Тополчани
Тополчани Тополчани |
|
---|---|
— село — | |
![]() Фреска на Свети Кирил от „Възнесение Господне“, 1864 г. |
|
Страна |
![]() |
Регион | Пелагонийски |
Община | Прилеп |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 559 m |
Население | 449 души (2002) |
Пощенски код | 7512 |
МПС код | PP |
Тополчани в Общомедия |
Тополчани (на македонска литературна норма: Тополчани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Пелагония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Тополчани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 1863 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тополчане (Topoltchané) е посочено като село с 38 домакинства със 172 жители българи и 4 цигани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тополчани има 360 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век българското население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Тополчани има 440 българи патриаршисти сърбомани.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 449 жители, всички македонци.[5] До 2004 година Тополчани е център на самостоятелна община.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Тополчани
Ангелина Маркус (р. 1932), северномакедонска писателка
Евгения Шуплинова (1930 - 2008), писателка от Република Македония
- Починали в Тополчани
Никола Велчев Тановски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[6]
Слави Ненов Гаваски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско. // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 293.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 76-77.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-11-08
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 11; оп. 1, а.е. 268, л. 51
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 210, л. 69
|