Лешница (област Благоевград)
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Лешница.
| Лешница | |
|---|---|
  Лешница  Лешница |
|
| Общи данни | |
| Население |
673 души[1] (15 юни 2020 г.) 85,5 души/km² |
| Землище | 9037 km² |
| Надм. височина | 198 m |
| Пощ. код | 2808 |
| Тел. код | 07431 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 43565 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община – кмет |
Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
|
Кметство – кмет |
Лешница Светослав Джоров (ВМРО-БНД) |
Лѐшница е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Лешница (Léchnitsa) е посочено като село с 16 домакинства и 20 жители мюсюлмани и 20 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Лешница, чифлик на мелничкия грък Деко. Разположено на полянка до един приток от Бистрица, за СЗ от Мелник 2 1/2 часа. Църква, която е затворена от няколко време насам. Български къщи само 5 и турски 5. Преди 10-тина години било село от 20 къщи нагоре.[3] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лешница живеят 55 души, от които 25 българи-християни и 30 турци.[4]
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В селото има читалище „Никола Йонков Вапцаров“ с библиотека от 1800 тома литература. През 1936 г. е построена ВЕЦ, която електрифицира цялото село.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Ангел Ангелов (р. 1930), български офицер, генерал-лейтенант- Андон Анастасов (1837 – 1920), български духовник и просветен деец
- Страхил Точев (р. 1932), български архивист, дългогодишен ръководител на Държавен архив – Благоевград
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
Портал „
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.