Направо към съдържанието

Антон Попстоилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антон Попстоилов
български историк и фолклорист
Роден
Починал
9 август 1928 г. (59 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЕтнография
Подпис
Антон Попстоилов в Общомедия

Антон Попстоилов Ников (изписване до 1945 година: Антонъ попъ Стоиловъ Никовъ) е български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките от 1906 година.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Антон Попстоилов е роден в 1869 година в многочисленото семейство на поп Стоил в село Лешко, днес в България, тогава в Османската империя. Брат е на фолклориста Христо Попстоилов. Основно образование завършва в Дупница. В 1890 година завършва с втория випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[3] След това за три години е учител в Прилеп, а след учителстването завършва славянска филология във Висшето училище в София в 1897. За една година (1897 – 1898) е учител в Солунската българска мъжка гимназия. В следващата година е директор на Битолската българска класическа гимназия, а след това за две години (1899 – 1901) е директор на Солунската българска девическа гимназия. Едновременно от 1899 до 1903 учителства в Солунската българска мъжка гимназия. От 1903 до 1904 година е директор на Одринската българска мъжка гимназия и на петокласното девическо училище. Ученикът му от Одринската гимназия Дамян Калфов пише за него:

„ Висок, мургав човек с твърде строг израз на лицето. Също известен учен, етнограф или фолклорист, но единичкото изключение – не го обичахме твърде. Голямата му задълбоченост в науката ли го правеше такъв, или по природа си беше малко грубичък и недодяланичък, но... не го обичахме твърде.[4] “

От Одрин Попстоилов отива в Сяр, където е директор на Сярското българско педагогическо училище за три години (1904 – 1907). В следващите две години (1907 – 1909) се завръща в Солун като директор на Солунската българска мъжка и търговската гимназия. След това отново е директор за една година (1909 – 1910) в Одринската българска мъжка гимназия.

От Одрин се мести в Цариград, където от 1910 до 1913 е главен екзархийски училищен инспектор. В 1913 година изпълнява длъжността главен секретар на Екзархията.[5] В следващите 5 години работи като уредник в Народния етнографски музей в София, където от 1918 до 1921 е директор. След това отново е уредник там до смъртта си в 1928 година.[6] Между 1915 и 1918 г. е етнограф към Втора българска армия и обикаля Охрид, Скопие, Велес, Крива паланка, Сярско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници.[7] Участва като делегат от Горноджумайското македонско благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[8] Член-учредител е на Македонския научен институт.[9]

За него професор Христо Вакарелски пише:

„ Като просветен деец, сътрудник и директор на Етнографския музей, като действителен член на Българската академия на науките и като гражданин Антон Попстоилов беше голям патриот и добросъвестен изследовател, който даваше пример на трудолюбие и всеотдайност към науката. Показалецът е най-добрият научен труд в България в тази област. А. Попстоилов не се възгордяваше, а работеше упорито и тихо. Той беше много ценен учен. На ръст беше едър – някъде около два метра висок. Ходеше винаги с бастун, но не се подпираше на него, а само го размахваше. Неговата кариера бе работата.[10] “
  • Доклад на Антон Попстоилов до екзарх Йосиф за солунското българско образцово основно училище „Свети Климент“ през първото полугодие на учебната 1900/1901 г. 14 февруари 1901 г.

Научни трудове

[редактиране | редактиране на кода]

Антон Попстоилов е автор на 258 заглавия, от които няколко монографии и много статии и студии. Освен родния си край изследва и други райони. Пише статии за Царево село, Малешевско, Леринско, Мариовско, Прилеп, Битоля, Велес, Добърско, Одринско, Корчанско, Враня, София и посещава и изследва различни манастири. Отделя голямо внимание на изследването на Зарово. Пише в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, „Периодическо списание“, „Известия на Народния етнографски музей“ и други.

Попстоилов сравнява различни мотиви и теми от народното творчество. Изучава работата на първите български фолклористи и работи върху систематизацията на българския фолклор, като издава първата библиография в българската фолклористика – „Показалец на печатаните през ХІХ век български народни песни“ (2 части 1916 – 1918).[11]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892 – 1893 година. Антон Попстоилов, Йордан Янчулев, Спиридон Мирчев, Козма Георгиев, доктор Йордан Бомболов (директор), Пере Тошев, Даме Груев, Георги Трайчев и Никола Смичков. Втори ред: Йордан Попкостадинов, Неделко Дамянов, Илия Хаджитошев, Илия Иванов, Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров
„Български книжовници от Македония“, ΙΙ, 1928 г.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 141.
  2. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 471.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
  4. ↑ Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 58.
  5. ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 – 1919 година // Исторически преглед 65 (1 – 2). София, Институт по история при БАН, 2009. с. 86.
  6. ↑ Динчев, Костадин. „Антон Попстоилов и неговото изследване на село Зарово“.
  7. ↑ Петров, Петър Хр. (ред.) Научна експедиция в Македония и Поморавието (1916). София, 1993. стр. 293 – 326.
  8. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  9. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  10. ↑ Попстоилов, Антон. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване, Издателство на БАН, София, 1979, стр. 5.
  11. ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 374.
Георги Пенев → директор на Солунската българска девическа гимназия
(1899 – 1901) 		→ Благой Десковски
Христо Тенчев → директор на Солунската българска мъжка гимназия
(1907 – 1909) 		→ Тодор Дечев
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Антон_Попстоилов&oldid=12313282“.