Направо към съдържанието

Христо Бръмбаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Христо Бръмбаров
български певец
Роден
Починал
12 юли 1974 г. (66 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вНационална музикална академия
Музикална кариера
Инструментивокал
Гласбаритон
Направлениеопера
Активност1932 – 1961 г.

Христо Тачев Бръмбаров е български оперен певец (баритон), вокален педагог, професор.

Роден е в Ловеч на 15 октомври 1905 година, но малко по-късно семейството му се преселва в Плевен, където той завършва средно образование. Учи цигулка и постъпва в Музикалната консерватория в класа на Иван Вулпе. След неговата смърт през 1929 година заминава на специализация в Милано при педагожката Дамако.[1]

Дебютира на 17 април 1932 година като Жорж Жермон от операта „Травиата“ на Джузепе Верди в постановка на пътуваща трупа в Лаго ди Комо. Участва в оперите „Бал с маски“, „Селска чест“, „Палячи“, „Фауст“, „Бохеми“ и „Севилският бръснар“, но не успява да получи трайна работа, тъй като не разполага с удостоверение за политическа благонадеждност, и се връща в България.[1]

След връщането си в България Бръмбаров пее известно време в концертираща трупа на Тодор Хаджиев, дебютирайки на българска сцена на 15 юни 1936 година като Фигаро от „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини. В началото на 1937 година е назначен в Софийската опера. През 1939 година е уволнен, което предизвиква шумен скандал, довел до оставката на директора Владимир Василев и до връщането на Бръмбаров на работа.[1]

Малко след връщането си в България Бръмбаров започва да преподава и създава няколко поколения оперни певци, включително с блестящи световни кариери като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Асен Селимски, Стефан Еленков, Стоян Попов, Арон Аронов и педагозите Лиляна Жабленска, Ирена Бръмбарова, Никола Гюзелев, Асен Селимски и Констанца Вачкова. Работи в Музикалната академия, където е професор от 1947 г. Преподава 2 сезона в „Болшой театър“ (Москва). Известен е като специалист по белканто.

През 1961 година Бръмбаров получава тежък инфаркт и прекратява певческата си кариера, но продължава да преподава. По това време създава Централната студия за български и чужди вокалисти, която ръководи до смъртта си. Член-учредител е на възстановения Съюз на българските музикални дейци (1965).[1]

Награден с Орден „Кавалер на Италианската република“ (1972). Почетен гражданин на Плевен. На името на Христо Бръмбаров е учреден конкурс за млади оперни дарования.

Христо Бръмбаров умира от инфаркт на 12 юли 1974 г. в София.

  1. а б в г Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 77 – 85.