Спатово
Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Спатово (дем Долна Джумая).
| Спатово | |
|---|---|
  Спатово  Спатово | |
| Общи данни | |
| Население | 93 души[1] (15 септември 2022 г.) 22,8 души/km² |
| Землище | 4106 km² |
| Надм. височина | 196 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | 07435 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 68223 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (ВМРО-БНД) |
Спа̀тово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Спатово (Spatovo) е посочено като село с 12 домакинства и 40 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Спакьово, на ЮЗ от Мелник, до едно дере. Далеч 2 1/2 часа от града по един неравен път. Земя добра; наоколо ливади. Църква „Свети Георги“, в която четат гръцки. Къщи 35, само българе.[3] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 132 души, всички българи-християни.[4]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Спатово
Георги Константинов, завършил през 1906 г. IV курс на българската семинария в Цариград, работил като учител в Петрич- Георги Попиванов (1896 – 1923), български комунист
- Петър Андонов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, грамотен, четата на Миладин Тренчев, 11 сярска дружина[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 39.
Портал „
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.