Държаново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Държаново
— бивше село —
Държаново през 1952 г. Изображение от храма „Успение на Пресвета Богородица“
Държаново през 1952 г. Изображение от храма „Успение на Пресвета Богородица
Страна България
ОбластОбласт Благоевград
ОбщинаСандански
Закриване1957/1958

Държаново е бивше село в Югозападна България, разположено на територията на община Сандански, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се е намирало по горното течение на Държановската река в югозападното подножие на Пирин под рида Чеира, на десет километра северно от Мелник между селата Горна Сушица от юг, Любовка от запад и Долени от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано според преданията през XVII век от преселници от равнината, които се заселили в пет махали, но постепенно остава единствено централната махала Задържана, която дава името на селото. Държан е споменато в данъчни регистри от 1650 и 1660 година.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Държане (Dërjané) е посочено като село в Мелнишка каза с 32 домакинства и 110 жители българи.[2]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Държаново (Държани) живеят 210 души, всички българи-християни.[3]

В началото на XX век селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Държаново (Derjanovo) има 200 българи екзархисти.[4]

В 1902 година Яне Сандански основава в селото комитет на ВМОРО. В 1908 година в селото е открито начално училище.[1]

Селото е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от Седма рилска дивизия. Един човек от Държаново се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В България[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в България.[1] След образуването на ТКЗС през 1957-1958 година населението на Държаново се изселва изцяло и се заселва основно в Склаве,[6] Гара Делчево и Сандански.[1] Селото е заличено от списъка на населените места в 1960 година.[7]

През 1960 година отец Ангел Столинчев посещава селото и пише за него:

Преди две години цялото село Държаново се изсели в близките полски села, предимно в с. Склаве. Селото е напуснато и запустело. Къщите са оставени на произвола и много от тях се рушат от самите им стопани, за да използват материала им при построяването на новите си къщи в новите си поселища. Селото представлява жалка картина. Изпорутени къщи, изкъртени врати и прозорци, чиито дупки зеят зловещо, всичко обраснало в бурени и станало убежище на змии и гущери.[8]
Преброявания
  • 1920 – 171 души
  • 1926 – 189 души
  • 1934 – 224 души
  • 1946 – 246 души
  • 1956 – 260 души[1]

Успение Богородично[редактиране | редактиране на кода]

Основна забележителност на Държаново е църквата „Успение на Пресвета Богородица“, която е обявена за паметник на културата. Строена е в 1885 година, а иконостасът ѝ вероятно е рисуван от Лазар Аргиров.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Държаново
  • Панчо Тодоров (1861/1867 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 3 рота на 13 кукушка дружина[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 304.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142-143.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  6. Столинчев, Ангел. Църква: летопис на духовна околия Сандански, и на църковния разкол в отечеството летопис: дневници, спомени, документи, кореспонденция, църковни, исторически, етнографски, фолклорни, краеведски проучвания, Том I. София, Синева, 2015. ISBN 9786197086119. с. 726.
  7. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  8. Столинчев, Ангел. Църква: летопис на духовна околия Сандански, и на църковния разкол в отечеството летопис: дневници, спомени, документи, кореспонденция, църковни, исторически, етнографски, фолклорни, краеведски проучвания, Том I. София, Синева, 2015. ISBN 9786197086119. с. 304.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 712.