Обел
Тази статия е за селото в България. За селището в Белгия вижте Обел (Белгия). За типографския знак вижте Обелос.
| Обел | |
|---|---|
 | |
  Обел  Обел | |
| Общи данни | |
| Население | 54 души[1] (15 юни 2020 г.) 2,24 души/km² |
| Землище | 16 747 km² |
| Надм. височина | 1050 m |
| Пощ. код | 2738 |
| Тел. код | 07415 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 53031 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Илко Стоянов (ИТН) |
О̀бел е село в Югозападна България, област Благоевград, община Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Обел е разположено на североизточните склонове на Влахина планина. То е последното село по пътя преди границата със Северна Македония, на 4 km от ГКПП Логодаж (Станке Лисичково).
През 2012 г. в землището на Обел е обявена защитената местност Блатото с площ 8,7 дка. Създадена е за опазване на естествено блато, представляващо рядък и забележителен за района естествен ландшафт, както и местообитание на Европейска блатна костенурка и видове от разред водни кончета.[2]
Край махалата Ивановци се намира една от най-големите и красиви пещери в България, която е непроучена и без достъп за посетители, като входът е бетониран.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
Над селото има останки от късноантична крепост, наричана Градище.[4]
Обел носи името си от едноименния връх във Влахина Обел. Името произлиза от обел, остарял термин за бранище с вариант забел – гора от дървета с обелени стволове. Сходни топоними са Обеля, Обелево, Забел и други. Името на селото до 1960 година е Лешница, което е сменено,[5] за да се избегне объркване със съседното санданско село Лешница.[6]
Църквата „Успение Богородично“ е от 1873 година.[7] В махалата Блатото има средновековна църква „Св. св. Петър и Павел“, възстановена в 1998 година. Всяка година на 29 юни се провежда събор в местността Блатото, където е църквичката а на 8 септември в района на селската църква.[8]
Население[редактиране | редактиране на кода]
- Численост
Численост на населението според преброяванията през годините:[9][10]
|  |
- Етноси
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 26 | 100.00 |
| Българи | 26 | 100.00 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Не отговорили | 0 | 0.00 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Заповед № РД-472 от 15 юни 2012 г. Обн. ДВ. бр. 53 от 13 юли 2012 г.
- ↑ Обел. // Свети места. Посетен на 30 ноември 2016.
- ↑ С. Обел - крепост Градището. // Български крепости. Посетен на 30 ноември 2016. Архив на оригинала от 2016-12-01 в Wayback Machine.
- ↑ Чолева-Димитрова, Анна М. Селищни имена от Югозападна България. Изследване. Речник. София - Москва, Българска академия на науките. Институт за български език. Pensoft, 2002. ISBN 954-642-168-5. с. 151.
- ↑ Чолева-Димитрова, Анна М. Селищни имена от Югозападна България. Изследване. Речник. София - Москва, Българска академия на науките. Институт за български език. Pensoft, 2002. ISBN 954-642-168-5. с. 611.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 63.
- ↑ Над 150 души в благоевградското село Обел си облизаха пръстите от курбана на Венка Механджийска. // Вяра, 13 септември 2016. Посетен на 30 ноември 2016.
- ↑ „Справка за населението на село Обел, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
| ||||||||||
Портал „
Портал „
Портал „