Дебрене (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За селото в Добруджа вижте Дебрене (Област Добрич).

Дебрене
Общи данни
Население 48 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,58 km²
Надм. височина 535 m
Пощ. код 2803
Тел. код 0746
МПС код Е
ЕКАТТЕ 20345
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сандански
Кирил Котев
(ГЕРБ)

Дебрѐне е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ в Мелник, издаден от деспот Йоан Углеша, във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.[1]

През 19 век Дебрене е чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя.

През 1873 година възрожденецът Петър Сарафов открива новобългарско училище в селото. Тук той прилага някои педагогически новости и построява специално помещение за училище.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебрен (Débren) е посочено като село с 102 домакинства с 340 жители българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Дебрене, село на СЗ от Мелник, 3 часа разстояние. Път неравен. Сградено е при подножието на един клон на Бождовската планина от десния бряг на един приток от Бистрица. Полянка съвсем малка, до реката: нивята им се намират в Лешница и Поленица. Църква „Св. Неделя“, една от най-старите в околните села. В църквата се чете смесено. Сега няма училище; преди година имало българско училище, което отворил П. Тренов от Гайтаниново. 85 къщи, само българе.[4]

Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 560 жители, всички българи християни.[5]

Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дебрене (Debrené) се състои от 520 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 36 ученика.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Дебрене са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дебрене
  • България Георги Коцев (1886 - ?), български революционер, деец на ВМОРО
  • България Коста Ризов (1919 - 1946), български общественик, деец на ВМРО, убит от комунистическата власт

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.
  2. Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край, София, 1987, стр. 67.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 140 - 141.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 23 - 24.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 192-193.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
     Портал „Македония“         Портал „Македония