Любовка
| Любовка | |
  Любовка  Любовка | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 25 души[1] (15 март 2024 г.) 2,14 души/km² |
| Землище | 11 739 km² |
| Надм. височина | 748 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | 07435 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 44639 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Любо̀вка е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 32 |
| Българи | 32 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Любовка се намира в планински район. В селото има три махали – горна, средна и долна махала.
История
[редактиране | редактиране на кода]В регистър на войнуците от ливата Кюстендил, съставен през 1486-1490 година от село Челибовка са регистрирани един войнук и четирима ямаци.[3]
През 1875 година за свещеник на селото е ръкоположен Алекса Анастасов, завършил гръцко училище в Мелник. Продължава да изпълнява длъжността си и след 1878 година.[4] Църквата „Света Неделя“ е построена в 1885 година. През 1888 година в частна къща е открито новобългарско училище.[5]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Либовка (Libovka) е посочено като село със 75 домакинства и 250 българи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Любовка, село 2 часа на С от Мелник, до Бождово 1 час път. Къщите му са сградени на няколко бърда. Селянете обработват и вино. Гръцка църква, в която се чете смесено. 65 къщи, само българе.[7] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 520 души, всички българи-християни.[8]
В 1919 година по инициатива на Георги Менчев (1887 - 1923) в селото е образувана организация на БКП, в която влизат Георги Тимев, Георги Стоянов Тичев и други. На изборите в 1922 година всички кандидати комунисти са избрани за общински съветници, а Менчев става кмет. Въведен е прогресивен подоходен данък. Дейци на ВМРО арестуват съветниците комунисти и след жестоки инквизиции на 10 септември 1922 година ги убиват в местността Лопово в Пирин.[9]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- 20 юли – Илинден. На църквата „Свети Илия“ се събират жителите на селото.
- 15 август – Голяма Богородица. На църквата „Успение Богородично“ се прави събор, който е посещаван от цяла околия.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Любовка
Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина, бронзов медал[10]- Георги Менчев (1887 - 1922), деец на БКП
- Георги Тимев (1887 - 1922), деец на ВМОРО и БКП
- Георги Якимов (1885 - 1922), деец на БКП
- Стоян Златанов, деец на ВМРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Radushev, Evgeni и др. Early Ottoman Military and Administrative Order in the Balkans. Budapest, Research Centre for the Humanities, 2020. ISBN 978-963-416-232-2. с. 82-83, 273.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 33.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 521.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 28.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 58, 62.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
