Ерих Клайбер
| Ерих Клайбер Erich Kleiber | |
|---|---|
| австрийски диригент | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Цюрих, Швейцария |
| Учил в | Пражка консерватория |
| Активен период | от 1911 г. |
| Семейство | |
| Деца | Карлос Клайбер |
| Уебсайт | |
| Ерих Клайбер в Общомедия | |
Ерих Клайбер (на немски: Erich Kleiber) е германски и аржентински диригент, роден в Австрия. Неговият син, Карлос Клайбер, също е известен диригент.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ерих Клайбер е роден във Виена, по-късно учи в Прага. През 1923 г., след като дирижира вълнуващо изпълнение на Фиделио от Бетовен в Берлинската държавна опера, той става неин музикален директор.
Ерих Клайбер става известен със своите интерпретации на стандартния симфоничен и оперен репертоар, както и с представянето на нови и непознати творби. През 1925 г. той дирижира премиерата на операта „Воцек“ от Албан Берг. През 1934 г. Ерих Клайбер бил жестоко освиркан от тълпа озверели националсоциалисти на премиерата на операта „Лулу“ от Албан Берг. Недоволни от тази модерна за техните уши музика, те започнали яростно да крещят: „Хайл Моцарт!“. Когато операта „Лулу“ на Берг е заклеймена като изродена музика (Entartete Musik) от Нацистката партия, Клайбер, макар че не е евреин, подава оставката си от поста директор на Берлинската опера в знак на протест. Клайбер също така прекратява договора си с Ла Скала в Милано през април 1939 г., казвайки че „...[откакто] Ла Скала е затворена за евреи... едновременно като християнин и музикант, аз не мога повече да ѝ съдействам.“ (Цитатът е от „Бележки от чужбина“ в Musical Times[1], април, 1939)
По-късно той се премества в Буенос Айрес, където работи в „Театро Колон“ и става негов музикален директор. Там той дирижира германски оперен репертоар, особено творбите на Вагнер. Чрез престижността, която носи неговото име, той е способен да привлече в „Колон“ такива светила като Емануел Лист, Кирстен Флагстад, Виорика Урсулеац (в единствените нейни изяви в Америка) и Сет Сванхолм. Някои от неговите представления от този период са издадени на CD с различно качество, в зависимост от състоянието на оригиналния запис, който е бил направен. Ерих Клайбер взема аржентинско гражданство през 1938 г.
След Втората световна война му предлагат отново старата позиция на директор на Берлинската държавна опера, която тогава е в съветската окупационна зона на града. След като разбира, че комунистите не са му по вкуса не по-малко от нацистите, си подава оставката, без да е дирижирал никакво представление. Той става пътуващ диригент и никога повече няма постоянна длъжност.
През август 2010 г. Берлин и Буенос Айрес отбелязват 120 години от рождението на Ерих Клайбер. През януари и ноември 2011 г. в София се отбелязват 55 години от смъртта на Ерих Клайбер.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ най-старото британско списание за класическа музика
- ↑ www.classical-bg.com, архив на оригинала от 4 май 2011, https://web.archive.org/web/20110504203458/http://www.classical-bg.com/news/comments/national_library_to_open_erich_kleiber_memorial_exhibition_january_2011/, посетен на 2011-01-21
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Ерата Клайбер[неработеща препратка], Томислав Вичев, 2003.
- John Russell, A Memoir, 1957. England.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Дискография
- ((en)) Биография, анотирана библиография, дискография и връзки
- Съобщение за мемориална изложба Националната библиотека Архив на оригинала от 2011-05-04 в Wayback Machine.
|
