Александър Бръзицов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Бръзицов
български композитор
Александър Бръзицов в Българското национално радио, 2013 година
Роден
Починал
29 март 2016 г. (73 г.)

Учил вНационална художествена академия
Музикална кариера
Стилпоп музика, джаз
Активностот 1958 г.
Семейство
БащаХристо Бръзицов
МайкаКатя Спиридонова

Уебсайт
Александър Бръзицов в Общомедия

Александър Христов Бръзицов е български композитор на поп и джаз музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 6 март 1943 година във виден български род от Дойран, Южна Македония. Син е на Христо Бръзицов и внук на Димитър Бръзицов. Майка му, Катя Спиридонова, е една от големите български оперни певици и една от примите на националната опера. На петгодишна възраст започва да учи пиано. На 15 години Бръзицов е приет в оркестъра към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с ръководител Димитър Ганев, а през 1961 година е избран за ръководител на оркестъра. След това сформира собствен оркестър – квартет, в който свири в бирхалето на хотел „Рила“, смятано тогава за неофициалния джаз клуб на София.[1][2]

Интересите му винаги са били свързани със симфонична, оперна и джаз музика, въпреки че завършва Художествената академия със специалност приложна графика. После започва да учи като частен ученик при Емил Георгиев. Началото на творческата му дейност е през 1963 година, когато заедно с Кирил Цибулка подготвя музиката на филма „Човекът в сянка“ по сценарий на Павел Вежинов и режисьор Яким Якимов. Постепенно се утвърждава като автор на филмова музика. Един от най-големите му филмови хитове е песента „Сбогом, любов“ от едноименния филм в изпълнение на Йорданка Христова. Следват безброй негови авторски композиции за над 100 анимационни, игрални и телевизионни филма.[1][2]

От 1972 година Александър Бръзицов започва да пише инструментални пиеси и поп песни. Работил е с почти всички поп изпълнители и групи, сред които Лили Иванова, Маргарита Хранова, Йорданка Христова, Катя Филипова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Васил Петров и други. Първата му песен е „Бяла радост“, изпълнена от Маргарита Хранова. Написал е над 150 песни и оркестрови пиеси, музика към театрални постановки. Той е един от водещите аранжори в българската забавна музика през 1970-те и 80-те години на XX век, написал е повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина, сред които втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Есенни плажове“ (1976) в изпълнение на Йорданка Христова, втора награда на фестивала „Златният Орфей“ за песента „Не оставай сам“ (1986) в изпълнение на групата „Домино“, първа награда за песента „Студентски романс“ в изпълнение на Боян Иванов на Младежкия конкурс за забавна песен (1977), втора награда за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова на фестивала в Сопот, Полша (1984) и „Сребърна лира“ за същата песен в Братислава (1983). Печели наградата за най-добър аранжимент на полска песен за песента на Чиеслав Ниемен „Едно сърце“ от фестивала в Сопот, Полша (1977). Носител е на три втори награди от фестивала за забавна песен „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1978, 1979, 1980). Песента „По никое време“ в изпълнение на Ивелина Балчева печели Голямата награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1995 г. В началото на 90-те години на 20 в. композиторът създава операта „Кукленика“ по сюжет на Ханс Кристиан Андерсен и стихове на Атила Береш, която е поставена в театъра на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ от режисьора Здравко Митов.[1][2]

От 1991 година Бръзицов е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. От 19 февруари до 16 май 2001 година е временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио. От 17 май 2001 година е аранжор на Биг бенда на БНР.[1][2]

Има издадени две грамофонни плочи „Избрани песни“ (1983 г., 1988 г.), диск „Прошепнати мечти. Златните хитове на Ал. Бръзицов“, „Рива Саунд“) и др.[1][2]

Умира на 29 март 2016 година в София.[1]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Александър Бръзицов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1976 – Първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен за песента „Студентски романс“ в изпълнение на Боян Иванов
  • 1976 – Награда на фестивала в Сопот (Полша) за най-добър аранжимент на полската песен „Едно сърце“ на Чеслав Ниемен
  • 1982 – „Братиславска лира“ (сребърна) за песента „Докога“ в изпълнение на Нели Рангелова
  • 1986 – Първа награда на конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора“
  • 1995 – Голямата награда на фестивала „Златният Орфей+“ за песента „По никое време“ в изпълнение на Ивелина Балчева

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
1983 „Александър Бръзицов. Избрани песни“[3] LP Балкантон ВТА 11206
1988 „Александър Бръзицов. Избрани песни 2“[4] LP Балкантон ВТА 12277
1998 „Прошепнати мечти. Златните хитове на Александър Бръзицов“[2] CD Riva Sound RSCD 3045

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Христо Бръзицов
 
Анастасия Бръзицова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Бръзицов
(1873 - ?)
 
Димитър Бръзицов
(1859 - 1931)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катя Спиридонова
(1902 - 1993)
 
Христо Бръзицов
(1901 - 1980)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Бръзицов
(1943 - 2016)
 
 
 
 
 
 
 
 
Марио Бръзицов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]