Тодор Колев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тодор Колев.

Тодор Колев
български актьор
На концерт за 50-годишнината на БНТ, септември 2009 г.
На концерт за 50-годишнината на БНТ, септември 2009 г.

Роден
Починал
Актьорска кариера
Активен период 1965 – 2012 г.
Политика
Партия Съюз на демократичните сили
Депутат VII ВНС   
Семейство
Деца Албена Колева – актриса
Александър Колев – музикант

Уебсайт Страница в IMDb
Тодор Колев в Общомедия

Тодор Петров Колев е български актьор, комик, певец, музикант и шоумен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в Шумен.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.[1]

Работил е в театрите в Смолян (1965 – 1966), Шумен (1966 – 1967), Пловдив (1967 – 1969), в столичните „Сълза и смях“ (1969 – 1971) и театър „София“ (1972).

Участва в над 30 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.

В началото на демокрацията става народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992 – 1993 г. Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.

През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров.[2]

Автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем... с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). През 2008 г. става водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.

Член на СБФД.

Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 година по ТВ7.

Умира на 15 февруари 2013 г. в София, след тежко боледуване от рак на белите дробове.[3]

Тодор Колев в Бостън, декември 2003 г.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • I награда за мъжка роля на V национален преглед на българската драма и театър (1969).
  • I награда за мъжка роля на VII национален преглед на българската драма и театър (1979).
  • I награда за мъжка роля за (Иван Денев и братовчеда Иван) във филма Двойникът (Варна, 1980).
  • Награда „за най-добро изпълнение на мъжка роля“ за (Гунчо) във филма Опасен чар (Габрово, 1985).
  • Награда „за най-добро изпълнение на мъжка роля“ за (Пурко) във филма Господин за един ден (Габрово, 1985).
  • Специалната награда на журито за филма Опасен чар на ХII-я международен фестивал на хумористичните филми (Франция, 1988).
  • Награда на БНТ за най-добро тв шоу за „Как да ги стигнем с.. Тодор Колев“ (1994).
  • Удостоен е със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен“ (2005 г.).[4]
  • Почетен доктор на Шуменския университет[5]
  • Наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България - „за изключителен принос към българския театър“, 2011.

Дублаж[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
2005 Роботи – (Robots) САЩ Бигуелд

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Тромпетът“

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
2012 Сутрешен блок 32 Тодор Колев
2007 Ваканцията на Лили 6
2007 Приключенията на един Арлекин 4
2006 Малка нощна приказка 4 Адама „кучето“
1989 Разводи, разводи... 6 нов.
2005 Морска сол 30 обущарят Бохос
 ? Самопризнание адвокат Стаменов
1998 Испанска муха Батко
1998 Застраховката – („L'assicurazione“) Италия / България инспектор Меранзоф
1990 Гераците
1990 Немирната птица любов ожененият разведен
1990 Бина
1990 Поверие за белия вятър
1989 Разводи, разводи... 6 нов. съпругът в 2 новели (в 1 – „Разводът сега“ и 2 – „Разводът преди“)
1989 Зона В-2 Бонев
1989 Тест '88
1989 Без драскотина мосю Лен
1988 Нощем по покривите Коста Рашков
1987 Човек на паважа следователят
1987 Само ти, сърце... директорът Милчев
1985 Смъртта може да почака Петър Маранзов
1984 Черните лебеди бащата на Виолета
1984 Опасен чар Гунчо
1983 Господин за един ден Пурко
1982 Царска пиеса Петър / Царят
1981 Неочаквана ваканция 4 офицер
1980 Някъде плаче авлига... – („Где-то плачет иволга“) СССР Анри, ръководителят на съпротивата в Белгия
1980 Двойникът доцент Денев / братовчедът Иван
1978 Топло работник
1978 Всички и никой свещеникът
1978 100 тона щастие
1974 Началото на деня журналистът
1974 Последният ерген художникът Цоков
1974 Иван Кондареве 2 поручик Балчев
1973 Преброяване на дивите зайци младият ловец
1973 Като песен нашият генерал
1972 Трета след Слънцето 2 Лен
1972 10 дни неплатени Капитанов
1972 Козият рог Дели, турчинът-насилник
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време 2 Уорнър
1968 Един миг свобода поручикът (в новелата „Искам да живея“)
1968 Случаят Пенлеве 3 нов. (в новелата „Пенлеве“)
1966 Цар и генерал офицер
1965 – 1974 Произшествие на сляпата улица 5

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание на грешного Тодора“ – (автобиография, 1999).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Отиде си Мистър Опасен чар. // в-к Новинар, 15 февруари 2013. Посетен на 27 март 2013.
  2. Решение № 14/ 04.09.2007 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Посетен на 2007-09-05.
  3. Почина Тодор Колев. // Vesti.bg, 15 февруари 2013. Посетен на 15.02.2013.
  4. Отиде си Тодор Колев, ИА Фокус
  5. Доктор хонорис кауза на ШУ на сайта на Шуменския университет

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България