Севилският бръснар
| Севилският бръснар | |
|---|---|
 | |
| Композитор | Джоакино Росини |
| Либретист | Чезаре Стербини |
| Основа | комедия „Севилският бръснар“ на Пиер Бомарше |
| Жанр | Опера-буфа |
| Действия | 2 |
| Премиера | 20 февруари 1816 година, Рим – Театро Арджентина |
| Севилският бръснар в Общомедия | |
„Севилският бръснар“ (на италиански: Il barbiere di Siviglia, ossia L'inutile precauzione) е опера в две действия от Джоакино Росини – една от най-популярните опери на италианския композитор по либрето в италианска адаптация на Чезаре Стербини. Оригиналното либрето е от едноименната френска комедия на Пиер Бомарше (1775). Премиерата на операта на Росини е на 20 февруари 1816 година в Рим.[1]
Произведението на Росини е сред най-силните образци на класическата музика и оперното изкуство. Над 200 години остава все още изпълнявана на много места по света.[2]
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
Либрето[редактиране | редактиране на кода]
Пред дома на доктор Бартоло, настойник на Розина, е влюбеният в Розина благородник граф Алмавива. Поканил е и улични музиканти за серенада, която се проваля. Наоколо е бръснарят Фигаро, който решава да помогне на графа да покаже любовта си към младото момиче.
Момичето успява да пусне от балкона любовно писмо, като моли ухажора да се представи и той казва фалшиво име – Линдор. Фигаро предлата на Алмавива да се облече като войник и да поиска квартира в дома на доктор Бартоло.
В дома на Бартоло идва Дон Базилио, учител по музика на Розина. Той споделя на ревнивия Бартоло, че в града е граф Алмавива. Бартоло му споделя, че на другия ден възнамерява да се ожени за Розина. Фогаро подслушва разговора им и разказва на Розина, докато тя пише тайни писмо до Линдор.
В къщата нахлува Алмавива, преоблечен като войник, както го е посъветвал Фигаро. Прави се на пиян и успява да предаде писмо на Розина. От шума идва градският караул, който иска да арестува пияния. Но поглежда документа му за самоличност и отстъпва.
Отново в дома на Бартоло нахлува непознат – отново Алмавива, но преоблечен този път като ученик на Дон Базилио, който идва да го замести, защото учителят е болен. Фигаро също идва, за да помогне на Алмавива да има малко повече време с Розина – започва да бръсне Бартоло. Но Бартоло надушва измамата и иска да изгони мнимия учител. В това време нахлува Дон Базилио. Бартоло е решен да се ожени още същата вечер и изпраща Дон Базилио да търси нотариус.
Розина разбира, че Линдор и Алмавива са един и същи човек. Фигаро и Алмавива отново са в дома на Бартоло, искат да избягат с Розина. На входа се сблъскват с Дон Базилио, който води нотариус. Алмавива подкупва Дон Базилио. Нотариусът венчае Алмавива и Розина. Доктор Бартоло нахлува с войници, но е поставен пред свършен факт и се утешава само със зестрата на Розина, която Алмавива оставя.[3]
Роли[редактиране | редактиране на кода]
| Роля | Глас[4] | Участник в премиерата, 20 февруари 1816 Диригент: Джоакино Росини |
|---|---|---|
| Граф Алмавива | тенор | Мануел Гарсия (тенор) |
| Бартоло, лекар, попечител на Розина | бас | Бартоломео Ботичели |
| Розина, | контраалт | Гертруд Ригети-Джорджи |
| Фигаро, бръснар | баритон | Луиджи Замбони |
| Базилио, учител по музика на Розина | бас | Зенобио Витарели |
| Берта, помощница в дома на Бартоло | сопрано | Елисавета Лойселет |
| Фиорело, слуга на Алмавива | бас | Паоло Биаджели |
| Амброджио, слуга на Бартоло | бас | |
| Сержант от полицията | бас | |
| Нотариус | не пее | |
| Хор: офицери, войници, улични музиканти | ||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Огнян Стамболиев, Авторът на „Севилският бръснар” и „Пепеляшка” бил не само велик музикант, но и голям кулинар, operasofia.bg, 27 септември 2014 г.
- ↑ Сeвилският бръснар, Дж. Росини - Информация - Виена Опера и оперета. // classicworld.at. Посетен на 13 януари 2022.
- ↑ „Севилският бръснар” от Джоакино Росини, опера в три действия (съдържание) - Музика - БНР Новини. // bnr.bg. Посетен на 13 януари 2022.
- ↑ Описани са както са дадени в изданието от 2021 Fondazione Teatro La Fenice di Venezia (виж Il barbiere di Siviglia, p. 37 [pdf p. 51]), с изключение на фигаро. Although the program book lists Figaro as a bass, all other sources cited here have baritone.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- The Barber of Seville, Enciclopedia Britannica
|