Оптичари
| Оптичари Оптичари | |
| — село — | |
 | |
  Оптичари | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Битоля |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 580 m |
| Население | 317 души (2002) |
| Пощенски код | 7000 |
| МПС код | BT |
| Оптичари в Общомедия | |
Оптичари (на македонска литературна норма: Оптичари) е село в община Битоля на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 580 m надморска височина в областта Пелагония, на 9 km южно от Битоля.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местна легенда жителите на селото правели опинци, тоест били опинчари, което постепенно се трансформирало в оптичари.[1]
В XIX век Оптичари е село в Битолска кааза на Османската империя. В селото има възрожденска гробищна църква „Свети Архангел Михаил“. Другите храмове на Оптичари са „Свети Спас“, „Свети Никола“ (1996) и „Свети Георги“ (1889). Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Обтичари e чисто българско село с 380 жители.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Оптичари е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[3]
След Илинденското въстание цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. На 20 март 1905 година, в съответствие с политиката за ограничаване на българския елемент, османските власти затварят църквата в Оптичари и конфискуват ключовете ѝ. Причина за това е, че смятат храма за гръцки. На Пелагонийската митрополия на Екзархията е забранено да поддържа училище в селото.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оптичари (Optitchari) има 480 българи екзархисти.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония през Първата световна война Оптичари е част от Лаговардска община в Битолска селска околия на Битолски окръг и има 360 жители.[6]
В 1981 година селото има 851 жители. Населението намалява вследствие на емиграция в Битоля, Скопие, отвъд океана и Европа.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 317 жители, от които като северномакедонци са се самоопределили 316, а един като сърбин.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 316 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Оптичари
Бил Нешковски (Благоя Нешковски) (1964 – 1989), австралийски режисьор и актьор, писал на английски и македонски литературен език
- Починали в Оптичари
Ганю Тодоров Златанoв, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[8]
Исторически снимки
[редактиране | редактиране на кода]-
Семейство в Оптичари през Първата световна война -
Семейство в Оптичари през Първата световна война -
Семейство в Оптичари през Първата световна война -
Къща в Оптичари през Първата световна война -
Поп и селяни в Оптичари през Първата световна война
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Оптичари // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 31 юли 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 11. (на македонска литературна норма)
- ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, 2021, с. 97.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 4.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 октомври 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 76
| |||||||||||
