Бранислав Нушич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бранислав Нушич
Branislav Nušić 1904.jpg
Бранислав Нушич, 1894 г.
Роден 8 октомври 1864 г.
Починал 19 януари 1938 г. (73 г.)
Професия дипломат, писател, журналист
Националност Флаг на Сърбия Сърбия
Активен период 1886 –
Жанр разказ, фейлетон, драма
Известни творби „Автобиография“
Подпис Nusic2 potpis.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Бранислав Нушич в Общомедия

Бранислав Нушич (на сръбски: Бранислав Нушић или Branislav Nušić, на арумънски: Alchiviadi al Nusha) е виден сръбски писател и комедиограф.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 октомври (8 октомври стар стил) 1864 г. в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево като Алкивиад ал Нуша, но на 18 години сменя официално името си на Бранислав Нушич.

Групова снимка от пребиваването на Бранислав Нушич в България, 1935 година

Завършва Юридическия факултет в Белградския университет. През 1885 година, на 21 години, участва в Сръбско-българската война.

През 1889 година започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва 10 години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. Става вицеконсул в Битоля[1]. През 1893 година се жени за Даринка в Лисолайския манастир „Свети Архангел Михаил“.

Последната му служба в района е вицеконсул в Прищина.

По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската академия на науките. Основател на модерната сръбска реторика. Умира на 19 януари 1938 г. в Белград в разгара на работата си над комедия с название „Власт“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ:

  • „Странички от Пожаровадския затвор“ (1889 г.),
  • „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война“ (1886 г.) и др.

Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на 19 век. Автор е на комедиите:

Паметник на Нушич в Белград
  • „Обикновен човек“ (1900 г.),
  • „Свят“ (1904 г.),
  • „Околосветско пътешествие“ (1910 г.),
  • „Госпожа министершата“ (1931 г.),
  • „Мистър Долар“ (1932 г.),
  • „Доктор“ (1936 г.),
  • „Покойник“ (1937 г.).
  • „Автобиография“ (1924 г.)

Нушич е автор и на драмите:

  • „Така трябваше да стане“ (1900 г.),
  • „Семберийският княз“ (1900 г.),
  • „Бездна“ (1902 г.),
  • „Хаджи Лоя“ (1908 г.) и др.

Автор на учебник по реторика:

  • „Реторика“ (1934 г.).

Особено популярна е неговата книга „Автобиография“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Terzić Slavenko, Konzulat Kraljevine Srbije u Bitolju (1889 – 1897), Istorijski časopis, 2008, br. 57, str. 330, 334, 338

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за