Логоварди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Логоварди
Логоварди
— село —
41.0297° с. ш. 21.4114° и. д.
Логоварди
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина580 m
Население699 души (2002)
Пощенски код7000
МПС кодBT
Логоварди в Общомедия

Логоварди (на македонска литературна норма: Логоварди) е село в община Битоля на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 580 m надморска височина, в областта Пелагония, източно от Битоля, на десния бряг на Църна река.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според местна легенда името на селото идва от разположения тук турски военен лагер.[1]

В XIX век Логоварди е село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е възрожденска.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Логоварди има 420 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Логоварди (Чекръкчи) е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 66 къщи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Логоварди има 480 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

В 1981 година селото има 1272 жители. Голяма част от жителите на селото се изселват в Битоля, Скопие, презокеанските земи и в Европа.[1] Според преброяването от 2002 година селото има 699 жители самоопределили се както следва:[5]

Националност Всичко
македонци 696
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Логоварди // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-07-30. Посетен на 30 юли 2018.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 7 октомври 2007