Дебрене (област Благоевград)
Тази статия е за селото в Пиринска Македония. За селото в Добруджа вижте Дебрене (Област Добрич).
| Дебрене | |
  Дебрене  Дебрене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 34 души[1] (31 декември 2024 г.) 5,17 души/km² |
| Землище | 6,58 km² |
| Надм. височина | 535 m |
| Пощ. код | 2803 |
| Тел. код | 0746 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 20345 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (безпартиен; 2019) |
| Дебрене в Общомедия | |
Дебрѐне е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 2 km североизточно от град Сандански.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ в Мелник, издаден от деспот Йоан Углеша, във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.[2]
През XIX век Дебрене е чисто българско село, числящо се към Мелнишката каза на Османската империя. Църквата „Света Неделя“ е построена в 1844 година.[3] В 1860 година в Дебрене е открито частно училище, като от Голешово е поканен свещеник,[4] който да учи децата от по-заможните семейства по гръцките книги в църквата „Света Неделя“. Това училище оцелява две години, след което пет години селото е без училище. След това в селото преподават Ризо Панев и Тодор Божинов.[5] През 1873 година възрожденецът Петър Сарафов открива новобългарско училище в селото. Тук той прилага някои педагогически новости и построява специално помещение за училище.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебрен (Débren) е посочено като село със 102 домакинства с 340 жители българи.[7]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Дебрене, село на СЗ от Мелник, 3 часа разстояние. Път неравен. Сградено е при подножието на един клон на Бождовската планина от десния бряг на един приток от Бистрица. Полянка съвсем малка, до реката: нивята им се намират в Лешница и Поленица. Църква „Св. Неделя“, една от най-старите в околните села. В църквата се чете смесено. Сега няма училище; преди година имало българско училище, което отворил П. Тренов от Гайтаниново. 85 къщи, само българе.[8] | “ |
Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 560 жители, всички българи-християни.[9]
Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Дебрене (Debrené) се състои от 520 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 36 ученици.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Дебрене са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]
| Численост | |
| Общо | 52 |
| Българи | 51 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дебрене
Георги Коцев (1886 – 1972), български революционер, деец на ВМОРО- Коста Ризов (1919 – 1946), български общественик, деец на ВМРО, убит от комунистическата власт
- Куропаткин, български революционер, деец на ВМОК, ранен в крака при сражението на четата на Стойчо Бакалов и Стамат Неделков при Лески[13]
- Ризо Панев (1851 – 1920), български просветен деец
- Тодор Божинов (1854 – 1944), български просветен деец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир „Св. Богородица Спилеотиса“ (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 243.
- ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 29.
- ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 30.
- ↑ Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. София, Народна просвета, 1987. с. 67.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 23 – 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 180.
