Бранислав Нушич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бранислав Нушич
Branislav Nušić 1904.jpg
Бранислав Нушич, 1894 г.
Роден 20 октомври 1864 г.
Починал 19 януари 1938 г. (73 г.)
Професия дипломат, писател, журналист
Националност Флаг на Сърбия Сърбия
Активен период 1886 –
Жанр разказ, фейлетон, драма
Известни творби „Автобиография“
Подпис Nusic2 potpis.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Бранислав Нушич в Общомедия

Бранислав Нушич (на сръбски: Бранислав Нушић или Branislav Nušić, на арумънски: Alchiviadi al Nusha) е виден сръбски писател и комедиограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 октомври (8 октомври стар стил) 1864 г. в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево като Алкивиад ал Нуша, но на 18 години сменя официално името си на Бранислав Нушич.

Групова снимка от пребиваването на Бранислав Нушич в България, 1935 година

Завършва Юридическия факултет в Белградския университет. През 1885 година, на 21 години, участва в Сръбско-българската война.

През 1889 година започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва 10 години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. Става вицеконсул в Битоля[1]. През 1893 година се жени за Даринка в Лисолайския манастир „Свети Архангел Михаил“.

Последната му служба в района е вицеконсул в Прищина.

По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската академия на науките. Основател на модерната сръбска реторика. Умира на 19 януари 1938 г. в Белград в разгара на работата си над комедия с название „Власт“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ:

  • „Странички от Пожаровадския затвор“ (1889 г.),
  • „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война“ (1886 г.) и др.

Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на 19 век. Автор е на комедиите:

Паметник на Нушич в Белград
  • „Обикновен човек“ (1900 г.),
  • „Свят“ (1904 г.),
  • „Околосветско пътешествие“ (1910 г.),
  • „Госпожа министершата“ (1931 г.),
  • „Мистър Долар“ (1932 г.),
  • „Доктор“ (1936 г.),
  • „Покойник“ (1937 г.).
  • „Автобиография“ (1924 г.)

Нушич е автор и на драмите:

  • „Така трябваше да стане“ (1900 г.),
  • „Семберийският княз“ (1900 г.),
  • „Бездна“ (1902 г.),
  • „Хаджи Лоя“ (1908 г.) и др.

Автор на учебник по реторика:

  • „Реторика“ (1934 г.).

Особено популярна е неговата книга „Автобиография“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Terzić Slavenko, Konzulat Kraljevine Srbije u Bitolju (1889 – 1897), Istorijski časopis, 2008, br. 57, str. 330, 334, 338

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за