Николай Гяуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Гяуров
български певец
Паметник на Гяуров във Велинград.
Паметник на Гяуров във Велинград.

Роден
Починал
2 юни 2004 г. (74 г.)
Музикална кариера
Глас Бас
Направление опера
Активни години 1955 – 2004 г.
Известни творби Борис Годунов в „Борис Годунов
Крал Филип в „Дон Карлос
Мефистофел във „Фауст
Семейство
Съпруга Златина Мишакова
Мирела Френи
Деца Владимир Гяуров
Елена Гяуров
Николай Гяуров в Общомедия

Николай Георгиев Гяуров е български оперен певец – бас, работил дълги години в Италия.

Забележителни са ролите му на Мефистофел във Фауст на Шарл Гуно, на Филип II в Дон Карлос на Джузепе Верди, на Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт и Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 година в село Лъджене, днес квартал на Велинград. Негов по-голям брат е комунистическият функционер Костадин Гяуров.

От ранна възраст има интерес към музиката, а по време на военната си служба пее и ръководи самодеен хор, като с това прави впечатление на Петко Стайнов. Учи оперно пеене в Софийската консерватория при Христо Бръмбаров, а през 1950 година продължава обучението си в Ленинград, а след това и в Москва.[1]

Кариерата на Гяуров започва през 1955 година, когато печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж. Прави дебюта си в Софийската народна опера на 18 март 1956 година като Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини. През есента на същата година заминава за Москва, където няколко сезона работи в Болшой театър.[1]

На 20 февруари 1960 година Гяуров участва в постановка на „Борис Годунов“ в миланския театър „Ла Скала“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Борис Христов като Борис Годунов и Димитър Узунов като Самозванеца. Този спектакъл става повратна точка в кариерата му, донасяйки му поредица ангажименти в „Ла Скала“, които го превръщат за дълго във постоянен водещ бас на театъра.[1]

Той изпълнява роли и във виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, лондонската Ковънт гардън, нюйоркската Метрополитън опера, както и в много други престижни театри.

Орден „Стара планина“ на Николай Гяуров. Исторически музей, Велинград

От първата си съпруга Златина Мишакова има две деца – диригентът Владимир Гяуров и актрисата Елена Гяуров. От 90-те години Гяуров живее и работи със своята втора съпруга – италианската певица Мирела Френи, в Модена, Италия. През този период той се ориентира към участия в концертни програми с нея в градове по целия свят.[1]

Николай Гяуров умира на 2 юни 2004 година в Модена.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бикс, Розалия. Николай Гяуров в големия театър на идеите. София, Музика, 1985. с. 273.
  • Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Момчето от Велинград. София, Български бестселър, 2010.
  • Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Кралят на басите. София, Иврай, 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 139 – 147.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]