Харалампи Перев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Харалампи Перев
български общественик
Роден
Починал

Образование Битолска българска класическа гимназия
Национален военен университет

Харалампи (Хараламби, Рампо) Перев Илиев Попов е български адвокат и борец за човешките права на българите в Югославия.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в село Никодин, Прилепско, тогава част от Османската империя, на 20 януари 1891 година. Основно образование получава в Прилеп, за да замине след това в Цариград като питомец на екзархийската семинария. След бунта на екзархийските питомци, той се връща в Македония и продължава образованието си в Битолската българската мъжка класическа гимназия, която завършава на 26 юни 1911 година. След това една година е екзархийски учител в Прилеп.

В Кралска Югославия[редактиране | редактиране на кода]

През месец октомври 1912 година е арестуван от сръбските власти в Прилеп, след разпит е освободен и веднага нелегално заминава за България и постъпва във Военното, на неговото царско величество Фердинанд І, училище. На 25 август 1915 година е произведен в чин подпоручик и след това участва в Първата световна война по бойните полета на цяла Македония, за да се укрепи със своята Плевенска дивизия на местността Тумба на Беласица до края на войната. Награден е с орден За храброст – IV степен. Демобилизиран е като поручик на българската армия и веднага, 1919 година, се записва като редовен студент в правния факултет в София. След двегодишно обучение заминава за Белград, където да продължи обучението си, като работи едновременно, за да се дипломира от правния факултет в Белград на 14 март 1923 година. След дипломирането работи като секретар на Апелационния съд в Белград, секретар на Касационния съд в Белград, съдия следовател, след това като съдия в Обреновац, Ужице, Кралево, Уб и Пожаревац, а в 1939 година е назначен за председател на съда в Дубровник. В Дубровник остава само няколко месеца, бидейки пенсиониран с административна пенсия. Неговото пенсиониране е по заповед на сръбските власти, заради неговата близост с хърватските националисти и политици, специално заради приятелските връзки с лидера на Хърватската селска партия Владко Мачек, кой по времето на цялата негова кариера в Кралство Югославия, го поддържа и предлага за високи позиции в правосъдната система. Към края на 1939 година се връща в Прилеп и отваря адвокатска практика, където го заварва Втората световна война.

По време на Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

На 6 април 1941 година е бомбардиран Белград и така започва разпадът на Кралство Югославия. Сръбската войска, полиция и администрация още на 7 април напускат Прилеп и градът остава без отбрана от разбойническите банди, които се формират в неговата околност. Затова група граждани на Прилеп, на неформална среща в кафенето „Кай Чесното – Балкан“ предлагат Харалампи Перев за кмет самодържец на град Прилеп и организатор на отбраната на града и сигурността на гражданите и техните имоти.[1] Той събира останалото оръжие, повечето пушки от избягалата сръбска армия, събира доброволци от гражданите, организира „градска милиция“, въвежда полицейски час и управлява града като единствена власт, до идването на българските войски на 22 април. Участва във формирането на Българските акционни комитети и организира посрещането на българската армия в Прилеп. През цялото време на войната Харалампи Перев се занимава с адвокатура, а една година прекарва в Битоля като мобилизиран офицер от запаса на Българската армия. Едновременно защитава част от македонските комунисти, между които и Методи Андонов-Ченто, в голям съдебен процес, който води прекият Военнополеви съд на българската армия и успява да ги оневини. За това помага личното познанство с ген. Бойдев.

В Титова Югославия[редактиране | редактиране на кода]

След войната отново работи като адвокат и защитава много обвинени по спорния македонски „Закон за македонската национална чест“. С оглед на времето и условията, успехът на адвокатската защита е минимален, обаче успява да отмени няколко смъртни присъди. В 1947 година е арестуван при неясни обвинения, съден е в манипулиран съдебен процес и осъден на три години затвор. Пуснат е след две години, забранено му е да упражнява адвокатура, получава право на адвокатура отново през 1950 година. В живота си е бил близък приятел с Йордан Чкатров и неговия брат Димитар Чкатров, бил е приятел и с всичките македонци, които са съдени в Скопския студентски процес 1928 година. Винаги е определян като български националист, михайловист и близък на Ванчо Михайлов. До края на живота си живее тихо, мирно и изолирано в Прилеп, където работи като адвокат до последния си миг.

Умира в Прилеп на 13 октомври 1960 година.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Жени се в 1943 година за Елена Кузманова от Битоля, от българско екзархийско семейство, чийто братовчед е Стефан Кузманов, един от подписалите известния Меморандум срещу македонизма и осъден през 1946 година на 15 години затвор.

Син на Харалампи Перев е Владимир Перев, роден 1945 година, македонски и български журналист и публицист, също така арестуван 1963 година от Титовите власти и обвиняван във ванчомихайловизъм, българщина и анти-югославянство.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония