Логодаж
| Логодаж | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 225 души[1] (31 декември 2024 г.) 7,22 души/km² |
| Землище | 31,155 km² |
| Надм. височина | 628 m |
| Пощ. код | 2737 |
| Тел. код | 07415 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 68792 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Логодаж Пламен Червенков (БСП) |
| Логодаж в Общомедия | |
Логода̀ж (среща се и паралелната форма Логодаш) е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Логодаж се намира в планински район, на 15 km западно от Благоевград, по пътя за границата с република Северна Македония. Край селото функционира граничен контролно-пропускателен пункт ГКПП Логодаж. Селото се намира в близост от 1 km до язовир Стойковци.
В непосредствена близост до селото, над махала Бойчовци, се намира пещерата Бойчова скала.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Логодаш, лежи 3 часа на З от Джумая; почвата е удовлетворителна за да прехранва селянете. Имат си една църква, в която се чете по български. 200 къщи български.[2] | “ |
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 540 души, всичките българи-християни.[3]
| Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926 – 1927 година[4] | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
| момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
| първи | 25 | 5 | 30 | 2 | 0 | 2 | 0 | 2 | 2 |
| втори | 14 | 2 | 16 | ||||||
| трети | 17 | 0 | 17 | ||||||
През 1955 година Долната махала на Логодаж е обявена за отделно село и преименувана на Станке Лисичково по името на местния комунистически деец Станке Лисичков. През 1959 година тези 2 махали са отново обединени, но под името Станке Лисичково.[5] През 1993 година историческото име на селището Логодаж е възстановено.[6]
Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]
| ![]() |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 274 | 100.00 |
| Българи | 264 | 96.35 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 4 | 1.45 |
| Неотговорили | 6 | 2.18 |
Други
[редактиране | редактиране на кода]В селото се намира Винпром Логодаж. Село Логодаж е район с висок икономически растеж и повишено благосъстояние на населението, с развита бизнес, техническа и социална инфраструктура, съхранена околна среда, с добри възможности за развитието на младото поколение, с подходяща среда за културен туризъм, ниско ниво на престъпността и антиобществените прояви. Народно читалище „Иван Чаушки“ е равноправен партньор на кметствата в пограничните села Логодаж, Клисура и Обел, като през годините читалището се е утвърдило като културно-просветен център в селата до границата със Северна Македония.
През 2012 година в землището на Логодаж е обявявена защитената местност „Находище на балканско часовниче“, за опазването на растителния вид балканско часовниче и неговото местообитание.[10][11]
Футболният отбор на селото носи името „Граничар“ и играе в регионалните групи на Благоевград.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Логодаж
Димитър Стоянов, български учител в Селище (1870) и Клисура (1871 – 1876)[12]
Иван Божинов, български опълченец, ІІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[13]
Станке Лисичков (1913 – 1942), български комунист
Ганчо Николов (1941 – 1995), български певец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 20.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989 г.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 511.
- ↑ „Справка за населението на село Логодаж, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
- ↑ Три нови защитени територии ще опазват редки растителни видове // „Дневник“, 11 юни 2012. Посетен на 16 юли 2018.
- ↑ Заповед № РД-451 от 8 юни 2012 година // Министерство на околната среда и водите. Посетен на 16 юли 2018.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 629.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.
| ||||||||||
