Анна Томова-Синтова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анна Томова-Синтова
българска певица
Родена
Националност Флаг на България България
Музикална кариера
Глас Сопран
Направление Опера
Активни години От 1967 г.

Уебсайт Страница в IMDb

Анна Томова-Синтова е българска оперна певица (сопран), работила през голяма част от кариерата си в Германия.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Анна Томова-Синтова е родена на 22 септември 1941 г.[1] в Стара Загора в семейството на учител и певица в операта, където едва четиригодишна участва като Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ на Джакомо Пучини.[2] Като дете взима уроци по акордеон и пиано.[2] Завършва СОУ „Иван Вазов“.

През 1958 г. печели национален певчески конкурс, а малко след това постъпва в Държавната консерватория в София, където учи при Георги Златев-Черкин, а през последната си година при сопраното Катя Спиридонова. Дебютира на 8 юли 1965 г. в Старозагорската опера като Татяна в „Евгений Онегин“ на Пьотър Чайковски.[2]

Веднага след това Синтова започва работа в Лайпцигската опера в тогавашна Източна Германия, където работи с режисьора Йоахим Херц. Там тя подготвя главната роля в „Арабела“ на Рихард Щраус, с която поставя началото от поредица от роли, които ѝ създават репутацията на най-добрата изпълнителка на Щраусови роли. През 1971 г. печели първата награда на престижния певчески конкурси в Рио де Жанейро.[2]

От 1972 г. Анна Томова-Синтова работи в Берлинската опера.[2] Там тя продължава да разширява репертоара си с оперни роли в „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“, „Адриан и Наксос“, „Аида“, „Тоска“, „Кавалерът на Розата“, „Евгени Онегин“ и др. Първата ѝ международна изява (извън Германия) е през 1973 г. в Париж в Реквиема на Верди, а няколко месеца след това пее в „Отело“ във Виена. През 1975 г. за дебютира в миланския театър „Ла Скала“ и в лондонския „Ковънт Гардън

През 1973 г. гласът на Синтова е чут от прочутия диригент Херберт фон Караян на изпълнението ѝ в световната премиера на операта „De temporum fine comoedia“ от Карл Орф на Летния фестивал в Залцбург. През 1975 г. участва с малка роля под негово диригенство, а от следващата година започва продължителната ѝ съвместна работа с Караян,[2] с когото до смъртта му през 1989 г. обикаля световните концертни зали (включително тази в Япония и САЩ). По това време осъществява много аудио и видео записи.

Изпълненията ѝ на Залцбургския фестивал заедно с Караян бележат много важен момент в кариерата на Синтова. От 1973 до 1991 г. тя е постоянен гост на Фестивала, където пее заедно в Берлинската и Веинската филхармонии. Под диригентството на Караян тя изпълнява Елза, Контеса Алмавива, Донна Анна, както и много концертни пиеси като „Последните четири песни“ на Щраус и Реквиемите на Верди, Моцарт и Брамс. Тези изпълнения са записани, а една част от тях и филмирани, като достигат до триумфа в „Кавалера на Розата“ през 1984 година с Караян. Това изпълнение е филмирано и издадено на видео касета, а по-късно на DVD. През 1985 и 1986 продължаваща с изпълненията си в ролята на Графиня Маделина от операта „Капричо“ под диригентството на Хорст Щайн. Изпълненията ѝ са съживени и излъчени по телевизията през 1990 г. След като присъствал на една от репетициите за Капричо, Караян веднага решава да запише финалния монолог (за пръв път) заедно с „Четирите последни песни“. За записа, който печели множество награди той казва: „Анна ни остави една образцова интерпретация на тези две творби“.

Анна Томова-Синтова е известна с артистизма си, изпълнявайки както германския, така и италианския си репертоар, в които постепенно задълбочава характерните черти на отделните персонажи. През 1995 г. в Цюрих прави дебюта си като Норма в едноименната опера на Белини. Представлението има грандиозен успех. Тримфът ѝ се повтаря през 1998 г., когато за пръв път изпълнява Сантуца от „Селска чест“ в Берлинската опера и Саломе по време на откриването на сезона в Барселона. Там, през 1999, за пръв път в кариерата си изпълнява и Турандот.

На 23 септември 2001 г. Синтова отбелязва 35 години на сцената с изпълнение (премиерно за нея) на Аида в Софийската опера. През 2002 г. прави турне из Европа. Също така прави серия от оперни и концертни изпълнения на „Бал с маски“ и „Дон Карлос“ от Верди. В края на същата година печели овациите на публиката в Токио с ролята си на Елизабета. През февруари 2003 г. Синтова се завръща в Токио за нов гала концерт, билетите за който биват напълно разпродадени. г.

През 2006 г. Синтова се включва в честването на 250 години от рождението на Моцарт като участва в две изпълнения на негови творби в България – на 25 февруари – концертно изпълнение на „Сватбата на Фигаро“ под диригентството на Найден Тодоров, а на 22 май – в „Реквием“ под палката на световноизвестния диригент Генадий Рождественски.

Значими роли[редактиране | редактиране на кода]

  • Винченцо Белини: Норма (Норма)
  • Умберто Джордано: Мадалена (Андре Шение)
  • Волфганг Амадеус Моцарт: Донна Анна (Дон Жуан); Графинята (Сватбата на Фигаро)
  • Джакомо Пучини: Тоска (Тоска); Турандот (Турандот)
  • Рихард Щраус: Маршален (Кавалерът на Розата); Ариадна (Ариадна и Наксос); Арабела (Арабела)
  • Пьотр Чайковски: Татяна (Евгени Онегин)
  • Джузепе Верди: Аида (Аида); Десдемона (Отело); Елизабет (Дон Карлос); Виолета (Травиата)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 11. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104333. с. 4420.
  2. а б в г д е Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 193 – 201.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България