Козма Георгиев

Козма Георгиев
	български просветен деец
Роден	1877 г. Смилево, Османска империя
Починал	1940 г. (63 г.) София, Царство България
Погребан	София, Република България
Семейство
Баща	Георги Чуранов
Братя/сестри	Елена Цветкова
Подпис
	Козма Георгиев в Общомедия

Тази статия е за българския просветен деец. За българския свещеник и революционер вижте Козма Георгиев (свещеник).

Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892 – 1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов, Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Йордан Попкостадинов, Неделко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров

Козма Георгиев Чуранов е български просветен деец от късното Българско Възраждане в Македония.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георгиев е роден в 1877 година в битолското село Смилево в Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на Георги Чуранов и брат на Елена Цветкова.^[1] Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.^[2] Участва в Иленденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година още като ученик в Битолската гимназия.

Преподава в българското мъжко училище в Прилеп и математика в Солунската българска гимназия.^[1]

Записва филология в Софийски университет, но след освиркването на княз Фердинанд и закриването на университета в 1907 година, завършва Математическия факултет на Загребския университет.

Преподава в Одринската българска мъжка гимназия.

В 1912/1913 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.^[3]

След Младотурската революция в 1908 година участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Одринския вилает в Съюзния съвет.^[4]

След войните e директор на гимназията в Поморие, а после учителство в Стара Загора. От 1930 година е организационен секретар във ВМРО на Иван Михайлов, който е негов ученик в Солун. Кандидат е за народен представител.

В 1929, 1932, 1933 година е избран в Националния комитет на македонските братства,^[5] като негов секретар.^[6]

Учител е във Врачанско. Умира през 1940 година в София, където е погребан.^[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статията „Баучер в Смилево (спомен)“, публикувана във в-к „Устремъ“, Бургас, май 1931 г. в „Библиотека Струмски“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 66.
↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14). // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.
↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.
↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 811.
↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 64.

[Куманов-1] а ^б ^в Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 66.

[Вечер_14-2] Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14). // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.

[Кандиларовъ_86-3] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.

[4] Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.

[5] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.

[6] Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 811.

[7] Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 64.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]