Магарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Магарево
Магарево
— село —
Изглед към Магарево между двете световни войни
Изглед към Магарево между двете световни войни
North Macedonia relief location map.jpg
41.0425° с. ш. 21.2369° и. д.
Магарево
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония
Надм. височина 1060 m
Население 87 души (2002)
Пощенски код 7205
МПС код BT
Магарево в Общомедия

Магарево (на македонска литературна норма: Магарево; на арумънски: Magaruva; на гръцки: Μεγάροβο, Мегарово, на румънски: Magarova) е високопланинско село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 1060 m надморска височина в планината Пелистер в областта Пелагония, на 12 km западно от Битоля.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

За името на селото съществува следната легенда: преди много години един селянин със своето магаре пренасял с кошове тръни; кошовете се преобърнали и претърколили – мястото, където останало магарето го кръстили Магарево, а мястото, където се изтърколили кошовете – Търново.[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Манастир от 1611 – 1612 година селото е отбелязано под името Макарева с 53 джизие ханета (домакинства).[2]

Магаревчани в края на XIX – началото на XX век
Магаревчани в двора на „Свети Георги“, 1913 г.

В селото се заселват власи след разорението през 1769 година на Москополе, Грамоща, Линотопи и Николица.[3] През XIX век Магарево е голямо и богато влашко село в Битолска кааза на Османската империя. В 1834 година е изградена голямата църква „Свети Димитър“, която пострадва през Първата световна война и е възстановена по-късно. В 1871 година е построен манастирът „Свети Георги“.[4] От 1845 година в селото има гръцко училище, а от 1860 и девическо училище. В гръцкото училище от 1849 до 1856 г. последователно преподават братята Димитър и Константин Миладинови. В 1873 година в селото е основан силогосът „Елпис“, който от 1890 година започва да изнася театрални представления. Гръцките училища са издържани от търговеца Стерьо Стилидис. От Мегарово е и композиторът Димитрис Стерьос Лалас, ученик на Вагнер. Други известни жители на селото са Михаил Сапкас (1867 – 1956), член на Неа Филики Етерия и дългогодишен кмет на Лариса и Алкивиадис Малтос (1871 – 1945), завършил Битолската гимназия и по-късно работил като лекар в Солун.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мегаровон (Mégarovon) живеят 5000 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Магарово, Търново и Чончополи (Magarovo, Tirnovo et Tchontchopoli) са посочени заедно като населявани от 3000 власи и 500 албанци.[6] През 1880 година Димитрие Абеляну открива в Магарево арумънско училище.[7] Част от жителите на Магарево остават в лоното на елинизма. Жителите на Търново и Мегарово пишат на патриарха и на гръцкото консулство в Битоля:

Вярно е, че един развален език, наречен влашки, който е смесица от различни диалекти, все още се говори от нас. Но това е бебешки език и с времето се изоставя, тъй като всичките ни деца, и момчета и момичета, се посвещават на ученето на гръцки. Всички тук сме цивилизовани от гръцкия език и го използваме в нашите търговски сделки. Затова желанието ни към него се увеличава с увеличаването на усилията на чужди сили да доведат до политическото ни и религиозно разделение. Усилията на чужденците, които са изпратени при нас от Влашко, никога няма да постигнат целта си...[8]

„...потеглихме къмъ Търново и Мегарово, села на западъ отъ Битола и нѣщо 6 км. отдалечени. И двѣтѣ сѫ почти чисто аромѫнски села съ около 6500 души жители. Поради високото разположение на сѣверния наклонъ на Перистери и поради здравия климатъ тукъ сѫ се прѣселили и около 40 мухамедано-албански фамилии; тукъ посѣщаватъ и много хора, които сѫ страдали отъ трѣска. Тѣзи двѣ села сѫ раздѣлени чрѣзъ една рѣкичка и не правятъ такова впечатление, както Невеска и Крушево,[9] които, разбира се, сѫ несравненно по-хубаво разположени; но, при все това, тѣ сѫ доста хубави, иматъ послани улици, прѣкрасни кѫщи и хубави черкви. Въ Търново има и единъ манастиръ съ добъръ приютъ за болни. Въ мегаровската черква има сѫщата рѫчна работа, но е груба, макаръ и да се твърди, че била изработена отъ сѫщия майсторъ.

Учителя Буня и неговата жена сѫ хора любезни и много гостоприемни, тѣ ми помагаха даже и въ моята работа.“[10]

В началото на XX век селото прилича на малко градче с пазарен ден, много дюкяни и няколко текстилни манифактурни работилници.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Магарево има 2400 жители, всички власи християни.[11]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Магарево има 2160 власи и функционират две гръцки и едно румънско училище.[12]

Румънеещите се къщи в селото пострадват в 1905 година от нападения на гръцки андартски чети.[13]

През Първата световна война и Магарево и Търново са изелени, а голям брой от къщите са разрушени. След Втората световна война започва интензивно изселване в Битоля и чужбина. В 1961 година Магарево има 159 жители.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 87 жители, самоопределили се както следва:[14]

Националност Всичко
македонци 62
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 24
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX и началото на XX век Магарево е голяма влашка паланка, в която има силна румънска и силна гръцка партия. Видни магаревчани румънци са Василе Дудуми (1865 – ?), румънски лекар и общественик, Йоан Лича (1883 – 1952), арумънски и румънски фолклорист и Петру Вулкан (1866 – 1922), румънски писател, публицист, драматург. Сред магаревчаните гърци изпъкват лекарят Алкивиадис Малтос (1871 – 1945), революционерът Анастасиос Вафиадис и ученият Анастасиос Малтос (1851 – 1927). Същевременно двама магаревчани са видни дейци на българската ВМОРО – Стерьо Наку (? – 1903) и Янаки Магарещанец (? – 1903). По произход от Магарево е видният сръбски писател Бранислав Нушич (1864 – 1938).

Галерия исторически снимки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Αγγέλου, Τηλέμαχος, „Μεγάροβο-Τύρνοβο τα δύο ελληνικά φρούρια της πόλεως Μοναστηρίου και φωλέα του ελληνισμού της Δυτικής Μακεδονίας“, Θεσσαλονίκη 1954.
  • Ανδρεάδης, Χρήστος Γ., „Ανέκδοτα έγγραφα των κατοίκων Μεγάροβου και Τυρνόβου“, Μακεδονικά 21, Θεσσαλονίκη 1981.
  • Αγγελόπουλος, Αθανάσιος Α., „Ελληνοορθόδοξες κοινότητες της σημερινής νοτίου Γιουγκοσλαβίας, Β' μισό του 19ου αιώνα“, Συμπόσιο „Η διαχρονική πορεία του κοινοτισμού στη Μακεδονία“, Θεσσαλονίκη 1991.
  • Κίζας, Γεώργιος, „Μεγάροβο“, Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1910.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Магарево. // Мој Роден Крај. Посетен на 30 юли 2018.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 180.
  3. Ο Βλαχόφωνος ελληνισμός της Πελαγονίας. Μεγάροβο
  4. Цркви и манастири во Националниот парк Пелистер. // Bitola Tourist Info. Посетен на 11 юни 2017.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
  7. Спомени на Д. Атанасеску, публикувани в сп. „Lumina“, от октомври 1905 г., бл. 10, с. 319 – 330, в: Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата „Братство“ и „Светлина“, Скопје 2007, с. 122
  8. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830 – 1912), Thessaloniki, 1988, p. 49.
  9. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 37.
  10. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 38.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168 – 169. (на френски)
  13. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 212.
  14. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония