Димитър Бръзицов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Бръзицов
български публицист

Роден
Починал
19 януари 1931 г. (71 г.)
Семейство
Деца Христо Бръзицов

Димитър Христов Бръзицов е виден български публицист и преводач от гръцки, френски, турски, италиански, сръбски, руски и полски.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бръзицов е роден в големия македонски град Дойран в семейството на бореца за българска църковна независимост и основател на българската община в града Христо Бръзицов. Завършва гимназия в Одрин. След Руско-турската война (1877-1878) до Съединението в 1885 година Димитър Бръзицов е журналист в най-големия вестник на Източна Румелия - консервативния русофилски „Марица“. След това в 1890 година Бръзицов става редактор на органа на Българската екзархия в Цариград вестник „Новини“ (от 1898 година прекръстен на „Вести“), като работи в него до 1912 година.

Бръзицов се занимава и с превод. Превежда на български „Вилхем Тел“ на Шилер (1881), „Декамерон“ на Бокачо (1920), „Дядо Горио“ на Балзак (1921), „Скитникът евреин“ на Йожен Сю (1928) и други.

Димитър Бръзицов е баща на видния български журналист Христо Бръзицов и дядо на композитора Александър Бръзицов.[1] Синът му Христо Бръзицов го определя в спомените си като:

борец за поддържане българското съзнание в поробена Македония чрез вестника „Вести“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 391 – 392.
  2. Бръзицов, Христо. 3000 нощи в затвора, София, 1992, стр. 233.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Македония“         Портал „Македония