Любовка
| Любовка | |
|---|---|
  Любовка  Любовка | |
| Общи данни | |
| Население | 30 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 11,739 km² |
| Надм. височина | 748 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | 07435 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 44639 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Сандански Кирил Котев (ГЕРБ) |
Любо̀вка е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Любовка се намира в планински район.В селото има три махали - горна, средна и долна махала.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1875 година за свещеник на селото е ръкоположен Алекса Анастасов, завършил гръцко училище в Мелник. Продължава да изпълнява длъжността си и след 1878 година.[1] Църквата „Света Неделя“ е построена в 1885 година. През 1888 година в частна къща е открито новобългарско училище.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Либовка (Libovka) е посочено като село със 75 домакинства и 250 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Любовка, село 2 часа на С от Мелник, до Бождово 1 час път. Къщите му са сградени на няколко бърда. Селянете обработват и вино. Гръцка църква, в която се чете смесено. 65 къщи, само българе.[4] | “ |
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- 20 юли - Илинден. На църквата „Свети Илия“ се събират жителите на селото.
- 15 август - Голяма Богородица. На църквата „Успение Богородично“ се прави събор, който е посещаван от цяла околия.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Любовка
Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина, бронзов медал[5]- Стоян Златанов, деец на ВМРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 33.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 521.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 28.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
Портал „
