Йежи Гротовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йежи Гротовски
Jerzy Grotowski

Роден
Починал
14 януари 1999 г. (65 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Професия театрален режисьор
Филмова кариера
Награди Офицерски кръст на Ордена на Полското възраждане Кавалерски кръст на Ордена на Полското възраждане Златен кръст за заслуги, Полша

Уебсайт
Йежи Гротовски в Общомедия

Йежи Гротовски (на полски: Jerzy Grotowski) – полски режисьор, теоретик на театъра, педагог, автор на метод за актьорска игра.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йежи Гротовски е роден в Жешув през 1933 г. Годините на Втората световна война прекарва заедно с майка си и брат си в с. Ненадувка близо до родния си град. След матурата кандидатства в три различни специалности: ориенталистика, медицина и театър[1]. През1955 г. завършва Актьорско майсторство във Висшето държавно театрално училище „Лудвик Солски“ в Краков. През 1955 – 56 г. следва режисура в Москва, където се запознава с техниките на Станиславски и Мейерхолд.През 1956 – 1960 г. преподава в краковската театрална школа, където същевременно следва режисура. През 1957 г. дебютира в Стария театър в Краков с пиеса на Йожен Йонеско. През 1959 г. се пренася в Ополе, където става художествен директор на Театър 13 реда. След ликвидирането му се пренася във Вроцлав, където продължава дейността на Театър Лаборатория 13 реда. Представления като „Акрополис“ (1962), „Трагичната история на д-р Фауст“ (1963), „Вечният принц“ (1965) и „Apocalipsis cum figuris“ (1969) му носят международна слава. През 70-те години Гротовски се оттегля от активна театрална дейност. Отдава се на изследвания върху азиатската култура. Посещава Централна Азия, Китай и Индия. От 1975 година организира редица проекти за подготовка на актьори и театрални пърформанси, например „Special Project“ (от 1974), „Начинание Планина“ (1977), „Театър на корените“ (1978 – 1980), „Performer“ (1987). След обявяване на военното положение в Полша, през 1982 г. Гротовски емигрира в Съединените щати. Преподава в Калифорнийския университет. Книгата му „Към бедния театър“ е публикувана на 16 езика, но приживе не успява да я издаде на родния си полски. Удостоен е с редица престижни награди и отличия, сред които докторат honoris causa на Вроцлавския университет, New School for Social Research в Ню Йорк и Болонския университет, професорска титла от Колеж дьо Франс, наградите на американската фондация „Макартър“ и полската „Култура“. Умира през 1999 г. в Италия[2]. 2009 г. е обявена за международна година на Гротовски[1].

Концепции за театъра[редактиране | редактиране на кода]

В ополския си период Гротовски създава спектаклите „Задушница, Акрополис“ и „Студия върху Хамлет“, базирани на текстове на Мицкевич, Словацки и Виспянски, като предлага контрапункт на утвърдения в полската режисьорска традиция монументален театър. Вроцлавския театър, в който работи от 1965 г. нарича Институт за изследвания върху методиката на актьорската игра. През 1965 г. в месечника „Одра“ публикува скицата „Към бедния театър“, която обобщава възгледите му за театъра от този период. Гротовски защитава правото на режисьора свободно да борави с авторския драматургичен текст. Обръща голямо внимание върху работата с тяло в актьорската игра, като провежда специални тренинги, базирани върху източни техники. Изследва отношенията между сцената и публиката, като отрежда активна роля на зрителя в театралното представление. Оттук се ражда и концепцията за активната култура, при която липсва разделение между творец/изпълнител и потребител на културата. През 1976 година Гротовски представя изследователска програма „Театър на корените“, която обединява театралния опит с постиженията на етнографията и културната антропология. Късните му проекти са насочени към програмите „Ритуално изкуство“ и „Обективна драма“, които търсят общи, универсални позиции и движения, свързани с ритуалната традиция[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Leszek Kolankiewicz, Grotowski Jerzy, [посетен на 3-12-2016]
  2. а б Monika Mokrzycka-Pokora, Jerzy Grotowski, [посетен на 3-12-2016]