Христо Логотет
| Христо Логотет | |
| български общественик | |
| Роден |
между 1775 г. и 1780 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1835 г.
|
Хаджи Христо Дамянов Логотет или Логотети е български общественик от ранното Българско възраждане в Македония, милетбашия (векилин) и архиерейски наместник на Пелагонийската митрополия в Прилеп.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Логотет е роден между 1775 и 1780 година в заможно семейство в град Прилеп в Османската империя, днес в Северна Македония. Учи в килийното училище във Варош, където усвоява църковнославянското писмо. Заминава за Йерусалим и става хаджия. Живее няколко години в Палестина и се занимава с търговия. След това работи в тютюнов склад в Смирна, по-късно в Цариград и Солун. Връща се в Прилеп и захваща търговия с тютюн, от която става един от най-богатите българи в града. Назначен е за архиерейски наместник в Прилеп, заради което получава титлата логотет.[1]
Христо Шалдев пише за Христо Логотет:
| „ | Хаджи Христо е първият и истински възродител на Прилеп и верен страж на българското име, език и писменост в тоя град и околия. Той е бил първият българин, който пред правителствените власти називал раята с името българи се помъчил да сдобие последните с нещо свое - българско, за което да ги прикове за вечни времена. Върху тая идея е почивало намерението му да изходатайствува султански ферман за построяване на българска църква и българско училище в града.[2] | “ |
Около 1832 година заминава за Цариград, където прекарва една година, за да издейства ферман за направа на българска църква в Прилеп. В получения ферман Христо Логотет успява да вмъкне фразата, че църквата ще се направи „за българското православно общество в Прилеп“.[3] В 1838 година църквата „Свето Благовещение“ е осветена от Герасим Пелагонийски.[2] Христо Логетет е пръв председател на Прилепската българска община до смъртта си.[4] Погребан е в „Свето Благовещение“.[5]
В 1893 година Атанас Шопов пише за Христо Логотет:
| „ | И Прилеп е притежавал своите стълпове, които още от първата четвърт на настоящето столетие са приготвили здрава почва да първата тамошна интелигенция, която е взимала живо участие както в църковния въпрос, тъй и въобще във възраждането... Тия стълбове, това са Христьо Логотети и хаджи Мирче Бомбол... Значи в гърдите на Х. Христьо е била жива божественната искрица, народното чувство, и за тая искрица той е изкарал императорски фирман, тая искрица е послужила за основата на един великолепен храм, впоследствие люлка на българщината, на всичко що е божествено и народно в Крали Марковия град. Хаджи Христьо е бил архиерейски наместник в Прилеп и затова се е подписвал Логотети. Грамотен е бил на славянска книга. Гръцка книга не е владеял, а турски език е говорил много свободно. Той е имал дълбок и практичен ум и се е радвал на голямо уважение между населението. Всякога е бил член на местното правителство, дето нищо не се е вършило без неговата умна дума и съгласие. Той с влиянието си е бил способен, казват прилепчани, от бесилката да избави човека. И досега се споменуват от някои по-стари прилепчани някои умни думи на Хаджи Христьо. Той често казвал на гражданите например: „деца, вардете бугарското, мразете тугьото“... Ако някой от младите, за да покаже, че е учен, е запявал понекогаш на гръцки, Хаджи Христьо веднага му е извиквал: „бре дете, кога си дошъл от Мора? Не те ли знам чий син си, пей си бугарски“. Ако Прилеп се е опазил от влиянието на гърцизма в първата половина на настоящето столетие, когато най-вече са започнали да работят за разпространение на гръцката култура, това се дължи на добрия Хаджи Христьо Логотети.[6] | “ |
В 1941 година Иван Дуйчев казва в реч в Прилеп:
| „ | Незабравимо е името на един от най-първите деятели от онова време — Хаджи Христо Логотет, защитник на народа и негов представител пред гърци и турци. Помнят се неговите пламенни увещания: „Крепете булгарското, оти овие (владиците) сакат да ни стопат!“[7] | “ |
Коста Църнушанов приема, че хаджи Христо Логотет в известна степен е прототип на героя на Димитър Талев от романа „Железният светилник“ Климент Бенков.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 10.
- ↑ а б Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 11.
- ↑ Църнушанов, Коста. Големият български възрожденец митрополит Методий Кусев, София, 1992, стр. 5 - 10.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Градъ Прилѣпъ въ българското възраждане. София, Царска придворна печатница, 1916. с. 17.
- ↑ Црква „Свето Благовештение“ // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2013-12-11. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 357-359.
- ↑ Дуйчев, Иван. Прилеп в нашето минало, в: Македония като българска земя. Поклоннически слова, Военноиздателски комплекс Св. Георги Победоносец, София, 1993, стр. 83.
- ↑ Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 163-164.
