Чагор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чагор
Чагор
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.1908° с. ш. 21.2569° и. д.
Чагор
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Битоля
Географска област Пелагония

Ча̀гор или Ча̀гар (на македонска литературна норма: Чагор) е бивше село в Република Македония, на територията на община Битоля.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено на 800 m височина, на Чагорската река, ляв приток на Шемница, на 20 km северно от Битоля и на 2 km северно от село Лопатица.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Османско преброяване от 1468 година показва селото с около 180 жители.[1] В XIX век Чагор е изцяло българско село в Битолска кааза, Битолска нахия на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Чагор има 130 жители, всички българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чагар (Tchagar) има 48 българи екзархисти.[3]

От селото няма остатъци, освен Чагорския манастир с единствената църква „Свети Никола[4] от втората четвъртина на ХVІІ век.[5] Стенописите в олтара вероятно са дело на майстори от Линотопската художествена школа.[6] Над селото се намира археологическият обект Чагорско кале, който представлява селище от късноантично време.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Чагор е доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В 1914 година селото е с 30 жители. По време на Първата световна война селото е разселено, а последните 6 домакинства се изселват в 1926 година. Чагорци се установяват предимно в Битоля, Лопатица, Лисолай, Могила, Мойно, Тополчани, Секирани.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чагор
  • Flag of Bulgaria.svg Трайчо Настов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 серска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Талев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Христов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 4 битолска дружина[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Чагор. // Мој Роден Крај. Посетен на 11 ноември 2017.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 168-169.
  4. Павловска, Јелена и др. Карта на верски објекти во Македонија. Менора - Скопје, Комисија за односи во верските заедници и религиозните групи, 2011. ISBN 978-608-65143-2-7.
  5. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид, Скопje 2013, с. 147.
  6. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 165.
  7. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија II. Скопје, Македонска академиjа на науките и уметностите, 1996. ISBN 9989649286.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 482.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 696.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 767.
     Портал „Македония“         Портал „Македония