Никодин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Никудин.

Никодин
Никодин
— село —
Манастирската църква „Света Богородица“
Манастирската църква „Света Богородица“
North Macedonia relief location map.jpg
41.4433° с. ш. 21.7297° и. д.
Никодин
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Раец
Надм. височина 548 m
Население (2002) 7 души
Пощенски код 7500
МПС код PP
Никодин в Общомедия

Никодин (на македонска литературна норма: Никодин) е село в община Прилеп, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в полите на Бабуна планина, североизточно от общинския център Прилеп.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старата манастирска църква „Света Богородица“
Селска чешма в Никодин

В XIX век Никодин е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Никодим е посочено като село с 80 домакинства и 343 жители българи.[1] Църквата „Света Троица“ е възрожденска.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Никодимъ има 900 жители, всички българи християни.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Никодин има 70 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 Никодим има 240 българи екзархисти.[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 46 от 129 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[6]

На 4 април 1907 година сръбска чета напада екзархийското село, защитавано от селската милиция. Четите на ВМОРО на Петър Ацев и Георги Попов идват на помощ на никодинчани и след петчасово сражение разбиват сръбстата чета, но войводата Георги Попов загива.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Никодин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Църквата „Свети Атанасий“ е издигната в 1935 година върху основите на по-стара църква.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 7 жители, от които 6 македонци и един друг.[10]

Традиционният празник на селото е Илинден. В миналото на този ден са се провеждали състезания по хвърляне на камък, скачане и борби.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Никодин
Починали в Никодин
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Попов (? – 1907), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Симеон Денков (1886 – 1907), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Оризарчето, български революционер, загинал заедно със Симеон Денков[13]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Блажо Тодоровски (1902 – 1943), народен герой на Югославия

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 182-183.
  2. Црква „Света Троица“, село Никодин. // Old Prilep. Посетен на 4 март 2018 г.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 118-119.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 298.
  7. Биография на Георги Попов на сайта на ВМРО-БНД София
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 866.
  9. Црква „Свети Атанасиј“, село Никодин. // Old Prilep. Посетен на 13 март 2014 г.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 27.
  12. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 393.
  13. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.54


     Портал „Македония“         Портал „Македония