Направо към съдържанието

Георги Коцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Коцев
български революционер
Роден
Починал
1972 г. (85 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Писмо от Георги Коцев до Централния комитет на ВМРО във връзка с Горноджумайските събития, с. 1
Писмо от Георги Коцев до Централния комитет на ВМРО във връзка с Горноджумайските събития, с. 2

Георги Коцев Илиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е през 1886 година в светиврачкото село Дебрене в семейството на Коце Илиев, активен участник в българската църковна борба и един от първите дейци на ВМОРО в региона. Георги Коцев учи в Солунската българска мъжка гимназия, където е привлечен в революционната организация. След Солунските атентати през април 1903 година, Георги Коцев е арестуван и лежи два месеца в затвор. След освобождението си се включва в подготовката на въстание. Коцев става един от най-близките хора на лидера на Серския революционен комитет Яне Сандански.[1]

След Младотурската революция в 1908 година, Коцев се легализира и подпомага Сандански при изграждането на Народната федеративна партия (българска секция). С помощта на Сандански Коцев става общински съветник в Мелник, като се стреми да укрепи българското просветно дело в града и в околията чрез отваряне на нови училища и осигуряване на издръжката на съществуващите.[1]

През октомври 1912 година е заловен от турците, заедно с други видни българи от околията. Преди да бъде екзекутиран успява да се откъсне от веригата и да се спаси.[2] Участва в Балканската война от 1912 - 1913 година.[1] След освобождението на Мелник е избран за пръв български кмет на града.[3]

През Септемврийското въстание в 1923 година укрива в дома си комунистически въстаници. Подпомага строежа на читалището „Отец Паисий“ и Ловния дом в Свети Врач, както и училището в Дебрене. Участва в учредяването на Популярната банка в Свети Врач, на Пчеларо-овощарското дружество в Дебрене и на Водния синдикат в Лешница.[1]

Георги Коцев е автор на ценни спомени – „Из забравеното героично минало на Мелник и Свети Врач“, публикувани през 2017 година от издателска къща „Синева“.[4]

  1. а б в г Чалгънова, Елена. Книжното богатство на Христо Силянов съхранявано във фондовете на РИМ-Благоевград // Кръгла маса, посветена на Христо Силянов: български революционер и писател. Посетен на 22 октомври 2015.
  2. Милетич, Любомир. В полуразрушения Мелник. (Пътни бележки от 1914 година). Списание „Македонски преглед“, кн.2, София, 1924, стр. 91-92.
  3. Николов, Н., Средков, Р. – „Война за национално освобождение и обединение 1912 – 1913 г.“, София, 1989, Военно издателство (Институт за военна история при ГЩ на БНА, Сборник доклади и научни съобщения, изнесени на сесията по повод 75-годишнината от Балканската война 14-15 април 1988 г., Самоков, Разлог), София, 1989, Военно издателство, стр. 77
  4. Пред митрополит представиха книга за гроичното минало на Сандански