Мирче Бомболов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мирче Бомболов
български общественик
Роден
Починал

Мирче Бомболов или Бомбол или Бумбалов[1] е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мирче Бомболов е роден в град Прилеп в Османската империя, днес в Северна Македония. Произхожда от виден прилепски род - Коста Бомболов е член на Прилепската българска община чак до 1897 година, а Йордан Бомболов е учител в българската гимназия в Битоля и директор на мъжкото училище в Прилеп.[2]

Мирче Бомболов е роден в края на XVIII век няколко месеца след смъртта на баща му. Учи при поп Христо в Прилеп. Майка му, която се занимава с произвеждане на тютюн, умира от чума през 1820-те години и Мирче е прибран от вуйчо му К. Белозелков, който му ограбва наследството и го изгонва. Слугува при Хаджикочови, а по-късно започва самостоятелна работа. Жени се за дъщерята на Хаджи Илия, който го улеснява с пари и кредит и за кратко време Мирче Бомболов става един от най-богатите българи в Прилеп. През 1870 г. посещава Светите места и става хаджия.[3]

Още от 1866 година е член на българската община. Полага големи грижи за българското училище и за българската църква. Под негово ръководство е направен известният прилепски иконостас, работен три години. Умира на 5 декември 1890 г., като оставя 500 лири за новостроящото се училищна сграда.[4][5][6]

В 1893 година Атанас Шопов пише за Мирче Бомболов:

И Прилеп е притежавал своите стълпове, които още от първата четвърт на настоящето столетие са приготвили здрава почва да първата тамошна интелигенция, която е взимала живо участие както в църковния въпрос, тъй и въобще във възраждането... Тия стълбове, това са Христьо Логотети и хаджи Мирче Бомбол... човек идеално честен, за което именно е бил обичан, важаван и слушан от населението. Той е бил един от най-енергичните деятели по събирание пожъртвувания за народа за съзиждание великолепната църква, а по-после и училището. И Бомбол от дълбочината на сърцето си е обичал „бугарското“ и отбягвал чуждото.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 247.
  2. Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора. Изд. на Отечествения фронт, София, 1985.
  3. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 – 1878), София, 1916, стр. 18 – 19.
  4. Трайчев, Георги. Град Прилеп, София, 1925, стр. 94 - 95.
  5. Петкова, Неделя. Спомени. София, 1987, стр. 23, 142.
  6. Шалдев. Христо. Прилеп в българското възраждане (1838 – 1878), София, 1916, стр. 20.
  7. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 357-359.
     Портал „Македония“         Портал „Македония