Козма Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за българския просветен деец. За българския свещеник и революционер вижте Козма Георгиев (свещеник).

Козма Георгиев
български просветен деец
Kozma.georgiev.JPG
Роден
1877 г.
Починал
1940 г. (63 г.)
ПогребанСофия, Република България
Семейство
БащаГеорги Чуранов
Братя/сестриЕлена Цветкова
ПодписKozma Georgiev Signature (vectorized).svg
Козма Георгиев в Общомедия
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892 – 1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов, Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Йордан Попкостадинов, Неделко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров

Козма Георгиев Чуранов е български просветен деец от късното Българско Възраждане в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георгиев е роден в 1877 година в битолското село Смилево в Османската империя, днес в Северна Македония. Син е на Георги Чуранов и брат на Елена Цветкова.[1] Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.[2] Участва в Иленденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година още като ученик в Битолската гимназия.

Преподава в българското мъжко училище в Прилеп и математика в Солунската българска гимназия.[1]

Записва филология в Софийски университет, но след освиркването на княз Фердинанд и закриването на университета в 1907 година, завършва Математическия факултет на Загребския университет.

Преподава в Одринската българска мъжка гимназия.

В 1912/1913 година преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[3]

След Младотурската революция в 1908 година участва в дейността на Съюза на българските конституционни клубове. На втория конгрес на организацията е избран за представител на Одринския вилает в Съюзния съвет.[4]

След войните e директор на гимназията в Поморие, а после учителство в Стара Загора. От 1930 година е организационен секретар във ВМРО на Иван Михайлов, който е негов ученик в Солун. Кандидат е за народен представител.

В 1929, 1932, 1933 година е избран в Националния комитет на македонските братства,[5] като негов секретар.[6]

Учител е във Врачанско. Умира през 1940 година в София, където е погребан.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 66.
  2. Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14). // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469 - 470.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 811.
  7. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 64.