Атанас Лютвиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Лютвиев
български революционер

Роден
Починал

Образование Битолска българска класическа гимназия

Атанас или Анастас Иванов Лютвиев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Лютвиев е роден през 1885 година в град Прилеп. Учи в родния си град и в българската класическа гимназия в Битоля. Учителства в Прилеп, Кичево, Галичник, Енидже Вардар, Солун и Петрич.[3]

През учебната 1906/1907 година учителства в класното училище в Петрич.[4] Тук той се присъединява към ВМОРО и е избран за член на околийския комитет на организацията. Участва дейно в културния живот на града.

Работи като учител в Енидже Вардар. През септември 1910 година е арестуван по време на обезоръжителната акция на младотурците.[5]

През учебната 1911/1912 година е надзирател към пансиона на Солунската българска мъжка гимназия.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Павел Христов.[7] През декември 1912 година, заедно с около 45 видни прилепски граждани е поканен на празненство, организирано от сръбските власти в града. Лютвиев вдига тост за победите на българската армия в Тракия, което предизвиква гняв у присъстващите сръбски офицери. Той е отвлечен в сградата на сръбското училище и е удушен, а тялото му е изгорено в пещта на училището.[8][9][10]

По-големият му брат е революционерът Владимир Лютвиев. По-малкият му брат Илия Лютвиев завършва Солунската гимназия с последния випуск в 1913 година. Тръгва за Прилеп, но в Битоля новите сръбски власти го карат да подпише декларация, че е сърбин, Илия Лютвиев отказва и е върнат в Солун. В началото на Междусъзническата война е убит в двора на Солунската гимназия.[11]

Името на Атанас Лютвиев носи улица в Петрич.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 463.
  2. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.15
  3. Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 – 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 148.
  4. Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913“, София, 1989, Военно издателство, стр. 115, 116
  5. Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.
  6. Николов, Коста. Странстванията на един учител. София, 2001.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 411.
  8. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, 1992, стр.109.
  9. Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 – 1915 година). София, 1918.
  10. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35.
  11. Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, май 1940. с. 4.
     Портал „Македония“         Портал „Македония