Лешко
| Лешко | |
|---|---|
  Лешко  Лешко | |
| Общи данни | |
| Население | 214 души[1] (15 юни 2020 г.) 31,1 души/km² |
| Землище | 43 427 km² |
| Надм. височина | 591 m |
| Пощ. код | 2749 |
| Тел. код | 073 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 43520 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Илко Стоянов (ИТН) |
| Лешко в Общомедия | |
Лешко̀ е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Лешко се намира в планински район.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година селото е собственост на Рилския манастир.
През XIX век Лешко е голямо чисто българско село, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. В 1816 година в селото е построена църквата „Свети Архангел Михаил“, известно произведение на Банската художествена школа. До самата църква е сложен голям гранитен камък с надпис „Стоян 1816“. Според местни предания Стоян е ктиторът на църквата – местен лешковец, който става ктитор на новата църква в Лешко, след като старата църква „Света Богородица“ в горната махала се срива.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Лешко, голямо село на З часа от Джумая. Почвата тук е плодородна и възнаграждава богато работниците. Българска църква и училище, с 1 учител и 30 ученика. 300 къщи.[3] | “ |
В Лешко има стабилен комитет на ВМОРО и то е известно като „Републиката на Чернопеев“. В края на 1909 година комитетът в Лешко е възстановен от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година дванадесет души от Лешко са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
| Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926-1927 година[6] | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
| момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
| първи | 20 | 8 | 28 | 1 | 0 | 1 | 2 | 1 | 3 |
| втори | 15 | 4 | 19 | ||||||
| трети | 8 | 0 | 8 | ||||||
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1300 души, всичките българи-християни.[7]
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 197 | 100.00 |
| Българи | 196 | 99.49 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Не отговорили | 1 | 0.50 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лешко
Александър (Сандо) Китанов (1881 – 1906), български революционер- Антон Попстоилов (1869 – 1928), български етнолог
- Атанас Христов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
- Григор Попов Хайдушки, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, учител, VIІ клас, четата на Яне Сандански, 4 рота на 14 воденска дружина.[12] През Първата световна война е награден с орден „За храброст“[13]
- Иван Ангелов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[14]
- Иван Въсенски, български революционер от ВМРО
- Иван Караджов (1875 – 1934), български революционер
- Никола Хайдуков, деец на БЗНС, депутат
- Петър Китанов (1875 – 1912), български революционер
- Стефка Филипова (1922-1944), българска партизанка
- Стоил Ников, български свещеник в родното си село от 1872 година[15]
- Стою Стаменов Филипов – Любен (27 февруари 1922 – 29 януари 1944), деец на РМС, партизанин[16]
- Христо Гошев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[17]
- Христо Попстоилов (1879 – 1908), български езиковед и фолклорист
- Цветко Атанасов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, ІІ отделение, Струмишка чета, 2 рота на 13 кукушка дружина, орден „За храброст“[12]
- Янчо Хайдуков (1882 – 1923), деец на БЗНС, кмет на Горна Джумая, участник в Септемврийското въстание
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Стоилов, А. П. Един ферман за строеж на цѫрква в: Bulletin du Museé national d'ethnographie de Sofia, том II. Народен етнографски музей в София, 1922. с. 84.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20 - 21.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 90 - 92.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Лешко, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 45.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 73.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 123-124
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 465.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 272.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
| ||||||||||
