Николай Гяуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Гяуров
български певец
Паметник на Гяуров във Велинград.
Паметник на Гяуров във Велинград.

Роден
Починал
Музикална кариера
Глас Бас
Направление опера
Активност 1955 – 2004
Известни творби Борис Годунов в „Борис Годунов
Крал Филип в „Дон Карлос
Мефистофел във „Фауст
Семейство
Съпруга Златина Мишакова
Мирела Френи
Деца Владимир Гяуров
Елена Гяуров

Уебсайт
Николай Гяуров в Общомедия

Николай Георгиев Гяуров е български оперен певец – бас, работил дълги години в Италия.

Забележителни са ролите му на Мефистофел във Фауст на Шарл Гуно, на Филип II в Дон Карлос на Джузепе Верди, на Дон Жуан в едноименната опера от Волфганг Амадеус Моцарт и Борис Годунов в операта на Модест Мусоргски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Гяуров е роден на 13 септември 1929 г. в село Лъджене, днес квартал на Велинград. Негов по-голям брат е комунистическият функционер Костадин Гяуров.

От ранна възраст има интерес към музиката, а по време на военната си служба пее и ръководи самодеен хор, като с това прави впечатление на Петко Стайнов. Учи оперно пеене в Софийската консерватория при Христо Бръмбаров, а през 1950 г. продължава обучението си в Ленинград, а след това и в Москва.[1]

Кариерата на Гяуров започва през 1955 г., когато печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж. Прави дебюта си в Софийската народна опера на 18 март 1956 г. като Дон Базилио в „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини. През есента на същата година заминава за Москва, където няколко сезона работи в Болшой театър.[1]

На 20 февруари 1960 година Гяуров участва в постановка на „Борис Годунов“ в миланския театър „Ла Скала“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Борис Христов като Борис Годунов и Димитър Узунов като Самозванеца. Този спектакъл става повратна точка в кариерата му, донасяйки му поредица ангажименти в „Ла Скала“, които го превръщат за дълго в постоянен водещ бас на театъра.[1]

Той изпълнява роли и във виенската Щатсопера, парижката Гранд опера, лондонската Ковънт гардън, нюйоркската Метрополитън опера, както и в много други престижни театри.

Орден „Стара планина“ на Николай Гяуров. Исторически музей, Велинград

От първата си съпруга Златина Мишакова има две деца – диригентът Владимир Гяуров и актрисата Елена Гяуров. От 90-те години Гяуров живее и работи със своята втора съпруга – италианската певица Мирела Френи, в Модена, Италия. През този период той се ориентира към участия в концертни програми с нея в градове по целия свят.[1]

Николай Гяуров умира на 2 юни 2004 г. в Модена.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Бикс, Розалия. Николай Гяуров в големия театър на идеите. София, Музика, 1985. с. 273.
  • Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Момчето от Велинград. София, Български бестселър, 2010.
  • Алексиев, Михаил. Николай Гяуров. Кралят на басите. София, Иврай, 2011.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 139 – 147.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България