Български акционни комитети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Българските акционни комитети са патриотични организации на българите в Македония, съществували през 1941 година и подготвили анексията на по-голямата част от областта от България след разгрома на Югославия и Гърция от Германия по време на Втората световна война.[1]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Македонски българи посрещат българските войски през април 1941 година.

Появата на българските комитети е обусловена от инвазията в Югославия от Нацистка Германия, която предопределя края на югославското (сръбско) управление в региона, възприемано като потисническо от македонските българи.[2][3] Те също са окуражавани от приятелските взаимоотношения между Нацистка Германия и България и от надеждата, че след като германската армия си замине, българската ще я последва в заемането на териториите. Сърбите на отговорни постове напускат по-голямата част от региона, не защото се страхуват от германците, а главно поради репресиите на местната българска популация.[4][5]

След навлизането на немските войски в Югославия деецът на ВМРО Васил Хаджикимов, заедно с адвоката Стефан Стефанов преминават границата на 7 април 1941 г. и на 9 април с немски камион се добират до Скопие, където се свързват с адвоката Благой Попанков, търговеца Илия Атанасов и доктор Делчо Зографски.[6]

На 8 април в Галички хан в Скопие се събират бивши дейци на ВМРО, политици и безпартийни по покана на комуниста Трайко Попов. Сред присъстващите от страна на ВМРО са Димитър Гюзелов, Димитър Чкатров, Тома Кленков и Иван Пиперков, както и привържениците на Иван Михайлов Димитър Цилев, Трайчо Чундев, Димитър Куртев, депутатът Симеон Андреев Наумов, търговецът Исак Аладжем от Кюстендил, Никола Коларов. От страна на ЮКП присъстват Коце Стоянов, Ангел Петковски и Илия Нешковски. Главен организатор е михайловистът Спиро Китинчев. На съвещанието са поканени и представителите на разглежданите като освободителни германски власти. Чкатров произнася едночасова реч, в която апелира за създаване на комитет, който да провъзгласи Македония за свободна и независима под протектората на Германия, но част от дейците са за директно издигане на идеята за присъединяване на Македония към България. Събралите се отправят незапазен апел до скопските граждани да се мобилизират, за да откажат отпор на запазената сръбска администрация.[7]

За освобождението на предалите се след апела македонски войници били образувани комитети от местното население. Пръв почин за такъв комитет е направен в Тетово, където били съсредоточени хиляди военнопленници от Македония. Начело на акцията застанал местният адвокат Никола Павлов. Така е образуван първият български акционен комитет със задача да организира всенародна акция за помагане на македонските пленници и да съдействува пред германците или италианците за освобождението им от плен като българи.

На 11 април министър-председателят Богдан Филов пише за събранието в дневника си:

Антони Николов ми предаде слуха, че някакъв комитет в Скопие искал да провъзгласи присъединяването на Македония към България. Говорих с Попов и решихме да използваме този случай и ако слухът не е верен да предизвикаме подобно решение. Повиках Габровски и Севов, с които проверихме този въпрос по-подробно; решихме да натоварим с тази работа Данаил Крапчев, който тия дни отива в Македония след като вземем съгласието на Царя... Царят бил съгласен да възложим на Крапчев мисията за Скопие. Повиках веднага Крапчев; той е за присъединяването на Македония към България, а не за автономия.[8]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Пристигането на Стефанов и Хаджикимов на 9 април наклонява везните от независимост към присъединяване. След няколко дни срещи и консултации в Скопие на 13 април в дома на Китинчев се свиква ново голямо съвещание. На него се основава „Български централен акционен комитет на Македония“, а локалните комитети са наречени „местни“. Според точка 1 на решението на събранието организацията действа в територията, освободена от сръбско и гръцко робство, тоест и във Вардарска и в Егейска Македония. В разискванията има консенсус, че след пристигането на българските войски, функциите на комитета ще се променят към българските закони, така че „на местни начала да се продължи работата му от полза за Македония“.[9][10]

Избран е Централен комитет от 32 души.

Централният комитет избира Изпълнителен комитет в състав:

Първата задача на Централния комитет е да се организира предаването на управлението на общината в Скопие от заварените сръбски общински органи.[16]

Членовете на ЦК, начело с Хаджикимов, започват активни обиколки из Македония и местни български акционни комитети са основани във Велес, Битоля, Ресен, Дебър, Свети Никола, Прилеп, Щип, Кавадарци, Кочани, Тетово, Виница, Гостивар, Струга, Лерин, Воден и други[10]. Във Велес българските акционни комитети получават активна подкрепа от популярни комунистически функционери като Панко Брашнаров и Страхил Гигов.[17] Оглавявания от Методи Шатаров Покрайненски комитет към ЮКП благосклонното се отнася към създаването на българските комитети във всички градове на Вардарска Македония непосредствено след влизането на германските и преди навлизането на българските войски.

На 15 април 1941 година излиза първият брой на вестник „Македония“, който е официалният орган на комитетите[10]. На първа страница е публикувана декларация от Централния комитет, в която се казва:

Българи!

Македония е свободна! Свободна е Македония за вечни времена!

Настъпи краят на робството, под което Македония изнемогваше допреди няколко дни само. Вековното македонско робство, гръцко, турско и сръбско, духовно и политическо, а в ХХ век и икономическо и социално, изчезна завинаги...

Македония е вече свободна и е вече част от общобългарската национална общност...[52]

Така пред варианта независимост Централният комитет избрира присъединяване към България.

Още преди 17 април, денят когато Кралство Югославия капитулира, българското правителство започва интензивни преговори с Германия и Италия за контрол над части от територията ѝ. Междуременно Италия предявява претенции към голяма част от Западна Македония, след като е окупирала още през 1938 г. Албания. От друга страна Иван Михайлов е тясно свързан с немското и италианското разузнаване, а неговата идея за създаване на самостоятелна македонска държава вече е обсъждана в Берлин и Рим. На 18 април е постигнато политическо споразумение България да поеме контрола върху територията на т. нар. Вардарска бановина до река Вардар и северно от Скопие по линията Враня-Пирот. Така на 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия без да се налага да води активни бойни действия. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, а цар Борис III е обявен за “цар-обединител”. Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големия дял от Вардарска Македония. След анексията на областта от България комитетите се саморазпускат.

Няколко години по-късно, по покана на Методи Андонов - Ченто на 2 август 1944 година в Пчинския манастир на Първото заседание на АСНОМ са поканени да участват и двама от бившите активисти на Българските акционни комитети. Йордан Чкатров - деец на ВМРО и близък съратник на Иван Михайлов дава принципното си съгласие, но е арестуван и впоследствие умира в затвора, като на практика не се включва в изграждането на СФРЮ. Трайче Чундев - член на ВМРО от времето на Тодор Александров се включва в процеса и впоследствие заема отговорни постове в НР Македония, но през 1949 е арестуван и осъден на смърт заради отстояване на българщината си.[53]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bulgarian Campaign Committees in Macedonia - 1941 Dimitre Mičev
  2. Македония 1941 Възкресение (Macedonia 1941 Resurrection), Сотир Нанев (Sotir Nanev), Sofia 1942, reprinted Sofia 1993, p. 15
  3. Историја на македонскиот народ, Скопје, 1988, с. 257, 261, (History of Macedonain people, Skopje 1988, p. 257, 261), Апостолов, Александар. Колонизацијата на Македонија во стара Јгославија, Скопје, "Мисла", без дата, с. 205
  4. Македония 1941 Възкресение (Macedonia 1941 Resurrection), Сотир Нанев (Sotir Nanev), 1942, reprinted 1993 with ISBN 9545283661, publisher Труд (Trud).((bg)) Memoirs of a Macedonia-born Bulgarian lieutenant participating in the occupation of the Yugoslavian and Greek parts of Macedonia.
  5. Between Past and Future: Civil-Military Relations in Post-Communist Balkan States, by Biljana Vankovska, 2003, ISBN 1860646247, page 270. Extract from Google Books Посетен на 21 август 2007.
  6. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 16.
  7. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 16 – 18.
  8. Филов, Богдан. Дневник, София, 1990, стр. 306-307.
  9. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 20.
  10. а б в г Македония История и политическа съдба, Том III, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 10
  11. Брат на Борис Дрангов, виж: Вестник Офицер, бр. 7, 2011, стр. 22
  12. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 87.
  13. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 87-88.
  14. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 88.
  15. Билярски и Бурилкова, „БКП и македонското освободително движение“
  16. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 21.
  17. Minchev, Dimitre. Bulgarian Campaign Committees in Macedonia - 1941 (Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония - 1941, София 1995, с. 28, 96-97)
  18. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 97.
  19. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 96.
  20. Или Миров.
  21. Или Митко Икономов.
  22. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 99.
  23. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 98.
  24. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 30.
  25. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 31.
  26. Или Панов.
  27. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 100.
  28. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 99.
  29. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 100.
  30. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 101.
  31. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 100.
  32. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 101.
  33. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 102.
  34. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 103.
  35. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 104.
  36. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 105.
  37. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 106.
  38. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 111.
  39. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 110.
  40. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 113.
  41. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 112.
  42. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 113.
  43. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 116.
  44. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 106.
  45. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 116.
  46. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 117.
  47. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 116.
  48. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 117.
  49. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 119.
  50. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 120.
  51. Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941 г., МНИ, София, 1995, стр. 121.
  52. Македония, №1, 15 април 1941.
  53. Кои беа партизаните во Македонија. Никола Петров, 1998, Скопје, стр. 61.
     Портал „Македония“         Портал „Македония