Плетвар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За едноименния проход, вижте Плетвар (проход).

Плетвар
Плетвар
— село —
Улица в селото
Улица в селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.3694° с. ш. 21.6514° и. д.
Плетвар
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Дрен планина
Надм. височина 975 m
Население 22 души (2002)
Пощенски код 7500
МПС код PP
Плетвар в Общомедия

Плетвар (на македонска литературна норма: Плетвар) е село в Община Прилеп, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в прохода Плетвар, който разделя планините Дрен и Бабуна и свързва Пелагония и град Прилеп с Раец и Тиквешията Бабуна планина, източно от общинския център Прилеп.

Край селото се намират находища от бял мрамор.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Българска чешма от Първата световна война в Плетвар
Надгробният камък на Никола Георгиов (1889-1912) от Плетвар, в Македоно-българското гробище[2][3] във Форд Сити, Пенсилвания, САЩ.
Pseudochazara cingovskii, ендемичен за района на Плетвар вид пеперуда

В XIX век Плетвар е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Според Георги Трайчев училище в селото функционира от 1846 година.[1] Църквата „Св. св. Козма и Дамян“ е от 1862 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Плетвар (Plétvar) е посочено като село с 46 домакинства и 208 жители българи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Плетваръ има 472 жители, всички българи християни.[6]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В 1902 година в селото е издигната нова училищна сграда.[1] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Плетвар има 456 българи екзархисти и работи българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 22 жители, от които 21 македонци и един сърбин.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Плетвар
Починали в Плетвар
Други

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. София, Македонска библиотека № 6. Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 359.
  2. Ford City, Pennsylvania, 1887-1962: The First Seventy-five Years of Our Town, 75th Anniversary Book Committee (Ford City, Pa.), Public Library, 1962, p. 186: In order to secure a decent burial to those who succombed to various diseases and occupational hazzards, the newcomers organized a Macedonian-Bulgarian Society for the purpose of helping in case of death... This organization is still in existence under the name of Macedono-American Benevolent Brotherhood. Besides preserving vestiges of their national traditions as best as they are able to do in this country, they maintain a cemetery located in Manor Township. For its current status see: MACEDONO-BULGARIAN BENEVOLENT SOCIETY OF FORD CITY PA.
  3. Stephan Thernstrom, Ann Orlov, Oscar Handlin eds., Harvard Encyclopedia of American Ethnic Groups, Belknap Press of Harvard University Press, 1980, ISBN 9780674375123, p. 692: "The Macedonians: Immigrants from Macedonia came to the United States in significant numbers during the early years of the 20th century. Until World War II almost all of them thought of themselves as Bulgarians and identified themselves as Bulgarians or Macedonian Bulgarians...The greatest advances in the growth of a distinct Macedonian-American community have occurred since the late 1950s. The new immigrants came from Yugoslavia's Socialist Republic of Macedonia, where since World War II they had been educated to believe that Macedonians composed a culturally and linguistically distinct nationality; the historic ties with Bulgarians in particular were deemphasized. These new immigrants not only are convinced of their own Macedonian national identity but also have been instrumental in transmitting these feelings to older Bulgarinan-oriented immigrants from Macedonia."
  4. Црква „Свети Кузман и Дамјан“, село Плетвар. // Old Prilep. Посетен на 9 март 2014 г.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 78-79.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 871.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 34.


     Портал „Македония“         Портал „Македония