Йордан Бомболов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Бомболов
български революционер
Роден

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Йордан Бомболов в Общомедия
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов, Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Юрдан Попконстантинов, Недялко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.

Доктор Йордан Бомболов е български просветен деец от късното Българско Възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Бомболов е роден в град Прилеп в Османската империя, днес в Северна Македония. Произхожда от виден прилепски род - Мирче Бомболов (Бомбол) е сред най-състоятелните българи в града и още от 1866 година е член на общината, а Коста Бомболов е член на общината чак до 1897 г. През 1886 година завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[1][2] В 1891 година Бомболов завършва политически и административни науки в Брюкселския университет, а в 1895 година право в Екс ан Прованс.[3]

Йордан Бомболов преподава в българската гимназия в Битоля. Дългогодишен учител в мъжкото класно училище в Прилеп и негов директор от 1891 до 1893 година.[4][5]

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Прилеп.[6] В 1909 - 1912 година преподава в Солунската мъжка гимназия,[7] а в 1912 - 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Георги Стрезов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 - 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 49.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 49.
  4. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора. Изд. на Отечествения фронт, София, 1985.
  5. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 127.
  6. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  7. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 86.
  8. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
Анастас Наумов директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1891 – 1893)
Паскал Рачев
     Портал „Македония“         Портал „Македония