Паскал Рачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паскал Рачев
просветен деец
Роден

Учил вРобърт колеж
Снимка на учители от Разградското петокласно училище през учебната 1888/1889 г. От ляво надясно седнали на пода: Димитър Т. Страшимиров и Алексей Шулговски; седнали на столове: Йордан Генчев, Илия Т. Илиев, Никола Кърджиев, Паскал Рачев; прави: Вацлав Трунечек и двама неуточнени

Паскал Рачев е български учител, деец на късното Българско възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Търново, тогава в Османската империя. В 1879 година завършва Робърт колеж в Цариград.[1][2] В 1886 година е учител в Русе.[3] Преподава в Разградското петокласно училище в учебната 1888/1889 година. Интерниран е при управлението на Стефан Стамболов.[4]

Заминава за Солун, тогава в Османската империя, привлечен от Българската екзархия. Преподава в българската гимназия в Солун в учебните 1891/1892 и 1892/1893 година.[5] В следващата учебна 1893/1894 година Рачев е назначен за директор на Прилепското българско мъжко класно училище. При неговото директорство на 6 март 1894 година е осветена новата училищна сграда. Рачев е директор на училището в Прилеп и през следната 1894/1895 година.[2] В тази учебна година Рачев се замесва в интриги между учителите и в скандали, заради което е порицан от Екзархията и на следващата учебна година е преместен в българското училище в Скопие. Георги Трайчев нарича Рачев „долен, неморален и престъпен тип“.[6]

В учебната 1897/1898 година е директор на Битолската българска класическа гимназия.[7] Директор е и на девическо училище в Македония.[8]

По-късно става счетоводител в бирарията Прошек. По молба на братовчед си министъра на вътрешните работи Александър Людсканов Рачев става управител на Плевенски окръг. На 12 декември 1912 година е командирован в Сяр, за да поеме административното управление на Македонското военно губернаторство.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Исторически преглед, том 48, брой 1 - 6, Българско историческо дружество, София, 1992, стр. 111.
  2. а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 129.
  3. Известия на Държавните архиви, том 15, Наука и изкуство, София, 1968, стр. 276.
  4. Греков, Михаил. Как ние освобождавахме Бългапия, том 2. София, Издателство на Отечествения фронт, 1990. с. 316.
  5. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
  6. Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 130.
  7. Тренчев, Георги. Христо Силянов - възпитаник на класическата гимназия в Битоля // Регионална библиотека „Димитър Талев“ - Благоевград. Кръгла маса, посветена на Христо Силянов - български революционер и писател. Посетен на 14 март 2019.
  8. а б Военно-исторически сборник, том 57, броеве 1 – 3, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, София, 1988, стр. 97.
Йордан Бомболов директор на Прилепското българско мъжко класно училище
(1893 – 1895)
Петър Попарсов