Направо към съдържанието

Чагор

Чагор
Чагор
— село —
41.1911° с. ш. 21.2569° и. д.
Чагор
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина800 m
Чагор в Общомедия

Ча̀гор или Ча̀гар (на македонска литературна норма: Чагор) е бивше село в Северна Македония, на територията на община Битоля.[1]

Селото е било разположено на 800 m височина, на Чагорската река, ляв приток на Шемница, на 20 km северно от Битоля и на 2 km северно от село Лопатица.[1]

Османско преброяване от 1468 година спомената следните жители: Велко, син на Петко; Групче, син на Петко; Димитри, син на Петко; поп Райко, Стайко стар; Пейо, син на Стайко; Расомир, брат на Стайко; поп Трайко; Димитри, син на Михо; Пейо, син на Михо; Никола, син на Михо; Ралче, син на Михо; Пейо, син на Ралче; Тале, син на Радослав; Ралче, син на Михо; Пејо, син на Ралче; Михал, син на Стария; Тодор, син на Марко; Йорфо, син на Марко; Пройко, зет на Михо; Радослав седлар; Райко, син на Беле; Тодор, син на Поточар; Ненче, син на Согач; Михо, син на Тане; Богдан, зет на Михо; Йорго, син на Коста; Тодор, син на Поляка; Йонко, син на Райче. Семействата са 23, а неженените –2, а общо жителите - 129.[2]

В 1568 година селото има 114 жители. Те са обложени с данък 1380 златици, от които 625 за испенче, 320 за пшеница, 300 за ечемик и ръж, както и за лен, за улища, данък за свини и сватбарина.[2]

В XIX век Чагор е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Чагор има 130 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чагор е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 10 къщи.[4]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чагар (Tchagar) има 48 българи екзархисти.[5]

От селото няма остатъци, освен Чагорския манастир с единствената църква „Свети Никола[6] от втората четвъртина на ХVІІ век.[7] Стенописите в олтара вероятно са дело на майстори от Линотопската художествена школа.[8] Над селото се намира археологическият обект Чагорско кале, който представлява селище от късноантично време.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Чагор е доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В 1914 година селото е с 30 жители. По време на Първата световна война селото е разселено, а последните 6 домакинства се изселват в 1926 година. Чагорци се установяват предимно в Битоля, Лопатица, Лисолай, Могила, Мойно, Тополчани, Секирани.[1]

Родени в Чагор
  • Трайчо Настов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[11]
  • Алекси Талев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[12]
  • Димитър Христов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина[13]
  1. а б в Чагор // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2017-12-08. Посетен на 11 ноември 2017.
  2. а б Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 95. (на македонска литературна норма)
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 168-169. (на френски)
  6. Павловска, Јелена и др. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7.
  7. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид, Скопje 2013, с. 147.
  8. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 165.
  9. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија II. Скопје, Македонска академиjа на науките и уметностите, 1996. ISBN 9989649286.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 482.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 696.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.