Бельово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бельово
Църквата „Свети Атанасий“ в Бельово
Църквата „Свети Атанасий“ в Бельово
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 41.228 km²
Надм. височина 700 m
Пощ. код 2824
Тел. код 06076
МПС код Е
ЕКАТТЕ 3784
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)
Бельово в Общомедия

Бѐльово е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Бельово се намира на 40 километра югоизточно от град Сандански. Разположено е в западните склонове на Южен Пирин на надморска височина около 700 метра. Климатът е преходно-средиземноморски с известно планинско влияние. Средната годишна валежна сума е около 700 милиметра на m². Южно, край селото тече Бельовска река (от поречието на река Пиринска Бистрица). Почвите са предимно излужени канелени горски.

Селото е купно. Има кадастрален и регулационен план.

Демография[редактиране | редактиране на кода]

От края на 50-те години на ХХ век, главно заради колективизацията на селското стопанство, населението бързо намалява. Жителите на Бельово се изселват главно в село Катунци, градовете Петрич, Сандански, Благоевград. Броят на населението през годините варира по следния начин:[1]

  • 1920 г. – 751 жители
  • 1926 г. – 756 жители
  • 1934 г. – 722 жители
  • 1946 г. – 806 жители
  • 1956 г. – 804 жители
  • 1965 г. – 413 жители
  • 1975 г. – 119 жители
  • 1985 г. – 55 жители
  • 1992 г. – 30 жители

История[редактиране | редактиране на кода]

Землището на Бельово е заселено от дълбока древност. В местността Дворището западно от селото има останки от антично селище. В местността Бельовско полене също западно от селото са запазени следи от Късната Античност и Средновековието. Останки от селища, съществували през Античността, Средновековието и османския период, са открити западно от селото в местностите Рамнището и Стражица, и източно, в местността „Свети Илия“. В района са намерени надгробни мраморни плочи от 2 – 3 век след Христа и плоча с посвещение на Тракийския конник от 221 г.

Съществуват различни народни предания относно произхода на селото. Според едно предание като пръв заселник на сегашното село се счита Бельо (Гяур Бельо). Той, преоблечен като невеста убива бея на Мелник и спасява годеницата си от поругаване. После побягва в планината и основава селото, което почва да носи неговото име. Друго народно предание свързва името на селото с наличието на варовик в околностите му, от който се произвеждала вар. Така този бял строителен материал дал името на селото – Бельово.

Първите писмени сведения за Бельово са в османски регистри от 1611 – 1617 г. и 1623 – 1625 г., в които селото е споменато със съответно 93 и 80 немюсюлмански домакинства. През 19 век наред със земеделието и животновъдството се развиват и железодобивът, железообработката и свързаните с тях въглярство. Край Бельовска река е имало пехци и самокови. Рудата е била закупувана основно от селата Каракьой, Драмско, Кърчово и Крушево, Демирхисарско. Полученото желязо се обработвало в 2 – 3 работилници (кузни). Изработваните желязо на пръти, палешници, мотики, подкови, дикли и др. се продавали в градовете Валовища, Сяр и Солун. През втората половина на XIX век, поради силната конкуренция на западноевропейската металургия на османския пазар, повечето занаяти, свързани с металодобивът и металообработването, западат.

През 1872 или 1873 година в селото е построена църквата „Свети Атанасий“, изписана от българския зограф Милош Яковлев.[2][3]

През 19 век Бельово е чисто българско селище, числящо се към Демирхисарска кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Белово (Biélovo) е посочено като село с 160 домакинства, като жителите му са 550 българи.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Белово, по същата посока 1 час нещо от Голешово. Планинско място; главното занимание скотовъдство. В това село има и един самоков. В църквата четат по български; има и смесено училище с 40 ученика. 120 къщи българе.[5]

Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 820 българи-християни.[6]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Бельово вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население населото се състои от 1280 българи-християни екзархисти. В селото работи 1 българско начално училище с 1 учител и 37 ученика.[7]

Преди Балканските войни селото е посетено от бележитият български поет Пейо Яворов, който участва по това време в чета на ВМОРО.

Бельово е освободено от османска власт през Балканската война в 1912 година. При избухването на Балканската война девет човека от Бельово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Поминъкът на населението през периода 1912 – 1918 г. са земеделието и животновъдството. Възобновява се и производството на дървени въглища, които се продават в околните села и градове. През 1936 г. е построена и църквата „Успение Богородично“ в центъра на селото.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В Бельово има две църкви – централната – „Успение Богородично“ и по-старата „Свети Атанасий“, която местните хора считат за манастир. „Успение Богородично“ е построена през 1936 година на мястото на по-стар храм и е една от най-големите в Югозападна България. В землището на селото има и няколко параклиса – „Свети Димитър“, „Света Петка“, „Свети Костадин“ и „Свети Илия“.

Селището разполага с множество образци на възрожденската архитектура, но понастоящем огромна част от нея вече е загубена, поради запустяването на селото. Голяма част от сградите са типологично повлияни от родопската къща. Има и няколко реставрирани къщи, собственост на частни лица.

През 80-те години на миналия век в село Бельово се снимат части от филма „Мера според мера“.

„Свети Атанасий“[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторски надпис от църквата „Свети Атанасий“ от 1874 година

Храмът „Свети Атанасий“ е разположен югозападно от селото в живописна местност на един остър хълм, заобиколен от пропаст. Той е еднокорабен, едноапсиден с каменен градеж. Обявен е за паметник на културата. Архитектурните особености дават основание да се смята, че първоначално е бил параклис. По-късно от запад е направен притвор, а над него е изградена училищна постройка, която днес е разрушена.

Запазена е цялата възрожденска украса на църковния интериор – предимно стенописи, както и оцветен касетиран таван с изображението на Христос Вседържител в централен медальон. Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма. Над страничния вход на храма съществува възпоменателен надпис, от който се разбира, че живописта е дело на зограф Милош Яковлев.

Като цяло програмата на стенописите в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово се състои от стандартни композиции и от общоприетите и почитани в православния свят светци. Местоположението на някои теми в църковния интериор, като поместването на „Страшният съд“ на западната стена и изписването на старозаветните сюжети в олтара, се следва от зографите и в следващите им творби. В интерпретирането на религиозните сюжети ярко проличава творческата индивидуалност на автора. Изображенията са раздвижени с ярък колорит и много битови подробности. Стилът на работа на Милош Яковлев е специфичен и трудно може да се сравни с работилите по същото време зографи.

Датираната в два възпоменателни надписа стенна живопис от 1873 и 1874 г., дава основание да се счита, че стенописите в този храм са най-ранното известно произведение на майсторите от зографската фамилия Минови, произхождаща от мияшкото дебърско село Галичник, Западна Македония. Църквата има и интересен иконостас, дело на същия зограф.[9]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година на 15 август се чества празника на църква „Успение Богородично“. На този празник се събират много хора, прави се курбан за здраве и се даряват вещи на църквата, които се разпродават на специално организиран търг, като събраните средства се използват за ремонтиране и поддържане на църквата.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бельово
  • България Васил С. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[10]
  • България Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, 4 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[11]
  • България Михаил Алексов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, фурнаджия, основно образование, 3 рота на 14 воденска дружина[12]
  • България Михаил Якимов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[13]
  • България доц. д-р Никола Илиев Лазаров, основател на икономическия факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград
  • България адвокат Илия Иванов Тутев – граничен офицер, началник на гранична застава, дългогодишен съветник на Людмила Живкова в Комитета по културата.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия Пирински край. том 1, Благоевград, 1995, стр. 83.
  2. Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 458. УДК. 75.052 – 05(497.7)
  3. Енциклопедия Пирински край. том 2, Благоевград, 1999, стр. 403.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 138 – 139.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 853 – 854.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.184.
  7. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.192 – 193.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  9. Димитров, Вл. Стенната живопис в храма „Св. Атанасий“ в село Бельово, Мелнишко. – В: Изкуство и контекст. Текстове от Четвърта младежка конференция. БАН, С., 2008, 258 – 265.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 25.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 27.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  13. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 102.
     Портал „Македония“         Портал „Македония