Васил Петров (певец)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Васил Петров.

Васил Петров
Васил Петров.jpg
Информация
Роден
30 април 1964 г. (54 г.)
Стил поп, джаз, фолклор
Глас баритон
Активни години от 1991 г.
Музикален издател Pulse Records
Свързани изпълнители Орлин Горанов, Румен Тосков, Румяна Попова, Веси Бонева, Кристина Димитрова, Георги Милтиядов
Уебсайт vassilpetrov.bg

Васил Петров е български певец, композитор и художник. Известен с прозвищата „Българският Франк Синатра“ и „Другият“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 април 1964 г. в София, в семейството на геодезист картограф и математичка. Кръстен е на своя дядо, който е основал хор „Кавал“. Баща му е свирил на хармоника. Семейството му има далечна връзка с маестро Георги Атанасов. Певецът бързо се налага на българската музикална сцена. През 1991 година се дипломира в Консерваторията в София, във вокалния факултет със специалност поп музика. Участва в много прояви в Българското национално радио и телевизия. През 1992 и 1994 година е най-продаваният изпълнител в България. Издава три албума в една година. Първият се казва „Другият“ – издаден на касета и главно с негови авторски пиеси. Вторият албум, „Джаз и блус“, включва кавър версии на песни на добре познати поп и джаз изпълнители. Третият албум – издаден на касета и CD, е дует с известния български пианист Румен Тосков. Реализира поредица от албуми, сред които и „Васил Петров пее Гершуин“. На първите български национали награди „Орфей +“ Васил Петров е избран за най-добрият мъжки глас на годината. Печели и награда в три категории – най-добър мъжки вокал, най-добър хит на годината, най-добър албум на годината за „Другият“.

През 2014 г. Васил Петров представя 12 свои картини в мраморното фоайе пред Първо студио на БНР по случай 50-годишния си юбилей. Всички те са авторски графики, абстрактни и не изразяват нищо конкретно. „4 – 5 от тях са от последните месеци и са обвързани с подготовката и записите на новия ми диск „Васил“, споделя певецът. Разказва, че започнал да си драска разни неща, когато му ставало скучно в часовете по гражданска отбрана и допълва: „Имам приятели художници, които ме убеждаваха, че трябва да покажа рисунките си. Аз обаче мислех, че ако видят бял свят, ще загубя интерес към рисуването. Много ми помагаше Панчо Малезанов, даваше ми съвети. Имам доста творби, някои са продадени“.[1][2]

Музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Концентирал е в Хелзинки, Осло, Виена, Стокхолм, Лугано (Швейцария), Белград и в Лилехамер (Норвегия) по време на Зимните олимпийски игри. С богатия си тембър и кадифен глас той става известен с прозвището си „Българският Франк Синатра“. Бил е заедно на сцена с известни джаз-изпълнители, като Дан Морети и Фил Проженциано във Флорида.

Васил Петров сред природата на Витоша
  • От 1994 г. Васил Петров взима участие всяка година в ежегодния фестивал на изкуствата Аполония и международния джаз-фестивал в Банско с различни проекти.
  • През 2000 г. концертира в Токио (Япония) заедно с пианиста Румен Тосков на базата на договор с фирмата Kawai. Турнето завършва с концерт в Токайския университет.
  • През 2006 г. Васил Петров е поканен в Москва, турнето завършва с концерт в зала „Чайковски“, Московска консерватория, заедно с Московския симфоничен оркестър с диригент Владимир ЗИВА. Концертът е под надслов „Tribute to Frank Sinatra“.
  • През 2006 г. заснема клип в Москва и записва кавър на „Подмосковные вечера“, под аранжимента на Ангел Заберски–младши.
  • През 2008 г. заедно с Мария Илиева и Весела Бонева изпълняват коледната песен „Silent night, Holy night“. Към песента е заснет клип под режисурата на Борис Радев.
  • През 2008 г. Васил Петров заснема в Ню Йорк кадри за песента на Клод Франсоа и Пол Анка „My way“. Аранжиментът на песента е на Ангел Заберски–младши, а на цигулката е Веселин Ешкенази – капелмайстор на Кралската (Холандска) симфонична филхармония. Към песента е заснет черно-бял клип под режисурата отново на Борис и Стоян Радеви.
  • През 2009 г. взема участие в най-големия джаз-фестивал в Ниш – „International jazz festival Nisville“ с Биг бенда на Българското национално радио.
  • През 2013 г. в дует с Румяна Попова записва авторската фолклорна песен „Лудо, младо“.[3]
  • В музикалната си кариера Васил Петров е концентирал с Плевенската филхармония, Русенската филхармония, Пловдивската филхармония, Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Варненската филхармония, Биг бенда на Българското национално радио, Биг бенда на Русе, с Биг бенда на Вили Казасян, Акустична версия и др. Работил е с известния продуцент, диригент и пианист Роб Фишер, както и диригентката Любка Биаджони от Германия.
  • Изпълнявал е дуети в свои концерти с оперната певица Красимира Стоянова, с известната оперна певица Христина Ангелакова, холивудския актьор Бен Крос, Мария Илиева, Мери Танева, Камелия Тодорова, Весела Бонева, американска джаз-певица от Бруклин Йоланда Грейвс, американския тромпетист Том Харел, бродуейската „звезда“ Тери Кели и много други. Репертоарът на Васил Петров е изключително широк и включва джаз и поп стандарти, чиито автори са Ч. Чаплин, Дж. Харисън, М. Льогран, Ч. Фокс Н. Гимбъл, Н. Стюард, Дж. Мендел, Фр. Вали, Н. Рота, Кл. Франсоа и много други.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • VASSIL (2014)
  • Vassil Petrov – The best of Vassil Petrov (2012),
  • Pages (2008),
  • Vassil Petrov – Be in love forever (2004)[4]
  • Vassil Petrov Sings Gershwin (1999)[5],
  • Something Different (1997)[6],
  • Duet with Roumen Toskov (1995)[7],
  • Petrov Sings Parmakov (1995),
  • The Other (1994),
  • Vassil Petrov – Jazz & Blues (1994)[8].
  • My Favourite songs (1997)
  • Люлчени песни (1994)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Златният Орфей“, март 1995 година – Хит на годината, 1994 година за песента „Подслон в Дъжда“, м. и ар. Васил Пармаков, текст: Милчо Спасов и Тери Калиски
  • „Златният Орфей“, март 1995 година – Изпълнител на годината за 1994 г.
  • „Златният Орфей“, март 1995 година – Албум на годината за 1994 г. за „Другият“.
  • Аполон Токсофорос, септември 2011 г. – за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето ѝ зад граница.
  • Международен джаз фестивал Банско, 15 години, септември 2012 г. – награден с почетна диплома за развитие и популяризиране на фестивала.
  • "Златно перо“, 2014 г. – за изключителен принос към българската култура и изкуство.
  • The Akademia Music Awards, Лос Анджелис за месец юни в категория – най-добър джаз клип за видеото към песента му „My Way“
  • The Akademia Music Awards, Лос Анджелис за месец юни в категория – най-добра поп/латино песен за парчето Be In Love Forever („Влюбен завинаги“).
  • Носител е на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България „за Съвременна българска музика“, за албум, продуциран от БНР и авторските му произведения „Може би“, „Представи си“, „Haven't been the best“, „Expectation“ и „Американска мечта“, 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България