Арон Аронов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арон Аронов
български оперетен певец и деец
Aron Aronov.jpg
Роден
12 юли 1937 г. (81 г.)
Музикална кариера
Глас тенор
Направление Оперета
Активни години 1965-

Уебсайт aronaronov.weebly.com
Арон Аронов в Общомедия

Арон Сабат Аронов е български певец и вокален педагог от еврейски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 юли 1937 г. в гр. Дупница, България. Като ученик се занимава със спорт, шах и музика. Става окръжен първенец на 100 метра гладко бягане за юноши, втори на градския турнир по шах и втори на юношеския турнир по тенис на маса в Дупница. Първите си изяви в оперетни спектакли прави още като ученик в Дупница, в оперетите „Запорожци отвъд Дунава“ (Дунаевски), „Царицата на чардаша“ (И. Калман) и „Хубавата Елена“ с диригент Венета Вичева. Завършва Българска държавна консерватория — оперно пеене и майсторски клас при големия вокален педагог Христо Бръмбаров (педагог на Гена Димитрова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Димитър Узунов).

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Първия си професионален дебют прави 1965 г. във Варненската опера с Алфред от „Травиата“. Следват участия в Софийската опера като Манрико в „Трубадур“ с Александрина Милчева (мецосопран), Стефка Евстатиева (сопран) и Николай Смочевски (баритон), като Ернани в „Ернани“ с Юлия Винер, Щева Бурия в „Йенуфа“.

По същото време (1965 г.) става член на състава на Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ – София, където поема подадената му щафета от големите български тенори Любомир Бодуров и Минко Босев. Изпълнява всички централни тенорови роли.

Преддебютното му участие е в „Моята прекрасна лейди“ – Фреди, а дебютната му роля – Анж Питу от френската оперета „Дъщерята на мадам Анго“.

В периода от 1965 г. до 2007 г. Арон Аронов е водещ артист в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“.

След прекратяване на сценичната си кариера се отдава на вокална педагогика.

Арон Аронов – Тасило от "Графиня Марица"

Работи с:

Арон Аронов в „Орфей в Ада“

Партнира си:

Репертоар[редактиране | редактиране на кода]

За четиридесетте и пет години творческа кариера Арон Аронов има изиграни 975 спектакъла в ролята на Едвин от „Царицата на чардаша“ и 134 в ролята на Фери Бачи от същата оперета. Многобройни са превъплъщенията му в ролите на Данило от „Веселата вдовица“; Граф Тасило от „Графиня Марица“; Адам от „Птицепродавецът“; Айзенщайн, Фалке и Алфред от „Прилепът“; Баринкай и Хомонай от „Цигански барон“; Парис, Ахил и Калхас от „Хубавата Елена“; Паганини от „Паганини“. За героя му на Су Чонг от „Страната на усмивките“ се говори десетилетия наред.

В репертоара му са и централните роли от „Теменужката от Монмартър“, „Принцът от Мадрид“, „Перикола“, „Хубавата Галатея“, „Андалусия“, „Орфей в Ада“, „Рицар Синята брада“ и много други.

Не остава длъжен и към българските заглавия, където изпълнява ролите на Младен и Минко от „Бунтовната песен“ (Г. З. Черкин), Кир Спиридоне от „Рицарят“, Илия от „Луд Гидия“ (П.Хаджиев), Ученият от „Сянката“ (В. Райчев).

За ролите на Сполетта от „Тоска“, Абата от „Андре Шение“, Панг от „Турандот“, Руиц от „Трубадур“, Нормано от „Лучия ди Ламермур“, Овлур от „Княз Игор“, трети евреин от „Саломе“ е наричан „Царят и на малката роля“.

Разкъсвайки се между любовта към оперетата и операта, Арон Аронов участва в две премиери в един ден с почти застъпващ се часови интервал. Стартира с Шулц от „Кабаре“ в Музикалния театър, а след финала, бързайки, се превъплъщава в жреца от „Идоменей“ в Софийската опера.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Арон Аронов свързва живота си със Здравка Писарева (логопед). Имат дъщеря Сабина, която не тръгва по стъпките на родителите си, а се насочва към филологическите науки.

Арон Аронов в „Перикола“

Записи[редактиране | редактиране на кода]

През творческата си кариера Арон Аронов записва значително количество аудио и видео записи за фондовете на Българско национално радио (БНР) и Българска национална телевизия (БНТ). Поради политическата и законова конюнктура през съответния период, БНТ и БНР са абсолютни собственици на авторски права. Част от записите са издадени на дискове, но повечето се съхраняват в златния фонд на БНР и БНТ.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България