Никодин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Никудин.

Никодин
Никодин
— село —
Манастирската църква „Света Богородица“
Манастирската църква „Света Богородица“
North Macedonia relief location map.jpg
41.4433° с. ш. 21.7297° и. д.
Никодин
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Раец
Надм. височина 548 m
Население 7 души (2002)
Пощенски код 7500
МПС код PP
Никодин в Общомедия

Никодин (на македонска литературна норма: Никодин) е село в община Прилеп, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в полите на Бабуна планина, североизточно от общинския център Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старата манастирска църква „Света Богородица“
Селска чешма в Никодин

В XIX век Никодин е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Никодим е посочено като село с 80 домакинства и 343 жители българи.[1] Църквата „Света Троица“ е възрожденска.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Никодимъ има 900 жители, всички българи християни.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Никодин има 70 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 Никодим има 240 българи екзархисти.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 46 от 129 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6]

На 4 април 1907 година сръбска чета напада екзархийското село, защитавано от селската милиция. Четите на ВМОРО на Петър Ацев и Георги Попов идват на помощ на никодинчани и след петчасово сражение разбиват сръбстата чета, но войводата Георги Попов загива.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Никодин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Църквата „Свети Атанасий“ е издигната в 1935 година върху основите на по-стара църква.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, от които 6 македонци и един друг.[10]

Традиционният празник на селото е Илинден. В миналото на този ден са се провеждали състезания по хвърляне на камък, скачане и борби.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Никодин
  • Flag of Bulgaria.svg Божко Цветков, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит от сърби в 1908 г.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Гьорче, четник на ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Николов, ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1923 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Темелко Арсов (? - 1907), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[14]
  • Flag of Macedonia.svg Траянка Йовчевска (1959 - 2013), археоложка от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Харалампи Перев, български военен, юрист, михайловист и близък на Ванчо Михайлов
  • Flag of Bulgaria.svg Цветко Георгиев (? - 1908), четник от ВМОРО, убит в родното си село в сражение със сърби[14]
Починали в Никодин
  • Flag of Bulgaria.svg Алекса Н. Стоянов (? - 1903), четник от ВМОРО, убит при Никодин[12]
  • Flag of SFR Yugoslavia.svg Блажо Тодоровски (1902 – 1943), народен герой на Югославия
  • Flag of Bulgaria.svg Божко Цветков, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит от сърби в 1908 г.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Боян Милчинов (? - 1903), убит при Никодин в сражение с бандата на Булиман[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попов (? – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Григор Симеонов (? - 1907), български четник от ВМОРО, загинал при Никодин в сражение с турци[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Иге Витанов (? - 1903), четник от ВМОРО, загинал в сражение с турци при Никодин[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Оризарчето, български революционер, загинал заедно със Симеон Денков[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Нестор Струшки (? - 1903), български революцинер[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Вълчев (1871 - 1903), български революцинер[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Денков (1886 – 1907), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Темелко Арсов (? - 1907), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182-183.
  2. Црква „Света Троица“, село Никодин. // Old Prilep. Посетен на 4 март 2018 г. Архив на оригинала от 2018-03-05 в Wayback Machine.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 298.
  7. Биография на Георги Попов на сайта на ВМРО-БНД София[неработеща препратка]
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  9. Црква „Свети Атанасиј“, село Никодин. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г. Архив на оригинала от 2014-03-13 в Wayback Machine.
  10. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  11. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 27.
  12. а б в г д е ж Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). януарий 1944. с. 15.
  13. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  14. а б в г д Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). януарий 1944. с. 16.
  15. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.


     Портал „Македония“         Портал „Македония