Йордан Бомболов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Бомболов
български учител
Директор на Прилепското българско училище, 1892/1893 година
Роден
Учил вБрюкселски свободен университет
Солунска българска мъжка гимназия
Йордан Бомболов в Общомедия

Йордан (Юрдан) Бомболов е български просветен деец от късното Българско Възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Бомболов е роден в град Прилеп в Османската империя, днес в Северна Македония. Произхожда от виден прилепски род - внук е на Мирче Бомболов (Бомбол) е сред най-състоятелните българи в града и още от 1866 година е член на общината.[1] Коста Бомболов е член на общината чак до 1897 година. В 1886 година Йордан Бомболов завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[2][3] В 1891 година Бомболов завършва политически и административни науки в Брюкселския университет, а в 1895 година защитава докторат по право в Екс ан Прованс.[4]

Йордан Бомболов преподава в българската гимназия в Битоля. Дългогодишен учител в мъжкото класно училище в Прилеп и негов директор от 1891 до 1893 година.[5][6]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Прилеп.[7] В 1909 - 1912 година преподава в Солунската мъжка гимназия,[8] а в 1912 - 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[9]

След Балканските войни се установява в България, работи като съдия.[10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 19.
  2. ↑ Спомени на Георги Стрезов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 1912). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 49.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  4. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  5. ↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора. Изд. на Отечествения фронт, София, 1985.
  6. ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 127.
  7. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  8. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.
  9. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
  10. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 61.
Анастас Наумов → директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1891 – 1893) 		→ Паскал Рачев
Благой Калеичев → директор на Солунската българска девическа гимназия
(1912 – 1913) 		→ последен
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Йордан_Бомболов&oldid=12076421“.