Бранислав Нушич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бранислав Нушич
Бранислав Нушић
сръбски писател
Бранислав Нушич, 1894 г.
Бранислав Нушич, 1894 г.

Роден
Алкивиад ал Нуша
Починал
19 януари 1938 г. (73 г.)
Националност Флаг на Сърбия Сърбия
Професия дипломат, писател, журналист
Литература
Псевдоним Бен Акиба
Период 1886 –
Жанрове разказ, фейлетон, драма, роман
Известни творби „Автобиография“
Семейство
Баща Джордже Нуша
Майка Любица
Съпруга Даринка Джорджевич
Деца Маргита Предич-Нушич

Подпис Nusic2 potpis.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Бранислав Нушич в Общомедия

Бра̀нислав Нушич (на сръбски: Бранислав Нушић или Branislav Nušić, на арумънски: Alchiviadi al Nusha) е виден сръбски писател и комедиограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 октомври (8 октомври стар стил) 1864 г. в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево като Алкивиад ал Нуша, но на 18 години сменя официално името си на Бранислав Нушич.

Бранислав Нушич, втори от ляво, Драгутин Кушакович, пръв и генерал Илия Гойкович на битолската гара, 1912 г.
Групова снимка от пребиваването на Бранислав Нушич в България, 1935 година

Завършва Юридическия факултет в Белградския университет. През 1885 година, на 21 години, участва в Сръбско-българската война.

През 1889 година започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва 10 години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. Става вицеконсул в Битоля[1]. През 1893 година се жени за Даринка в Лисолайския манастир „Свети Архангел Михаил“.

Последната му служба в района е вицеконсул в Прищина.

По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската академия на науките. Основател на модерната сръбска реторика. Умира на 19 януари 1938 г. в Белград в разгара на работата си над комедия с название „Власт“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ:

  • „Странички от Пожаревацкия затвор“ (1889 г.),
  • „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война“ (1886 г.) и др.

Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на XIX век. Автор е на комедиите:

Паметник на Нушич в Белград
  • „Обикновен човек“ (1900 г.),
  • „Свят“ (1904 г.),
  • „Околосветско пътешествие“ (1910 г.),
  • „Госпожа министершата“ (1931 г.),
  • „Мистър Долар“ (1932 г.),
  • „Д-р“ (1936 г.),
  • „Покойник“ (1937 г.).
  • „Автобиография“ (1924 г.)

Нушич е автор и на драмите:

  • „Така трябваше да стане“ (1900 г.),
  • „Семберийският княз“ (1900 г.),
  • „Бездна“ (1902 г.),
  • „Хаджи Лоя“ (1908 г.) и др.

Автор на учебник по реторика:

  • „Реторика“ (1934 г.).

Особено популярна е неговата книга „Автобиография“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
     Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия          Портал „Македония“         Портал „Македония