Логоварди
| Логоварди Логоварди | |
| — село — | |
 | |
  Логоварди | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 699 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Логоварди в Общомедия | |
Логоварди (на македонска литературна норма: Логоварди) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 580 m надморска височина, в областта Пелагония, източно от Битоля, на десния бряг на Църна река.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според местна легенда името на селото идва от разположения тук турски военен лагер.[1]
В XIX век Логоварди е село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е възрожденска.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Логоварди има 420 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Логоварди (Чекръкчи) е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 66 къщи.[3]
В Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година от селото участват 11 души с четата на Иван Кафеджията от Раково, Леринско. В битката при Старкова стена, между селата Герман и Рудари от 14 август до 18 август 1903 година загиват четирима четници от Логоварди: Атанас Джумковски, Димитър Зафировски, Гьорче Тодоров – Ядилеб и Тодор Беремовски, а Иван Димов – Пашата е раанен.
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Логоварди има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]В 1913 година година селото попада в Сърбия.
В 1981 година селото има 1272 жители. Голяма част от жителите на селото се изселват в Битоля, Скопие, презокеанските земи и в Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 699 жители самоопределили се както следва:[5]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 696 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Логовради
Атанас Джумковски (? – 1903), деец на ВМОРО- Гьорче Тодоров – Ядилеб (? – 1903), деец на ВМОРО
- имитър Зафировски (? – 1903), деец на ВМОРО
- Тодор Беремовски (? – 1903), деец на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 4 Логоварди // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 30 юли 2018. Посетен на 30 юли 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 7 октомври 2007
| |||||||||||
