Логодаж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Логодаж
Logodazh.jpg
Общи данни
Население 311 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 31 155 km²
Надм. височина 628±1 m
Пощ. код 2737
Тел. код 07415
МПС код Е
ЕКАТТЕ 68792
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Румен Томов
(независим)
Кметство
   - кмет
Логодаж
Пламен Червенков
(БСП)
Логодаж в Общомедия

Логода̀ж (среща се и паралелната форма Логодаш) е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Логодаж се намира в планински район, на 15 km западно от Благоевград, по пътя за границата с Северна Македония. Край селото функционира граничен контролно-пропускателен пункт ГКПП Логодаж. Селото се намира в близост от 1 km до язовир Стойковци.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Логодаш, лежи 3 часа на З от Джумая; почвата е удовлетворителна за да прехранва селянете. Имат си една църква, в която се чете по български. 200 къщи български.[1]

В 1955 година Долната махала на Логодаж е обявена за отделно село и прекръстена на Станке Лисичково, по името на местния комунистически деец Станке Лисичков. В 1959 година двете махали са отново обединени под името Станке Лисичково.[3] В 1993 година историческото име на селището е възстановено.[4]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 540 души, всичките българи-християни.[5]

Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 217
1946 1 296
1956 1 289
1965 972
1975 678
1985 467
1992 442
2001 291
2011 274

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]

Численост Дял (в %)
Общо 274 100.00
Българи 264 96.35
Турци 0 0.00
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 4 1.45
Не отговорили 6 2.18

Други[редактиране | редактиране на кода]

В селото се намира Винпром Логодаж. Село Логодаж е район с висок икономически растеж и повишено благосъстояние на населението, с развита бизнес, техническа и социална инфраструктура, съхранена околна среда, с добри възможности за развитието на младото поколение, с подходяща среда за културен туризъм, ниско ниво на престъпността и антиобществените прояви. Народно читалище „Иван Чаушки“ е равноправен партньор на кметствата в пограничните села Логодаж, Клисура и Обел, като през годините читалището се е утвърдило като културно-просветен център в селата до границата със Северна Македония.

През 2012 година в землището на Логодаж е обявявена защитената местност „Находище на балканско часовниче“, за опазването на растителния вид балканско часовниче и неговото местообитание.[9][10]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Логодаж

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 20.
  2. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  3. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  4. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 511.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  6. „Справка за населението на село Логодаж, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
  7. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
  8. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
  9. Три нови защитени територии ще опазват редки растителни видове. // „Дневник“, 11 юни 2012. Посетен на 16 юли 2018.
  10. Заповед № РД-451 от 8 юни 2012 година. // Министерство на околната среда и водите. Посетен на 16 юли 2018.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.629.
  12. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „България“         Портал „България