Направо към съдържанието

Ангел Корабаров

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ангел Корабаров
български революционер
Роден
1885 г.
Починал
не по-рано от 1952 г.
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
БащаИван Корабаров
ДецаПеро Коробар
Боро Коробар
Молба от Ангел Корабар за илинденска пенсия, 19 юли 1952 година

Ангел Иванов Корабаров, още Коробаров или Коробар, е български общественик и революционер.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ангел Корабаров е роден в 1885 година в град Велес, тогава в Османската империя, в семейството на Иван Корабаров от големия патриотичен род Корабарови. В дома им във Велес живеят директорът на Велешкото българско училище Велко Думев и учителите Петър Попарсов, Димитър Хаджидинев, В. Ачков, Димитър Битраков, Кръстев. Още като ученик Ангел Корабаров влиза във ВМОРО. В I клас пренася писма, литература и пратки на Организацията. Във II клас подпомага отвличането от страна на Организацията на богаташкото дете от фамилията Весови.[1]

След завършването на II клас отива да учи в Българската мъжка гимназия в Солун, където има възможност да чете революционна литература. През ваканцията заедно с Коста Кирков и Тодор Богданов решават, когато се върнат в Солун да избягат в четата на Гоце Делчев, за да може Организацията да вземе пари от родителите им. Решението на татко му да го изпрати в Битоля осуетява плановете на Корабаров, но другите двама ги осъществяват – четата ги отвежда в София и родителите им плащат пари.[1]

В Битоля Ангел учи в Българската класическа гимназия и влиза в революционния кръжок, в който членуват и Пандо Кляшев, Манол Розов, Петър Чаулев, Александър Евтимов и брат му, а от по-младите Арсени Йовков, Козма Георгиев, Данаил Крапчев. Участва в организирания бунт срещу владиката Григорий Пелагонийски и заедно със 7 учители и 20 ученици е изключен. Връща се в Солун и се записва във Френския колеж като пансионер. Участва в Солунския ученически революционен кръжок, като екстериториалността на Френския колеж допринася за революционното дело.[1]

След завършването си е изпратен да учителства в Битоля. Подкрепя организирането на Солунските атентати, след което емигрира в Швейцария, където завършва химия. След това прекарва известно време в София и се завръща във Велес.

При избухването на Балканската война през есента на 1912 година е арестуван от османците и е освободен при навлизането на сръбските войски във Велес.[1]

През декември 1912 година Корабаров участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Крум Зографов, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Петър Попарсов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.[3]

През май 1913 година е член на организираната от сърбоманския войвода Йован Бабунски делегация, която заминава за Белград да моли Никола Пашич окупираният от Сърбия Велес да остане сръбски. На банкета в чест на делегацията, Корабаров моли присъстващите политици, да не позволят избухването братоубийствена война с България, заради което е заплашен от Бабунски. В резултат след избухването на Междусъюзническата война през Австрия, бяга в България, където в началото на 1914 година от сърбите е екстернирано и семейството му. Участва в Първата световна война като офицер в Българската армия.[1][4]

След края на войната се връща при семейството си в България, където участва в левичарското крило на македонското освободително движение около Димо Хаджидимов, Петър Попарсов и Георче Петров. В края на 1921 година се връща във Велес. Постоянно преследван, заплашван и затварян е от югославските власти.[1]

През 1941 година се включва в работата на Велешкия комитет на Българските акционни комитети във Вардарска Македония, патриотична организация подготвяща анексията на областта от Царство България.[5] Става български учител във Велешката гимназия. На следната година е уволнен, а в учебната 1943/1944 година отново е назначен. Заедно със синовете си става партизанин и е офицер за свръзка.[1] От 9 септември 1941 година е запасен член на настоятелството на Илинденската организация във Велес.[6]

След установяването на комунистическата власт в Югославия, е произведен в капитан и е назначен за помошник-началник на Комуникационната служба в Главния щаб на Македония. В 1946 година по негово желание е демобилизиран и започва работа в Министерството на финансите и Народната банка в Скопие. Носител е на два ордена „Заслуга за народ“ III степен.[1]

Синовете му Боро Коробар и Перо Коробар са висши функционери в Народна Република Македония. Негови спомени за гемиджиите са отпечатани през 2003 година в Република Македония по повод 100-годишнината от Солунските атентати[7].

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Арсо Корабаров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Корабаров
(1847 – ?)
 
Панчо Корабаров
(1859 – 1915)
 
Петър Корабаров
(1855 – 1905)
 
Андрей А. Корабаров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Корабаров
(1885 – след 1952)
 
 
 
Д. Корабаров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Боро Коробар
(1912 – 1989)
 
Перо Коробар
(1916 – 2004)
 
Перо Коробар
(1914 – 2001)
 
 
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ 1892+ « 1952.07.19_Илинденски сведоштва – Ангел Коробар, Велес // Македонска Национална Академија. Посетен на 18 януари 2022 г. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
  4. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 91.
  5. ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония — 1941 г. София, Македонски научен институт — София. Македонска Библиотека № 34, 1995. ISBN 9548187183. с. 96.
  6. ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 14.
  7. ↑ Историјата и дава автентичност на филмската уметност Архив на оригинала от 2006-02-10 в Wayback Machine., в. Утрински весник, бр.1156, 16 октомври 2006 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ангел_Корабаров&oldid=12700309“.