Румен Тосков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румен Тосков
Rupeto.jpg
Информация
Псевдоним Рупето
Роден
Румен Димчов Тосков
17 септември 1968 г.(1968-09-17)
Починал
22 юли 2010 г. (на 41 г.)
Стил джаз, етно джаз
Активни години 1993 – 2010
Свързани изпълнители Васил Петров
Стефка Оникян
Теодосий Спасов

Румен Димчов Тосков – Рупето е български пианист и композитор, джазмен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 септември 1968 г. в гр. Самоков в семейство на музиканти. Дядото – Петър Тосков – свири на акордеон, а баща му Димчо Тосков е учител по акордеон и китара в Самоковската музикална школа. От най-ранна детска възраст Румен проявява жив интерес към музиката и още на 6-годишна възраст започва да свири на пиано. До 14-годишна възраст се обучава в местната музикална школа при учителката по пиано Цветанка Попова. В 7-ми клас започва усилена подготовка за кандидатстване в Музикалното училище „Любомир Пипков“ в София. Там попада в класа на Стефка Матанова – един от най-добрите музикални педагози в училището.

В музикалното училище среща и най-добрите си колеги и приятели (Васил Спасов, Георги Дончев, Ерол Ракипов), с които споделят една обща любов – любовта към джаза. Неговите кумири-пианисти, от които се е учил, са Чик Кърия, Кийт Джарет, Хърби Хенкок, Бил Евънс, и не на последно място – Антони Дончев, който по-късно става негов учител в Музикалната академия „Панчо Владигеров“.

Първият му джаз-концерт се провежда на годишния изпит в Музикалното училище, когато съвместно с Ерол Ракипов (вибрафон и ударни инструменти) създават „Формация Джаз Импресия“ (пиано, вибрафон и щрайх-квартет). На този концерт прозвучават и първите авторски пиеси на Рупето, които се отличават с оригиналност и зрялост, неприсъщи за възрастта му.

Още по време на следването му в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ Румен Тосков се утвърждава сред перспективните млади джазмени в България. Постоянен член е на квартета на Симеон Щерев. Чест гост е и на клуб „Френкис“, където заедно с Васил Петров, Людмил Георгиев, Стефка Оникян и други джазмени – негови колеги и приятели, споделят удоволствието от свиренето и любовта си към джаза. Талантът му – многопластов и разнопосочен, започва да набира сила и самочувствие. Освен като способен изпълнител, Румен се утвърждава и като майсторски аранжор и талантлив композитор със собствени търсения и собствени идеи за музиката. Особено плодотворни са сътрудничествата му, от една страна, с Васил Петров, с когото претворяват предимно джаз-стандарти с нови аранжименти (първият им съвместен албум „Дует“ излиза през 1994 г.), а, от друга – с Теодосий Спасов, с когото творят етно-джаз с преплетени мотиви от българската фолклорна музика.

Първото им съвместно участие с Теодосий е през 1993 г. в джаз-клуб „Аквариум“ във Варшава. Тогава се поставя началото на дългогодишното им съвместно творчество. Но това съвсем не е всичко. Освен тези две направления, той насочва вниманието и таланта си и към другата си голяма любов – театъра и киното. Пак по това време – началото на 90-те години – свири с успех в спектаклите на театър „Ла Страда“ („Мармаралад, „Улицата“), а през 1999 г. композира музиката за пиесата „Теменужена пролет“ по Владимир Набоков, поставена от Боряна Сечанова. Съвсем заслужена е наградата за театрална музика „Димитър Вълчев“ за музиката му към пиесата. Пак през същата година е отличен и с наградата „Кристална лира“ за върхови постижения в музикалното изкуство.

Спектакълът „Рибите се молят на дъжд“ през 1998 г. поставя началото на особено успешното „Теодосий Спасов Трио“, в което освен Теодосий и Рупето, влиза и Христо Йоцов. Триото, придружено от актрисата Бойка Велкова, прави голяма поредица турнета на три континента, представяйки „Рибите се молят за дъжд“. Впоследствие музиката от постановката се превръща в първи албум за триото.

Триото продължава съществуването си до 2010 г. и радва своите почитатели не само в България, но и в десетки страни в Европа, Канада, Израел, Молдова и т.н. След първия албум „Теодосий Спасов Трио“ издава още два – „Live In London“ (2003) и „Open mood“ (2009). Към триото често се присъединява и Хилда Казасян. В този си състав талантливите музиканти многократно представят българската култура в Амстердам, Париж, Монреал, Рим, Виена, Дюселдорф, Москва, Баден и др.

Последното турне на триото е в Япония през ноември 2009 година, където изнасят концерти в Ямагата и в световноизвестния клуб „Blue note“ в Токио. Със смъртта на Рупето „Теодосий Спасов Трио“ прекратява съществуването си.

Румен Тосков-Рупето напуска този свят на 22.07.2010 г. едва на 41 години.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Необичаен проект представлява албумът „Люлчени песни“, издаден през 1998 г., по идея на Милена Караджова, който проект представлява детски приспивни песни с аранжименти, създадени от Румен, едновременно детски, но с лек джазов привкус. Песните ги изпява отново Васил Петров. Пак през същата година се осъществява друг проект, наречен „Шопе, шопе“ – това са пиеси с фолклорни мотиви, изпети от фолклорния квартет на Вичка Николова „Вай Дудулей, аранжирани от Румен Тосков и Веселин Веселинов – Еко. Гостуващи музиканти са: Теодосий Спасов – кавал, Стоян Янкулов – барабани и Владимир Карпаров – саксофон. Предстои издаването на албум с тези композиции.

В периода от 2000 до 2010 година Румен Тосков – Рупето показва величината и истинската мощ на творческите си възможности. Няма музикална задача, с която той да не може да се справи блестящо.

През 2000 година излиза албумът на Васил Петров, посветен на 100 години от раждането на Гершуин, в който всички аранжименти са дело на Румен. А през месец май същата година двамата музиканти правят турне в Япония с песните от този албум.

Другото важно музикално събитие от 2000 година е албумът му „Reflections“, създаден заедно с Росен Захариев – тромпет, и Валентин Георгиев – виола. За този проект самият Румен казва: „Това е изцяло спонтанна музика – като композиране, изпълнение, че и запис. Направихме го за един час. Дори не сме си говорили. Това е вид сянка на музика, отражения на обичайните звучения, на нашите възприятия и емоции“.

През същата година стартира радио „Джаз ФМ“ и Рупето създава голяма част от джинглите (сигналите) на радиото (които звучаха в ефира до 1-ви ноември 2011 г). Няколко месеца преди това в студиото на „Акустична версия“ е записан албумът „Бяло в бяло“. Румен Тосков е автор на музиката и аранжиментите на всичките песни в този албум, а текстовете и гласът са на талантливата певица Мирослава Кацарова. „Отдавна не бях слушала толкова елегантен и приятен, изпипан в музикално отношение, направо финяшки проект“ – казва журналистката Катя Атанасова, автор на рубриката „Фонограф“ в „Литературен вестник“. А Мирослава споделя: „Той имаше свободата да пише музиката и след това аз да пиша текстовете върху самата тема“.

Уникалната способност на Рупето да съчетава фолклор, театър, класическа музика и джаз довежда до раждането на проекта „Баир джаз“ (2001 г.) – той е автор на композициите, в които се смесват звученето и ритмиката на родопските автентични песни, мотиви от португалски самби, класически джаз, дори и интерпретирана музика на Йохан Себастиан Бах. В проектът освен Рупето участват Мая Новоселска, Веселин Веселинов – Еко, тромпетистът Росен Захариев, виолистът Валентин Геров и Димитър Димитров на ударните. „Диалектът на Родопите е много провокиращ – страшно мек, странен, интересен... Изведнъж ми заприлича на португалски език и оттам се сетих за бразилската самба. А музиката на Бах пък има особена хармония. Така решихме да направим този пъзел от стилове. Обединяващото в тях са тъгата, любовта и радостта от живота“ – казва Мая. През 2001 година Рупето създава музиката за спектаклите „Птиците“ на балет „Арабеск“, а през 2002 – за пиесата „Гард“ на театър Кърджали с режисьор Димо Димов. Освен това той е един от съавторите на музиката от филма „Опашката на дявола“ с режисьор Димитър Петков, заедно с Анатолий Вапиров, В. Иванов и Стоян Янкулов.

Румен Тосков подготвя първия си самостоятелен албум през 2003 година. Наречен е „Spring in Fialta“ и включва изцяло авторски пиеси. Поради известни само на него причини обаче този албум остава неиздаден.

В едно интервю от 90-те години Рупето споменава, че една от творческите му мечти е да напише музика за филм. През 2004 година мечтата му се сбъдва – създава саундтрака за филма „Мила от Марс“ на Зорница София. През 2006 година идва ред на мюзикъла „Малка нощна приказка“ по сценарий на Людмил Станев, с участието на Мая Новоселска, Тодор Колев, Стефания Колева, Николай Урумов и др. и последният филм с негова музика е „Прогноза“ пак на Зорница София (2008 г.).

Румен Тосков е част от групата Please shut up band заедно с Арабел Караян, Георги Дончев, Веселин Веселинов – Еко, Мирослав Иванов, Росен Захариев, Иван Делчев, Стоян Янкулов. Музиката, която създават, съчетава джаз, реге, фънк, рок и фолклор.

През 2006 година вижда бял свят друг интересен проект – джаз-спектакълът „Сърце от светлина“, създаден по мотиви от книгата на „Аз съм един сън“ на Дафина Георгиева – Роня, с участието на Мая Новоселска, Патриция Николова, Румен Тосков – Рупето, Михаил Йосифов. „Дафи привлече като магнит всички нас, които искаме да разкажем за нейния свят – царството на свободата ѝ. Затъркаляхме се като снежна топка – Румен Тосков-Рупето, който написа прекрасна музика по текстове на Дафи – те бяха като от една кръвна група – истински, деликатни, талантливи, благородници“ – казва Мая Новоселска за проекта.

Искрено приятелство е в основата на съвместна работа на Румен Тосков с Хилда Казасян, с която осъществяват два албума: „Джаз и самба“ и „Замълчи, замълчи...“. Вторият е интригуващ с това, че в него са интерпретирани с ново звучене песните на стари български филми – част от аранжиментите са на Румен Тосков, останалите – на Христо Йоцов. Албумът е представен на „Аполония“ 2008 г., където концертът, наречен със същото име, е посветен на незабравимия Вили Казасян, починал през същата година.

През 2009 година излиза албумът „Помежду“ – с участието на Милена Караджова и Румен Тосков – Трио (в състав Румен Тосков, Христо Йоцов и Веселин Веселинов – Еко). Това са джаз версии на автентични народни песни, като са запазени оригиналния текст и мелодия. Музиката се изпълнява на нетипични за фолклора инструменти – пиано, бас и перкусии. Песните от албума са изпълнени за първи път на живо през 2012 година – почти две години след неговата смърт.

Румен взема дейно участие и в проекта „Поколения“ на „Сцена Академия“, заедно с Хилда Казасян, Борислав Йоцов, Теодосий Спасов и Христо Йоцов.

Последните неща, върху които работи малко преди преждевременната си смърт, са аранжиментът на песента „Бучица лед“, изпята от Хилда Казасян, и музиката за куклената постановката „Цар Шушумига“, режисирана от Катя Петрова.

Албуми[редактиране | редактиране на кода]

Като автор[редактиране | редактиране на кода]

Като аранжор и изпълнител[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дует“ (1995) – с Васил Петров
  • „Нещо различно“ (1995) – с Васил Петров
  • „The End of History“ (1997) – Атанас Гунов & All Jazz Stars
  • „Люлчени песни“ (1998) – с Васил Петров
  • „Рибите се молят за дъжд“ – с Теодосий Спасов Трио
  • „Petrov sings Gershwin“ (2000) – с Васил Петров
  • „Среднощно парти“ (2002) – с Мери Танева
  • „Live in London“ (2003) – с Теодосий Спасов Трио
  • „Be in love forever“ (2004) – с Васил Петров
  • „Jazz & samba“ (2006) – с Хилда Казасян
  • „Замълчи, замълчи...“ (2008) – с Хилда Казасян
  • „Помежду“ (2009) – с Милена Караджова
  • „Open mood“ (2009) – с Теодосий Спасов
  • „The best of Vasil Petrov“ (2012) – с Васил Петров

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1999 г. – Награда за театрална музика „Димитър Вълчев“
  • 1999 г. – Наградата „Кристална лира“ за върхови постижения в музикалното изкуство

Източници[редактиране | редактиране на кода]