Атанас Лютвиев
| Атанас Лютвиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1885 г.
|
|---|---|
| Починал | 4 декември 1912 г.
|
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
Атанас или Анастас Иванов Лютвиев е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Атанас Лютвиев е роден през 1885 година в град Прилеп. Учи в родния си град и в българската класическа гимназия в Битоля. Учителства в Прилеп, Кичево, Галичник, Енидже Вардар, Солун и Петрич.[3]
През учебната 1906/1907 година учителства в класното училище в Петрич.[4] Тук той се присъединява към ВМОРО и е избран за член на околийския комитет на организацията. Участва дейно в културния живот на града.[5]
Работи като учител в Енидже Вардар. През септември 1910 година е арестуван по време на обезоръжителната акция на младотурците.[6]
През учебната 1911/1912 година е надзирател към пансиона на Солунската българска мъжка гимназия.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Павел Христов.[8] През декември 1912 година, заедно с около 45 видни прилепски граждани е поканен на празненство, организирано от сръбските власти в града. Лютвиев вдига тост за победите на българската армия в Тракия, което предизвиква гняв у присъстващите сръбски офицери. Той е отвлечен в сградата на сръбското училище и е удушен, а тялото му е изгорено в пещта на училището.[9][10][11]
По-големият му брат е революционерът Владимир Лютвиев. По-малкият му брат Илия Лютвиев завършва Солунската гимназия с последния випуск в 1913 година. Тръгва за Прилеп, но в Битоля новите сръбски власти го карат да подпише декларация, че е сърбин, Илия Лютвиев отказва и е върнат в Солун. В началото на Междусъзническата война е убит в двора на Солунската гимназия.[12]
Името на Атанас Лютвиев носи улица в Петрич.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 463.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
- ↑ Адамовъ, Тодоръ п. Покойници учители-революционери въ Прилепъ, в: Сто години новобългарско училище въ гр. Прилепъ 1843 – 1943. Скопие, „Българско дѣло“, 1943. с. 148.
- ↑ Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913“, София, 1989, Военно издателство, стр. 115, 116
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 265.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.
- ↑ Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 411.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 109.
- ↑ Пърличев, Кирил. Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912 – 1915 година). София, 1918.
- ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 35.
- ↑ Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 4.
