Склаве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Склаве
Общи данни
Население 1406 души[1] (15 юни 2020 г.)
156 души/km²
Землище 9034 km²
Надм. височина 183 m
Пощ. код 2811
Тел. код 07435
МПС код Е
ЕКАТТЕ 66785
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Сандански
Атанас Стоянов
(ВМРО-БНД)
Кметство
   кмет
Склаве
Павел Пъхнев
(ВМРО-БНД)

Скла̀ве е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1638, 1652 и 1670 година.[2]

През XIX век Склаве (отбелязано в редица източници и като Славе) е село със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Славе (Slavé) е посочено като село с 62 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 90 жители българи.[3]

В 1891 година през селото минава Васил Кънчов, който оставя интересни бележки за него:

По-голямата част от селото Склаве се виждаше вече. Това място е забележително, че на него става голям панаир, който се протака три дена на Св. Троица. Панаирът се нарича Торица, от Тройца. Трябва да е имало манастир Св. Троица. По предание тук някога е станал голям бой между турците и българите, и тогава селото Склаве или Славе било разрушено. На панаира се харчи главно жива стока.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Склавие, село разположено на равнище, от Спакьово на СЗ 1/2 час. Има няколко къщи, чифлик на тамошни аги. Разкошни нивя и ливади наоколо. 26 къщи, турци, българе и цигани. Пред „Света Троица“ 1 ден тук става панаир от жива стока и трае два деня.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 596 души, от които 300 българи-християни, 200 турци и 96 цигани.[6]

В началото на XX век християнското население на село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Славе (Slavé) има 280 българи екзархисти.[7]

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[8]

След войната в селото се заселват български бежански семейства от селата Богородица и Зарово - Лъгадинско, Герман, Горни Порой, Крушово и Кърчово - Демирхисарско.[9] Част от жителите на селото са преселници от близкото пиринско село Държаново (днес изселено). Също така има преселници и от красивото планинско селце Кашина.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Всички жители са православни християни.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото има мъжка, женска и детска фолклорно-певческа група. Печелили са награди от участия в събора за народно творчество в Копривщица и Предела.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото е „Света Троица“. Гробищната църква е „Света Петка“. След изоставянето на църквата „Света Петка“ в близкото село Шатрово, иконите и част от останалия инвентар в 1960 година се пренасят в тогава новата църква при гробищата на село Склаве, която в чест на шатровската църква се именува „Света Петка“.[10]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка година се провежда панаир, който датира още от римско време. Този панаир е бил пазар на роби, откъдето произлиза и името на селото „склав“ от латински „роб“. Според някои неофициални източници на този пазар е бил продаден предводителят на най-голямото антиримско въстание на робите Спартак. Според други неофициални източници тъкмо в това село се е родил Спартак. В по-ново време панаирът е един от най-големите регионални пазари за животни. Ежегодно се организират и борби. Обикновено се провежда около 15 юни.

Друго събитие е съборът на черквата Свети Дух, който е на едноименния празник. Панаирът се провежда няколко дни преди празника на черквата.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

През 1962 година в селото е основан футболен клуб Спартак. Поради липса на средства, спортните екипи на отбора са били потници и обикновени гащета. Клубът се развива добре, но след доста години в Аматьорската дивизия не успява да се изкачи в професионалния футбол.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Склаве
Темелко Хаджиянев
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Томов (р. 1949), многократен европейски и световен шампион в борба класически стил
  • Flag of Bulgaria.svg Захарин Илиев (р. 1940) български генерал, командвал сухопътните войски на Българската армия
  • Flag of Bulgaria.svg Темелко Хаджиянев (1848 – 1913), български общественик, търговец и книжар
Починали в Склаве

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 262.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140-141.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 156.
  5. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 25.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  8. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 262.
  10. Столинчев, Ангел. Църква: летопис на духовна околия Сандански, и на църковния разкол в отечеството летопис: дневници, спомени, документи, кореспонденция, църковни, исторически, етнографски, фолклорни, краеведски проучвания, Том I. София, Синева, 2015. ISBN 9786197086119. с. 717, 727.
     Портал „Македония“         Портал „Македония