Питър Брук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Питър Брук
Peter Brook.JPG
Роден
21 март 1925 г. (1925-03-21) (93 г.)
Активни години 1943 –
Брачни партньори Наташа Пари (1951–2015)
Награди Най-добра режисура на пиеса:
1966, 1971 „Тони
Изключителна режисура:
1971 „Драма Деск“
Най-добра режисура:
1988 „Оби“
Страница в IMDb
Питър Брук в Общомедия

Питър Стивън Пол Брук, CH CBE (на английски: Peter Stephen Paul Brook) е английски театрален и филмов режисьор, знакова личност в британското театрално и филмово изкуство, носител на награди „Оби“,[1] „Драма Деск“ и две награди „Тони“.[2] През своята дълга творческа кариера, започнала през 1943, той поставя над 50 спектакъла и снима около десет игрални филма. Питър Брук е автор на няколко книги, в които размишлява върху законите и природата на театъра. В тях той търси „живия театър“, изчистен от фалша и шаблона. Изнасял е лекции в различни градове по света. Има изяви и като оперен режисьор.

Питър Брук е командор на Британската империя от 1965 г.,[3] рицар от Ордена на кавалерите на честта от 1998 г.[4] офицер от 1995 г. и командор от 2013 г. на Ордена на почетния легион.[5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Питър Брук е роден на 21 март 1925 в Лондон, Англия,[6] в семейството на еврейски имигранти от Латвия.[7] Баща му Саймън и майка му Айда се химици.[6] Учи в Уестминстърския колеж и завършва Оксфордския университет.[8]

През 1951 г. се жени за актрисата Наташа Пари и жевее с нея до смъртта ѝ през 2015 г. Те имат две деца – син и дъщеря.[6]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Прави дебюта си като режисьор през 1945 в репертоарния театър в Бирмингам след като е открит от Бари Джаксън. Режисира „Порочен кръг“ (1945) с Алек Гинес и „Опазената Венеция“ (1953) с Пол Скофилд и Джон Джилгад.

През 50-те години работи по много спектакли във Великобритания, в континентална Европа и САЩ. През 1962 се завръща в Стратфорд на Ейвън, където се включва в новооснованата Кралската Шекспирова трупа, където поставя „Крал Лир“ (1962), „Марат/Сад“ (1964), „Ние“ („US“, 1966), посветен на САЩ и Виетнамската война, и „Сън в лятна нощ“ (1971).

През 1970 заминава в Париж, където заедно с Мишелин Розан основава Международния център за театрални изследвания същата година, който представлявал ансамбъл от актьори, танцьори, музиканти и други изпълнители. С него Брук посещава различни страни в Африка и Азия. В центъра се развива изследователска работа върху основите и историческото развитие на световната драма.

Сред филмите, които Брук режисира, са „Просешка опера“ (1952) „Модерато Кантабиле“ (1960) с Жан-Пол Белмондо и Жана Моро, „Повелителят на мухите“ (1962), „Марат/Сад“ (1967), който филмира по своя собствен спектакъл и заснема през 1964, „Срещи със забележителни хора“ (1979) и „Махабхарата“ (1989) по едноименния индийски епос.

Оттогава насам Брук създава различни театрални творби като например версия на „Мъжът, който сбърка своята жена с една шапка“ (1994) на Оливър Сакс, „Дон Жуан“ (1998) на Моцарт и опростена версия на „Хамлет“ (2000). Премиерата на „Тиерно Бокар“, един от неговите последни спектакли, се състои в Европа през 2004, а в САЩ се играе за първи път през 2005 с партньорството на Колумбийския университет.

Творбите на Брук са повлияни от теориите за експерименталния театър на Йежи Гротовски, Бертолт Брехт, Всеволод Майерхолд, от театъра на жестокостта на Антонен Арто и от мистика Георги Гурджиев.

Автор е на книгите „Празно пространство“ („Empty Space“, 1969), „Подвижната точка“ („The Shifting Point“, 1987) и „Отворената врата“ („The Open Door“, 1995).

Синът на Питър Брук, Симон Брук, също е режисьор. Той режисира „Близък портрет на Брук от Брук“, документален филм за своя баща.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Playbill: Awards. // playbill.com. Посетен на 31 октомври 2014.
  2. ((en))  Peter Brook | Broadway Information. // ibdb.com. Посетен на 31 октомври 2014.
  3. ((en))  брой: 43529, страница: 10. // The London Gazette, 29 декември 1964. Посетен на 31 октомври 2014.
  4. ((en))  Queen's Birthday honours 1998. // The Independent. Посетен на 31 октомври 2014.
  5. ((fr))  Décret du 29 mars 2013 portant promotion. // legifrance.gouv.fr. Посетен на 31 октомври 2014.
  6. а б в ((en))  Peter Brook Biography (1925 – ). // filmreference.com. Посетен на 31 октомври 2014.
  7. ((en))  Peter Brook: A Biography. // в-к Ню Йорк Таймс. Посетен на 31 октомври 2014.
  8. ((en))  Peter Brook. // Goodreads. Посетен на 31 октомври 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]