Струма (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Струма.
| Струма | |
  Струма  Струма | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 493 души[1] (31 декември 2024 г.) 65,6 души/km² |
| Землище | 7,519 km² |
| Надм. височина | 121 m |
| Пощ. код | 2806 |
| Тел. код | 074324 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 69938 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (безпартиен; 2019) |
| Кметство – кмет | Струма Величка Каталска (ВМРО-БНД) |
Стру̀ма е село в Югозападна България, община Сандански, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Струма се намира на около 53 km юг-югоизточно от областния център Благоевград, около 4 km югозападно от центъра на град Сандански и на километър от западния му край. Разположено е в източните подножия на планината Огражден, в Санданско-Петричката котловина, западно край река Струма и северно от нейния десен приток река Лебница.[2] Надморската височина при църквата е около 108 m и нараства на запад и северозапад до около 160 m.
Климатът е континентално-средиземноморски. Почвите са наносни и делувиални.[2][3]
През село Струма минава третокласният републикански път III-1082, водещ на север през селата Вълково, Драката и Микрево към град Кресна, а на юг през селата Лебница и Рибник до връзка с третокласния републикански път III-108 и по него на юг към град Петрич, а на север към връзка с автомагистрала „Струма“.
Землището на село Струма граничи със землищата на: село Кръстилци на запад и север; град Сандански на изток; село Лебница на юг.[4]
Етническият състав на населението на село Струма по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 598 | 100 |
| Българи | 559 | 93,48 |
| Турци | 0 | 0 |
| Цигани | 0 | 0 |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Не отговорили | 38 | 6,35 |
Числеността на населението на село Струма по данните от преброяванията от създаването му насам се променя както следва:[6]
|  |
История
[редактиране | редактиране на кода]Село Струма възниква в резултат на миграция на отделни жители на село Кръстилци, които са решили да използват плодородните, макар и малки по размер, земеделски площи по поречието на река Струма и река Лебница. Този миграционен процес се засилва през първата половина и средата на XX век. Най-голям е притокът на преселници на новото място по време и във връзка с масовизацията на ТКЗС през 1958 – 1959 г.[7] На 22 ноември 1960 г. населената местност Лебница от село Кръстилци е признато за село Струма.[8][9][2]
Село Струма е част от Неврокопска епархия на Българската православна църква-Българска патриаршия. В селото се намира единственият храм в България, посветен на свети Иларион, епископ Мъгленски[10]. Църкви са изградени на две места в село Струма: в гробищния парк (сграда с кадастрален идентификатор 69938.8.22.1; за нея в Едромащабната топографска карта (ЕТК) с актуалност вероятно към 1970-те – 1980-те години е споменато името „Света Елена“) и в центъра на селото (в имот с кадастрален идентификатор 69938.12.11)[11].
Читалище „Никола Й. Вапцаров“ е създадено в селото през 2005 г.[12] През 2009 г. на законово основание[13] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Никола Й. Вапцаров-2005“.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Струма към 2025 г. е център на кметство Струма.[14]
В село Струма към 2025 г. има:
- действащо читалище „Никола Й. Вапцаров-2005“;[15]
- православна църква при гробището;
- православна църква в центъра;
- пощенска станция.[16]
Природни и културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Землището на село Струма попада в обхвата на:
Други
[редактиране | редактиране на кода]С името на река Струма и селищата Струмяни и Струма е наименуван ледник в източната част на остров Ливингстън от Южни Шетландски острови, югоизточно от най-южната точка на Южна Америка Нос Хорн, северно от Антарктическия полуостров на Антарктида – ледник Струма (62°36'25.0"S 60°07'00.0"W).[20]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Иван Илиев – дългогодишен учител и директор в местното училище „Васил Левски“, активен деятел на изследването и популяризирането на местния фолклор. Основава и дълго време ръководи самодеен ансамбъл за изворни народни песни, танци и обичаи.
- Кирил Джоров – футболист, играл в ПФК Черно море, футболист на ПФК Вихрен (2008 – 2009)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Географска карта – Беласица и Огражден
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-34-095 Актуалност 1970-те–1980-те години.
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-34-095-1 Актуалност 1982 г., издадена 1986 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- 1 2 3 Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4290, Струма. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО. Проф. д-р Нино Нинов.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Подробно търсене (област, община, населено място). Търсене, мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 октомври 2025. (на английски)
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Струма, общ. Сандански, обл. Благоевград. Справка към 07.11.2025.
- ↑ Колева, Татяна. Към въпроса за интеграцията на семейните обичаи в новообразуваните селища в Благоевградско, Известия на българското историческо дружество, книга XXV, София 1967, с. 132.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 259.
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. СТРУМА (Справка към 08.11.2025.)
- ↑ Сеизова, Ива. Село Струма събира 400 участници на фестивал // БНР Радио Благоевград. 11 април 2024. Посетен на 21 октомври 2024.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: вписване на кадастралния идентификатор → Търсене → двукратно щракване в маркираната площ → извежда се прозорец с информация за съответния (поземлен) имот.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Никола Й. Вапцаров-2005“, село Струма, община Сандански, област Сандански.
- ↑ Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Благоевград, кметство Струма.
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Никола Й. Вапцаров-2005“, село Струма, община Сандански, област Благоевград.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 2806 Струма // Посетен на 8 ноември 2025.
- ↑ ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7)
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Огражден - Малешево (Код в регистъра: BG0000224). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Село Струма. Справка към 08.11.2025 г.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Рупите (Код в регистъра: BG0002098). Категория: ЗЗ по директивата за птиците. Село Струма. Справка към 08.11.2025 г.
- ↑ Bulgarian Antarctic Gazetteer Struma Glacier (ледник Струма). Дата на одобрение: 17 февруари 2004 г. (Справка с източника към 07.11.2025.)
