верди) – Борис Христов (Boris Christoff), Шакен Вартенисян (Shakeh Vartenissian), Фиоренца Косото (Fiorenza Cossotto), Еудженио Фернанди (Eugenio Fernandi), дир. Тулио Серафин (Tullio Serafin) – Columbia/EMI, 1959
  • Дон Карлос – Фавиано Лабо (Flaviano Labò), Борис Христов (Boris Christoff), Антониета Стела (Antonietta Stella), Еторе Бастианини (Ettore Bastianini), Фиоренца Косото (Fiorenza Cossotto), дир. Габриеле Сантини (Gabriele Santini) – Deutsche Grammophon, 1961
  • Княз ИгорКостадин Шекерлийски (Costantin Cekerlijski), Юлия Винер-Ченишева (Julia Wiener), Тодор Тодоров (Todor Todorov), Борис Христов (Boris Christoff), дир. Йежи Семков (Jerzy Semkov) – EMI, 1967

Дискография (България)[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
„Ария на Филип“ SP Радиопром 1457
„Пролог из оп. Мефистофел“/ „Ария на Мефистофел“ SP Радиопром 1459
„Монолог на Пимен“ SP Радиопром 1517
„Оперен рецитал на Борис Христов“ LP Балкантон ВОА 284
„Рецитал на Борис Христов“ 3LP Балкантон ВКА 476, ВОА 477, ВОА 478
1977 „Борис Христов. Български и руски църковни песнопения“ LP Балкантон ККХ 1006
1981 „Борис Христов“ 2LP Балкантон ВХА 10371, ВХА 10372
1981 „Борис Христов. Оперен рецитал“ LP Балкантон ВОА 10404
1983 „Портрет на артиста Борис Христов. Руски народни песни и църковни песнопения“ 2LP Балкантон ВОА 11097, ВОА 11098
1984 „Борис Христов. Български и руски църковни песнопения“ MC Балкантон ВХМС 7085
1987 „Борис Христов – бас. Песни от Гречанинов“ LP Балкантон ВКА 11754
1992 „Борис Христов. Песни и арии“ MC Балкантон ВОМС 7636
1998 „Борис Христов. Български и руски църковни песнопения“ CD Балкантон 050046
1999 „Борис Христов. Арии из руската оперна класика“ CD Балкантон 010208
1999 „Борис Христов. Руски песни“ CD Балкантон 030206

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Петър Совичанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Совичанов
 
Анастасия
Каранджулова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райна Тодорова Попиванова
(1884 – 1967)
 
Кирил Христов
(1878 – 1961)
 
Георги Совичанов
 
Олга Совичанова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Христов
(1914 – 1993)
 
Николай Христов
(1907 – 1954)
 
 
 
 


Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.discogs.com, Discogs, Посетен на 14 декември 2019 г..
  2. а б Божков , с. 21.
  3. Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония. // Македонски преглед XXXII (1). София, Македонски научен институт, 2009. с. 72.
  4. Каранджулов, Георги. Борис Христов и Македония. // Македонски преглед XXXII (1). София, Македонски научен институт, 2009. с. 71 – 72.
  5. а б в г Борис Христов. Семейство, предци. // boris-christoff.net. Посетен на 13 март 2022.
  6. а б в Божков , с. 26 – 27.
  7. Луканов, Нино. Борис Христов. // с. 16. Посетен на 19 март 2022.
  8. Божков , с. 30.
  9. Луканов, Нино. Борис Христов. Незабравими мигове от едно приятелство. Стара Загора, Литера принт АД, 2004. ISBN 954-487-054-7. с. 32.
  10. Луканов, Нино. Борис Христов. Незабравими мигове от едно приятелство. Стара Загора, Литера принт АД, 2004. ISBN 954-487-054-7. с. 34.
  11. а б Божков , с. 31 – 32.
  12. Луканов, Нино. Борис Христов. Незабравими мигове от едно приятелство. Стара Загора, Литера принт АД, 2004. ISBN 954-487-054-7. с. 17.
  13. Луканов, Нино. Борис Христов. Незабравими мигове от едно приятелство. Стара Загора, Литера принт АД, 2004. ISBN 954-487-054-7. с. 33 – 35.
  14. Божков , с. 32 – 33.
  15. Правчанска-Иванова, Ваня, Правчански, Николай. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990. с. 113.
  16. а б Касабова 2013, с. 50 – 53.
  17. Божков , с. 34 – 35.
  18. Касабова 2013, с. 57.
  19. Правчанска-Иванова, Ваня, Правчански, Николай. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990. с. 117.
  20. Касабова, Пенка. Любов и талант (младостта на Борис Христов). Стара Загора, Литера принт АД, 2013. ISBN 978-954-487-107-9. с. 72, 75, 81, 86 – 87.
  21. а б Луканов, Нино. Борис Христов. // с. 21. Посетен на 19 март 2022.
  22. а б Божков , с. 35.
  23. а б Луканов, Нино. Борис Христов. // с. 22 – 23. Посетен на 19 март 2022.
  24. Касабова, Пенка. Любов и талант (младостта на Борис Христов). Стара Загора, Литера принт АД, 2013. ISBN 978-954-487-107-9. с. 88, 109 – 110, 115, 119 – 120.
  25. Луканов, Нино. Борис Христов. Незабравими мигове от едно приятелство. Стара Загора, Литера принт АД, 2004. ISBN 954-487-054-7. с. 37 – 38.
  26. Луканов, Нино. Борис Христов. // с. 23. Посетен на 19 март 2022.
  27. Касабова 2013, с. 135 – 136.
  28. Касабова 2013, с. 141 – 142.
  29. Божков , с. 37 – 38.
  30. Касабова, Пенка. Любов и талант (младостта на Борис Христов). Стара Загора, Литера принт АД, 2013. ISBN 978-954-487-107-9. с. 140, 151 – 152, 154, 157.
  31. Божков , с. 43.
  32. Касабова 2013, с. 162 – 163.
  33. а б в Божков , с. 60.
  34. Луканов, Нино. Борис Христов. Незабравими мигове от едно приятелство. Стара Загора, Литера принт АД, 2004. ISBN 954-487-054-7. с. 230 – 232.
  35. а б Луканов, Нино. Борис Христов. // с. 138 – 139. Посетен на 19 март 2022.
  36. Божков , с. 42.
  37. Божков , с. 81 – 83.
  38. Божков , с. 49 – 50.
  39. Правчанска-Иванова, Ваня, Правчански, Николай. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990. с. 125 – 130.
  40. а б в г д е ж з Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 95 – 105.
  41. а б Христов, Христо. Режимът на БКП отказал на Борис Христов да пусне брат му за лечение в Италия. // desebg.com. 3 април 1017. Посетен на 13 март 2022.
  42. Божков , с. 26.
  43. Луканов, Нино. Борис Христов. Незабравими мигове от едно приятелство. Стара Загора, Литера принт АД, 2004. ISBN 954-487-054-7. с. 73 – 76.
  44. www.discogs.com
  45. Божков , с. 136.
  46. Божков , с. 140.
  47. Луканов, Нино. Борис Христов. // с. 96. Посетен на 19 март 2022.
  48. Boris Christoff ‎– Bulgarian And Russian Orthodox Chants, discogs.com
  49. Парцел 46. // София помни.
  50. Правчанска-Иванова, Ваня, Правчански, Николай. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990. с. 172 – 173.
  51. Правчанска-Иванова, Ваня, Правчански, Николай. Срещи с Борис Христов. София, Музика, 1990. с. 174.
  52. Касабова 2013, с. 201 – 202.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Божков, Атанас. Борис Христов. Булвест 2000 София, Полиграф Пловдив. ISBN 954-18-0024-6.
  • Касабова, Пенка. Любов и талант (младостта на Борис Христов). Стара Загора, Литера принт АД, 2013. ISBN 978-954-487-107-9.

За него[редактиране | редактиране на кода]

  • Карло Курами, Маурицио Модуньо. Борис Христов: Живот, глас, изкуство. София, Литературен форум, 1998, преиздадена 2014.
  • Атанас Божков. Борис Христов. София, Изд. „Музика“, 1985. 231 стр. Sommario in italiano. Summary in English.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България