Направо към съдържанието

Катя Спиридонова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Катя Спиридонова
българска оперна певица
Родена
Катя Бръзицова Спиридонова
Починала
1993 г. (90 г.)

НаградиПочетно звание „Народен“
Почетно звание „Заслужил“ (1956)
Св. св. равноапостоли Кирил и Методий
Музикална кариера
Инструментивокал
Глассопран
Семейство
СъпругХристо Бръзицов
ДецаАлександър Бръзицов

Катя Спиридонова-Бръзицова е българска оперна певица, сопран.[1]

Родена е през 1902 година в София, в многодетно семейство. Още от малка учителите ѝ забелязват нейния певчески талант, а когато е във Втора девическа гмназия учителката ѝ по музика Дора Букорещлиева я насочва към Музикалното училище в София. Ученичка е на музикалния педагог проф. Иван Вулпе и на Ана Тодорова.[1][2] Още от втората си година в Музикалната гимназия пее в хора на Операта. Има голямо желание да се усъвършенства в чужбина и семейството ѝ я подкрепя, но поради бедност не може да ѝ помогне материално. Когато брат ѝ, свирещ на чело и припечелващ вечер по ресторанти, заминава за Лайпциг да учи и се издържа сам, тя го последва с малко спестени пари и с негова помощ.[2]

Става студентка в Лайпцигската консерватория при проф. Енрико Посони. Разбрал за паричните ѝ затрудненията, Посони я кани да му бъде асистентка в заниманията с останалите ученици. През втората си година тя вече участва в платени концерти. Завършва следването си в Консерваторията за две години вместо за пет.[2]

През 1925 година изнася първия си самостоятелен концерт в България – на 16 април във Военния клуб, акомпанирана от младия Асен Найденов. През октомври дебютира в Софийската народна опера с ролята на Аида. В кариерата си изпълнява тази роля повече от 200 пъти, включително и при гостуването на Тодор Мазаров, и както по-късно казва Михаил Хаджимишев, „Катя Спиридонова – това е българската Аида“. При гостуването на Фьодор Шаляпин на софийската сцена тя е негова партньорка в „Борис Годунов“ (1934).[3]

В Софийската опера участва в „Селска чест“, „Бал с маски“, „Дон Карлос“, „Трубадур“. Други големи роли, които играе, са Тоска в операта на Верди и Лиза в „Дама Пика“, Купава в „Снежанка“ на Римски-Корсаков, Мария в „Мазепа“ на Чайковски. Исай Добровен ѝ поверява ролята на Марта в своята постановка на „В долината“ от Д'Албер (сезон 1927/1928). Изпълнява ролите на Турандот, Джоконда и много други. Гастролира с успех в чуждина.[3]

През 1928 година се омъжва за младия журналист Христо Бразицов. Имат две деца: Димитър и Александър.[3]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. съпругът ѝ е арестуван и затворен. Катя Спиридонова е изхвърлена, макар и не уволнена, от Софийската опера и пратена в Старозагорската опера. Там е изпратена и друга голяма певица, Елисавета Йовович, също репресирана заради съпруга ѝ, убит от комунистите. В Стара Загора Катя Спиридонова се утвърждава като музикален педагог. През 1949 г. се завръща в София, където първите ѝ ученици са Катя Попова и Надя Афеян, а след това Юлия Винер, Радка Гаева, Любомир Бодуров, Георги Сапунджиев, Анна Томова-Синтова и много други.[4]

Въпреки че гласът ѝ е в отлична форма, на сцената на Софийската опера най-често е допускана като заместваща.[4]

За да бъде реабилитирана голяма заслуга имат възпитаничките ѝ Катя Попова и Надя Афеян, които предприемат срещи с комунистически ръководители, за да ги убедят в заслугите ѝ.[4] Наградена е със званието „заслужил артист“ (1956), с орден „Кирил и Методий“ I степен, по повод 35-годишна артистична дейност и с втори орден „Кирил и Методий“ II степен, за 50-годишнината на Софийската народна опера. Умира през 1993 година.[1]

Личният ѝ архив се съхранява във фонд 542К в Централен държавен архив. Той се състои от 411 архивни единици от периода 1902 – 1989 година.[1]

Христо Бръзицов
 
Анастасия Бръзицова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Бръзицов
(1873 - ?)
 
Димитър Бръзицов
(1859 - 1931)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Спиридонова
(1902 - 1993)
 
Христо Бръзицов
(1901 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Бръзицов
(1943 - 2016)
 
 
 
 
 
 
 
 
Марио Бръзицов
  1. а б в г Катя Бръзицова Спиридонова // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 17 юни 2019 г.
  2. а б в Бончев, Марин. Великите сопрани на България. София, Enthusiast, 2015. ISBN 978-619-164-196-3. с. 41 - 42.
  3. а б в Бончев, Марин. Великите сопрани на България. София, Enthusiast, 2015. ISBN 978-619-164-196-3. с. 43 – 45.
  4. а б в Бончев, Марин. Великите сопрани на България. София, Enthusiast, 2015. ISBN 978-619-164-196-3. с. 46 – 47.