Любовка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любовка
Общи данни
Население 21 души[1] (15 юни 2020 г.)
1,79 души/km²
Землище 11 739 km²
Надм. височина 748 m
Пощ. код 2811
Тел. код 07435
МПС код Е
ЕКАТТЕ 44639
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)

Любо̀вка е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Любовка се намира в планински район. В селото има три махали – горна, средна и долна махала.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1875 година за свещеник на селото е ръкоположен Алекса Анастасов, завършил гръцко училище в Мелник. Продължава да изпълнява длъжността си и след 1878 година.[2] Църквата „Света Неделя“ е построена в 1885 година. През 1888 година в частна къща е открито новобългарско училище.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Либовка (Libovka) е посочено като село със 75 домакинства и 250 българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Любовка, село 2 часа на С от Мелник, до Бождово 1 час път. Къщите му са сградени на няколко бърда. Селянете обработват и вино. Гръцка църква, в която се чете смесено. 65 къщи, само българе.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 520 души, всички българи-християни.[6]

В 1919 година по инициатива на Георги Менчев (1887 - 1923) в селото е образувана организация на БКП, в която влизат Георги Тимев, Георги Стоянов Тичев и други. На изборите в 1922 година всички кандидати комунисти са избрани за общински съветници, а Менчев става кмет. Въведен е прогресивен подоходен данък. Дейци на ВМРО арестуват съветниците комунисти и след жестоки инквизиции на 10 септември 1922 година ги убиват в местността Лопово в Пирин.[7]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 20 юли – Илинден. На църквата „Свети Илия“ се събират жителите на селото.
  • 15 август – Голяма Богородица. На църквата „Успение Богородично“ се прави събор, който е посещаван от цяла околия.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Любовка
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, земеделец, неграмотен, 2 рота на 14 воденска дружина, бронзов медал[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Менчев (1887 - 1922), деец на БКП
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Тимев (1887 - 1922), деец на ВМОРО и БКП
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Якимов (1885 - 1922), деец на БКП
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Златанов, деец на ВМРО

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 33.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 521.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 28.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  7. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 58, 62.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
     Портал „Македония“         Портал „Македония