Направо към съдържанието

Никодин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Никудин.
Никодин
Никодин
— село —
Манастирската църква „Света Богородица“
Манастирската църква „Света Богородица“
41.4433° с. ш. 21.7297° и. д.
Никодин
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областРаец
Надм. височина548 m
Население7 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Никодин в Общомедия

Никодин (на македонска литературна норма: Никодин) е село в община Прилеп, Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в полите на Бабуна планина, североизточно от общинския център Прилеп.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Старата манастирска църква „Света Богородица“
Селска чешма в Никодин

В XIX век Никодин е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Никодим е посочено като село с 80 домакинства и 343 жители българи.[1] Църквата „Света Троица“ е възрожденска.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Никодимъ има 900 жители, всички българи християни.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Никодин има 70 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 Никодим има 240 българи екзархисти.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 46 от 129 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6] Според велешкия митрополит Авксентий през 1903 година почти цялото село приема сърбоманството, но скоро по-голямата част се завръща под ведомството на Екзархията.[7] Към 1906-1907 година енорийски свещеник на Екзархията в Никодим е Атанас Илков.[8]

На 4 април 1907 година сръбска чета напада екзархийското село, защитавано от селската милиция. Четите на ВМОРО на Петър Ацев и Георги Попов идват на помощ на никодинчани и след петчасово сражение разбиват сръбстата чета, но войводата Георги Попов загива.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Никодин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Никодим е част от Топличка община в Битолска селска околия и има 738 жители.[11]

Църквата „Свети Атанасий“ е издигната в 1935 година върху основите на по-стара църква.[12]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, от които 6 северномакедонци и един друг.[13]

Традиционният празник на селото е Илинден. В миналото на този ден са се провеждали състезания по хвърляне на камък, скачане и борби.[14]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Никодин

[редактиране | редактиране на кода]
  • Божко Цветков, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит от сърби в 1908 г.[15]
  • Гьорче, четник на ВМОРО[16]
  • Димитър Ив. Николов, главен учител в с. Никодин[17]
  • Иван Николов (1883 – 1913), ръководител на ВМОРО, убит от сърбите в Прилеп през 1913 година[15]
  • Илия Хр. Петров, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[17]
  • Кръсте Иле, българин, православен, заловен на 22 юни 1903 година, обвинен в „активно участие в бунтовническите активности и действия на разбойниците, които се осмелили да употребят оръжие, нападайки човека на прилепския събирач на данъци Расим, и десет негови другари, при което убили Шериф“, осъден на доживотна каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Мице Видовски,[19] българин, православен, заловен на 22 юни 1903 година, обвинен в „активно участие в бунтовническите активности и действия на разбойниците, които се осмелили да употребят оръжие, нападайки човека на прилепския събирач на данъци Расим, и десет негови другари, при което убили Шериф“, осъден на доживотна каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Тале Петре, българин, православен, заловен на 22 юни 1903 година, обвинен в „активно участие в бунтовническите активности и действия на разбойниците, които се осмелили да употребят оръжие, нападайки човека на прилепския събирач на данъци Расим, и десет негови другари, при което убили Шериф“, осъден на доживотна каторга, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Темелко Арсов (? – 1907), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[20]
  • Траянка Йовчевска (1959 – 2013), археоложка от Република Македония
  • Харалампи Перев, български военен, юрист, михайловист и близък на Ванчо Михайлов
  • Цветко Георгиев (? – 1908), четник от ВМОРО, убит в родното си село в сражение със сърби[20]

Починали в Никодин

[редактиране | редактиране на кода]
  • Алекса Н. Стоянов (? – 1903), четник от ВМОРО, убит при Никодин[15]
  • Блажо Тодоровски (1902 – 1943), народен герой на Югославия
  • Божко Цветков, ръководител на местния комитет на ВМОРО, убит от сърби в 1908 г.[15]
  • Боян Милчинов (? – 1903), убит при Никодин в сражение с бандата на Булиман[15]
  • Георги Попов (? – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Григор Симеонов (? – 1907), български четник от ВМОРО, загинал при Никодин в сражение с турци[15]
  • Иге Витанов (? – 1903), четник от ВМОРО, загинал в сражение с турци при Никодин[15]
  • Кольо Оризарчето, български революционер, загинал заедно със Симеон Денков[21]
  • Нестор Струшки (? – 1903), български революционер[20]
  • Никола Вълчев (1871 – 1903), български революционер[20]
  • Симеон Денков (1886 – 1907), български революционер
  • Темелко Арсов (? – 1907), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[20]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
  2. ↑ Црква „Света Троица“, село Никодин // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  6. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
  7. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912). Издателство на БАН, 2021. ISBN 978-619-245-197-3. с. 100.
  8. ↑ Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 2 и а.е. 3 (Регистър на венчилата в с. Никодим, Прилепска каза, Велешка епархия, Битолски вилает; енорийски свещеник Анастас Илков, част 1 и част 2.)]
  9. ↑ Биография на Георги Попов на сайта на ВМРО-БНД София[неработеща препратка]
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 866.
  11. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 9.
  12. ↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Никодин // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 30 декември 2021 г.
  13. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007 
  14. ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 27.
  15. ↑ а б в г д е ж Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  16. ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  17. ↑ а б Фонд 1095 ДАРМ
  18. ↑ а б в Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 179. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 178. (на македонска литературна норма)
  20. ↑ а б в г д Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
  21. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 54.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никодин&oldid=12717716“.