Света Неделя (Дебрене)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.

„Света Неделя“
Saint Kyriaki Icon by Dicho Zograf in Saint Kyriaki Church in Debrene, 1844.jpg
Престолната икона на Света Неделя, Дичо Зограф, 1844 г.
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Дебрене
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Неврокопска
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Време на изграждане 1844 г.
Съвременен статут действащ храм
„Света Неделя“ в Общомедия

„Света Неделя“ е възрожденска църква в светиврачкото село Дебрене, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2] В църквата се намират едни от най-ранните икони на видния дебърски майстор Дичо Зограф, от 1844 година.[3]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена през първата половина на XIX век. В архитектурно отношение представлява трикорабна псевдобазилика с открит трем от северната страна. Апсидата на изток е изключително тясна. В 1903 година в северозападната част на комплекса е издигната камбанария.[1] Към храмовия комплекс има и сграда, строена за килийно училище.[4]

Живопис[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е преустроявана няколко пъти, като при едно от преустройствата участва Илия Йосифов,[1] изработил иконостаса на храма.[5] Иконостасът е триделен и има хубава резба по венчилката. Живописта по него е по-късна. 40-те иконостасни икони са от 1844 година и са донесени от Мелник. Таваните над трите кораба са дъсчени и апликирани. Владишкият трон е частично резбован, като в основата му има пластично изрязани лъвски фигури. В църквата има и три ковани свещника.[1]

Икона на Свети Пантелеймон, дело на анонимната Охридска пробарокова група от XVIII век

Антон Попстоилов, който в 1919 и 1922 година, проучва Мелнишко и Горноджумайско, пише, че църквата е строена в 1844 година, всички надписи по стенописите и иконите са на гръцки, а на патронната икона на Света Неделя има надпис: „ο ζωγραφος δημτος δεπρελης. 1844 μν δεκε ιε / зѡграфъ смиренї дичо ѡ деборъ аѡмд декември їе“. Текстът на Попстоилов е публикуван едва в 1993 година. По-късно стенописите в църквата са замазани, а иконите са надживописани вероятно заради гръцките надписи.[4] Според Иванка Гергова някои от иконостасните икони са на Дичо Зограф - подписът на гръцки съвпада с този, който видният дебърски зограф е оставил в двете си ерминии.[6] На Дичо са иконите „Света Неделя“, „Света Богородица с Младенеца“ (надписана на гърба 1844),[7] „Свети Николай“ (с преписан ктиторски надпис „Подарена отъ Гога Костадиновъ 24 юли 1844“), „Слизане в Ада“ (на Адамовия саркофаг се чете „Подарена отъ Сми..нъ Китановъ / Изографъ Ди...26/1844“)[8] „Слизане в Ада“ е една от най-хубавите икони в църквата, показваща уменията и добрата подготовка на 25-годишния Дичо.[8] Композицията на иконата е динамична, но и балансирана, а детайлите са прецизно изпълнени. Гръцкият текст, с който Христос се обръща към Адам, когото вади от гроба е рядък. Свитък с текст държи и Свети Йоан Предтеча, а фрази, произнасят и дяволите под краката на Христос. Описанието на сцената в ерминията на Дичо в Центъра за слвяновизантийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ е точно такова.[9] От останалите царски икони „Св. св. Кирил и Методий“ е късна, а иконите „Свети Йоан Рилски“, „Свети Георги“, „Христос Вседържител“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Харалампий“ и „Архангел Михаил вади душата на грешника“ може би са синхронни на Дичовите, но атрибуцията им е несигурна.[9]

Царските двери са подписани от Атанас Попконстантинов и датирани 1844 г., като негово дело е и задпрестолното разпятие.[4]

Една от иконите в църквата - тази на Свети Пантелеймон е дело на анонимната Охридска пробарокова група от XVIII век. Дичо Зограф на няколко пъти е получавал поръчки да обнови икони на това ателие.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 243.
  2. Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България. // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 203.
  3. Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България. // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 208.
  4. а б в Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България. // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 204.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 406.
  6. Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България. // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 204 - 250.
  7. Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България. // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 205.
  8. а б Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България. // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 206.
  9. а б Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България. // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 207.
  10. Гергова, Иванка. Най-ранните икони на Дичо Зограф в България. // Патримониум.мк IX (14). Скопје, КАЛАМУС. с. 210.
     Портал „Македония“         Портал „Македония