Георги Коцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Коцев
български революционер
Роден
Писмо от Георги Коцев до Централния комитет на ВМРО във връзка с Горноджумайските събития, с. 1
Писмо от Георги Коцев до Централния комитет на ВМРО във връзка с Горноджумайските събития, с. 2

Георги Коцев Илиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1886 година в светиврачкото село Дебрене в семейството на Коце Илиев, активен участник в българската църковна борба и един от първите дейци на ВМОРО в региона. Георги Коцев учи в Солунската българска мъжка гимназия, където е привлечен в революционната организация. След Солунските атентати през април 1903 година, Георги Коцев е арестуван и лежи два месеца в затвор. След освобождението си се включва в подготовката на въстание. Коцев става един от най-близките хора на лидера на Серския революционен комитет Яне Сандански.[1]

След Младотурската революция в 1908 година, Коцев се легализира и подпомага Сандански при изграждането на Народната федеративна партия (българска секция). С помощта на Сандански Коцев става общински съветник в Мелник, като се стреми да укрепи българското просветно дело в града и в околията чрез отваряне на нови училища и осигуряване на издръжката на съществуващите.[1]

През октомври 1912 година е заловен от турците, заедно с други видни българи от околията. Преди да бъде екзекутиран успява да се откъсне от веригата и да се спаси.[2] Участва в Балканската война от 1912 - 1913 година.[1] След освобождението на Мелник е избран за пръв български кмет на града.[3]

През Септемврийското въстание в 1923 година укрива в дома си комунистически въстанници. Подпомага строежа на читалището „Отец Паисий“ и Ловния дом в Свети Врач, както и училището в Дебрене. Участва в учредяването на Популярната банка в Свети Врач, на Пчеларо-овощарското дружество в Дебрене и на Водния синдикат в Лешница.[1]

Георги Коцев е автор на ценни спомени - „Из забравеното героично минало на Мелник и Свети Врач“, публикувани през 2017 година от издателска къща „Синева“.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Чалгънова, Елена. Книжното богатство на Христо Силянов съхранявано във фондовете на РИМ-Благоевград. // Кръгла маса, посветена на Христо Силянов: български революционер и писател. Посетен на 2015-10-22.
  2. Милетич, Любомир. В полуразрушения Мелник. (Пътни бележки от 1914 година). Списание „Македонски преглед“, кн.2, София, 1924, стр. 91-92.
  3. Николов, Н., Средков, Р. - „Война за национално освобождение и обединение 1912 - 1913 г.“, София, 1989, Военно издателство (Институт за военна история при ГЩ на БНА, Сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 77
  4. Пред митрополит представиха книга за гроичното минало на Сандански
     Портал „Македония“         Портал „Македония